“Нули с нула доверие. Народа вече няма на кого да

“Нули с нула доверие. Народа към този момент няма на кого да се довери. За него политиката от дълго време е спекулация – грозна и неприкрита, нищо повече от това, омръзнало му е от самодоволни мутри, които приказват нелепици ”.

Това написа във Facebook профила си журналистът Кеворк Кеворкян.

“Държавата е абдикирала отвред – с изключение на от отговорностите, които й вменяват служителите от Брюксел – номинални хорица, от които водачите на Европа от преди трийсетина години биха се срамували. Те пък бяха сменени с женици като Урсула, която не смее да спомене чия бомба изпепели Хирошима. Европа скоро няма да има още веднъж първенци като Кол, Митеран или Тачър…Обаче в Паноптикума на Големите Измамници на Прехода се мъдрят неколцина, които са доста рискови, те са безмилостни като Джак Изкормвача. Един от тях е напряко за връзване. Кирчо. Преди година и нещо го изтърваха за малко и той, покровителстван от френския президент Макрон, забърка кашата с Македония. На него би трябвало да му създадат монумент скопяни. Сега пък, както настояват някои медии, изхулиганствал в Австрия, наговорил едни недомислици за Шенген – и австрийците отменили плануваното за 4 октомври посещаване на Денков при канцлера Нехамер. Дали не го е направил преднамерено? ”, написа още Кеворкян. 

Публикуваме целият пост на Кеворкян без редакторска интервенция:

“НУЛИ С НУЛА ДОВЕРИЕ Народа към този момент няма на кого да се довери. За него политиката от дълго време е спекулация – грозна и неприкрита, нищо повече от това, омръзнало му е от самодоволни мутри, които приказват нелепици. За малко може да се забавлява с някои нови гастрольори в тукашното театро – само че и тогава не става дума за доверие, а по-скоро за любознание към някоя пеперуда, която се е прочула с лъжлив трик. Нашенецът обича да се звери по такива видове.

Случайници му мляскат нещо от екрана – едвам го убедят за прощален път, че страната е предоставена на хора без всевъзможен опит, за хрумвания да не приказваме. Телевизиите обаче ги оставят свободно да се упражняват от екрана – безделници в едно непознато за тях занятие, невнятни клисари в една черква, служеща на незнаен Бог. От години тук всичко е извадено за обмен – и най-стръвно се продава лъжата. Нашите продавачи се оказаха и позорно некадърни – всичко, което имаше значение за някакво приближение/опознаване на Българската Съдба, бе безпардонно претупано. Като се стартира още от престъпната приватизация и се стигне до европейското ни партньорство, в което имаме безсрамната роля на постоянно съгласните с всичко. Такива Мърлячи не заслужават доверието на Народа. Държавата е абдикирала отвред – с изключение на от отговорностите, които й вменяват служителите от Брюксел – номинални хорица, от които водачите на Европа от преди трийсетина години биха се срамували. Те пък бяха сменени с женици като Урсула, която не смее да спомене чия бомба изпепели Хирошима. Европа скоро няма да има още веднъж първенци като Кол, Митеран или Тачър. За какво доверие да приказваме, когато всеки ден някой обругава следващата полезност – изцяло безнаказано освен това. И политиците не са сами в това позорно занятие. Сега един направил чалга версия на химна ни. Преди това различен бе поругал една от най-проникновените песни, изпети от Емил Димитров – това мина и отпътува по българската река на забравата. Точно до момента в който се случваше неподчинението на енергетиците, по малките екрани се залезиха за чалгализирания химн – ей така, апропо. Момчето, което се е подиграло с него, евентуално усеща, че тук всичко може да се обругае. Право е – нали оня Соломон и още неколцина отцеругатели желаят в националния ни герб да се вмести и знамето на Европейския съюз. Което също е чалга. И това го премълчаха. Докога ще ги търпят тия никаквици? Пак се оказа правилен оня лаф: „ Срещнахме врага – и това сме ние “. И откъде-накъде пришълци в политиката като Денков си фантазират, че могат да разсънят някакво доверие в елементарните хора. Та Денков не може да се оправи с дефицита на инсулин – даже единствено с това. Е, изстрадалите диабетици, обхванати от боязън за живота си, не са рискови за Властта. Ако остане на политиците, те ще избират да си имат работа с едно население от болнави и недъгави хорица, те са стремежи от тях съперник. За тях Народа е някакво мазало, безволево и неуко, на което можеш да подхвърлиш всичко – и най-много неистини. Да обещаваш, да обещаваш – и сетне да се изнижеш като мокра шнур. Тук най-важните решения се вземат от краткотрайни квартиранти във Властта, те беседват и с Европа – обидно е даже да си представим по какъв начин го вършат. Тия дни Габриел отвори вратите на Външно министерство за простолюдието – ей по такива фасони си падат тия хорица, безвкусни фасони и капризи, които погнусяват естествения човек. Децата, позволени в това неуместно зрелище, трябваше да запомнят, че най-важният български посланик е Габриел – и с това ще си останат. Няма кой да им подшушне, че по начало нашата дипломация се практикува със свалени гащи. Само си представете, какъв хазаин щеше да бъде на нейно място починалият Иван Станчов – въпреки че той в никакъв случай не би съгласил да взе участие в сходно идиотско мероприятие. Сегашните хлапета няма да имат шанса да видят хора като него, с цел да се доберат най-малко донейде до Истината, това беше човек, който носеше на гърба си част от българската История. Не единствено към този момент няма да имаме такива хора, ами ще създадем и всичко допустимо да бъде затрита паметта за тях. Габриелщината е пагубна, само че все някак ще се разбере това. Обаче няма рационално пояснение за срамния факт, че настойчиво се опитваме сами да смаляваме растежа си, да окарикатуряваме облика си под диктата на днешните фанфарони. Тяхната кройка би трябвало да стане наложителна – всичко по-едро, по-нестандартно и своеобразно няма да може да оцелее. Циркът на маломерщината няма да изгори скоро, както изгоря преди години новопостроеният държавен цирк – политическите циркаджии са заели крепко укрепените си позиции и няма да ги предадат елементарно. Всичко, безусловно всичко ще бъде занулено, с цел да се стартира сякаш на чисто – този лаф на шавливите булки става за лозунг на страната, блазе ни. Тия дни честваха 15 годишнината от установяването на фондация „ Америка за България “ тук – една безспорно сполучлива специфична интервенция за завладяването на една територия, която на някои им е изглеждала дива и пуста до оня миг. Медиите разпространиха една многозначителна фотография: госпожа Нанси Шилър, президент на фондацията, и американския дипломат Кенет Мертен, дружно с литературния ни великан Георги Господинов и преводачката му, които са били лектори на събитието. В словото си госпожата споделя: „ В началото помагахме с хрумвания и оптимизъм, в този момент се възхищаваме на българските триумфи “. Трябва да се досетим, че, без значение от напъните на Фондацията, ние, както е видно, продължаваме да се влачим от неуспех към неуспех, само че пък сме претъпкани с оптимизъм. Сетих се за тази фотография, тъй като тия дни Господинов споделил нещо знаменателно: „ На хората им писна да излъчваме непрестанно неуспех, корупция, някакви ужасни вести отсам. Един човек ми сподели на онази опашка пред НДК/ опашката от мераклиите да получат подпис от Г.Г./: „ Простете ни, че по този начин сме ви обкръжили, просто имахме потребност от нещо ярко “. Господинов може да повтори тези свои думи и пред миньорите, бъдещите жертви на следващия неуспех – въпреки всичко, той може да размени част от светлината, която те създават. Между другото, тъй като и ирландецът Джон Банвил има „ Букър “, предлагам ви романът му „ Април в Испания “, неотдавна появил се на тукашният литературен пазар, както и по-раншните преводи на „ Недосегаемият “ и „ Дневна светлина “. „ Букър “ отличава и някои в действителност превъзходни произведения. Друг един публицист, Едуард Лимонов, пък се подразнил – изтъквам по книгата на Еманюел Карер – когато намира в едно магазинче шинел на боец от Червената войска, чиито месингови копчета са сменени с пластмасови, и споделя: „ Кому бе хрумнало да размени лъскавия месинг с лайнена пластмаса? Народ, чиито бойци са облечени в евтини униформи, е народ, който си няма доверие и към този момент не вдъхва почит у съседите си. Такъв народ е към този момент надвит “ /край на цитата/. Ако се сетим за нашите политикани, умерено можем да решим, че на тях не може да им се има доверие, даже да са навлекли маршалски мундири със златни копчета. Народ с такива политици към този момент е надвит. Сякаш към този момент вечно сме се лишили от умеенето да отделяме инцидентното от кадърното. Дали Народа съзнателно не заличава разликата сред едното и другото? Това ли е неговото възмездие? Ако е по този начин, дали си дава сметка, че по този метод санкционира на първо време себе си? Да ви разведря за малко с една друга „ случайност “. Хитлер се оплаквал в стеснен кръг, че един път в живота си бил в бардак – завели го, когато живеел във Виена, и проститутката в стаята, където го вкарали, била еврейка. „ Няма нищо инцидентно “ – вайкал се горкият. Търпението на Народа наподобява неизчерпаемо. Към житейските неволи то, въпреки всичко, има някакво опрощение – елементарните хора са надарени с честността и куража да търсят и в себе си някаква виновност за нескончаемите провали. Но търпението, което демонстрират към политическите мошеници, напряко е незаконно. Повечето от тях са елементарни шушумиги, артикул на една или друга партийна фабрика за бройлери, от тях нищо не зависи. И, прочее, пет пари не дават дали им имате доверие. Обаче в Паноптикума на Големите Измамници на Прехода се мъдрят неколцина, които са доста рискови, те са безмилостни като Джак Изкормвача. Един от тях е напряко за връзване. Кирчо. Преди година и нещо го изтърваха за малко и той, покровителстван от френския президент Макрон, забърка кашата с Македония. На него би трябвало да му създадат монумент скопяни. Сега пък, както настояват някои медии, изхулиганствал в Австрия, наговорил едни недомислици за Шенген – и австрийците отменили плануваното за 4 октомври посещаване на Денков при канцлера Нехамер. Дали не го е направил преднамерено?

Трябва да сме цялостни наивници, с цел да си мислим, че някои европейци, които са по-европейци, в действителност ни желаят в „ Общия дом “, написа Кеворкян.

***