Кирил Вълчев: Нужно е медиите да принудят партиите да се върнат към публичния предизборен дебат
Нужно е единодушие сред медиите в България дружно да принудят водачите на главните политически партии в България да се върнат към обществения избирателен спор. Това значи единодушие дружно да организираме такива диспути. Това сподели генералният шеф на Българската телеграфна организация (БТА) Кирил Вълчев по време на днешната полемика за свободата на словото на медиите в България. Събитието е през днешния ден в Университета за национално и международно стопанство (УНСС).
„ Форуми като сегашния са опция за съдействие сред медиите в България. Защото публичният интерес е съдействието да бъде преди конкуренцията посред им. Резултатите от такова съдействие би трябвало да доведат до някои на практика резултати от огромен публичен интерес “, означи Вълчев, представен от Българска телеграфна агенция.
По думите му първият от тези на практика резултати е възобновяване на лидерските политически диспути. „ В България те изчезнаха от доста години за разлика от демократичните страни, в които не престават да имат голямо значение - последният образец са кандидатпрезидентските диспути в Съединените американски щати, първият от които докара даже до промяна на единия от двамата съществени претенденти “, уточни генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
Според него у нас през предизборните акции медиите дават официални причини на политическите водачи да заобикалят такива диспути с обяснението, че прекалено много медии упорстват за независимото им образуване и „ сякаш поради равнопоставеността “ им в последна сметка от години не се стига до никакъв спор. „ Това сигурно е един от факторите, може и да не е най-важният, само че е в групата от фактори, които водят до плачевния резултат българите да са дезинтересирани от гласоподаване на избори, преди които не виждат избор в естествен за демокрацията спор “, означи Кирил Вълчев.
Без да упорства да поеме такава роля, Българска телеграфна агенция е допустима платформа за подобен спор - не като равноотдалечена, а като равно близка медия, без да е в конкуренция с другите медии, добави той.
Втори резултат от съдействието сред медиите, по думите на Вълчев, би бил възобновяване на класическите изявленията с политическите водачи. „ Тяхната едностранна връзка с писмени заявления в обществени мрежи или къси изказвания пред камери и микрофони не може да замести връзката с отговори на журналистически въпроси в изявление. Затова е нужно единодушие сред медиите в България за отвод съществени политически водачи да бъдат на процедура постоянно замествани в интервютата от други представители на съществени партии или даже от представители, които не са част от политическия живот, а единствено негови анализатори. Това значи единодушие дружно да отхвърляме такива участия “, сподели генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
Възстановяването на конференциите е трети резултат от съдействието сред медиите в страната, счита той. Заедно би трябвало да прекратим практиките политическите водачи да вършат изказвания пред скупчени едни върху други кореспонденти, които се надвикват в опити да зададат въпрос, като това всекидневно разрешава на политиците да си кажат каквото са си намислили, постоянно без да отговорят на въпроси, означи Вълчев.
Според него самите политически водачи имат потребност да възстановят своето по-авторитетно наличие в обществото, което няма по какъв начин да стане, когато съвсем постоянно най-важни послания са отправяни на крайник апропо, най-често на място, където са, в действителност, по друг мотив от коментираната тематика. „ Затова е нужно единодушие сред медиите в България за възобновяване на разговора с водачите на страната от уважителната отдалеченост, която виждаме, че има и в институциите на Европейския съюз, където не престават да действат зали за конференции или трибуни за по-кратки брифинги. Това значи единодушие дружно да се откажем от скупчванията към политиците, които им дават учредения и за нелицеприятни избрания за публицистите “, изясни Вълчев.
По думите му възобновяване на дистанцията сред публицисти и политици е четвъртият на практика резултат разследване от съдействието сред българските медии. Кирил Вълчев означи, че публицистите не са пиари, с цел да приготвят политиците за изявленията. „ Нека си спомним по какъв начин Би Би Си анулира изявление с някогашния английски министър председател Борис Джонсън, откакто една от най-известните журналистки на малкия екран несъзнателно му изпратила бележките с квалифицираните въпроси към него. Затова е нужно единодушие и сред медиите в България, че такива практики са неприемливи “, счита той.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция изясни, че петият резултат от взаимната работа сред медиите у нас е възобновяване на цитирането на източници. „ Отлично осведоменият източник, поискал анонимност ” не е позволен когато в действителност е източник на власт и всекидневно употребява медиите, с цел да ревизира публичната реакция на някаква сякаш анонимна информация. Нека напомним, че осведомителна организация „ Асошиейтед прес " (АП) уволни журналиста, който заяви, базирайки се на поискал анонимност източник от американското разузнаване, че две съветски ракети са блъснали Полша на 15 ноември 2023 година, която информация се оказа неверна и в началото провокира потрес от възможен спор сред Русия и НАТО “, сподели Кирил Вълчев. Допълни, че е нужно единодушие сред медиите в България, че анонимността на източник би трябвало да се пази, когато разкриването му го заплашва, а не с цел да го улеснява. Особен случай, при който постоянно би трябвало да сочим източник, е изкуственият разсъдък, който аудиторията постоянно би трябвало да знае, че е употребен от медията, добави той.
Друг резултат от съдействието сред медиите е възобновяване на цитирането сред медиите, счита Вълчев. „ Не е никакво професионално достижение да застанеш на оградата на друга медия, с цел да накараш неин събеседник да повтори пред камерата и микрофона на твоята медия това, което твоят сътрудник е съумял да го накара да каже в изявление малко по-рано. Или нищо не печелиш да премълчиш друга медия като източник на някаква информация. Затова е нужно единодушие сред медиите в България, че като взаимно се позоваваме едни на други, ние на процедура покачваме доверието в медиите въобще като източници на информация, за която носят публицистична отговорност “, изясни той.
Възстановяване на поддръжката сред медиите, когато публицисти стават обект на експанзия поради работата си, е седмият на практика резултат, посочен от Вълчев. Той разяснява, че би трябвало да се следват положителните образци за такава взаимна поддръжка. Даде образец със случая в Хасково в последния избирателен ден, когато публицисти на Би Ти Ви са били нападнати, до момента в който снимат до изборна секция. „ Затова е нужно единодушие сред медиите в България, че би трябвало дружно да предотвратим български публицисти да се наредят измежду тъжната статистика от скорошния отчет на ЮНЕСКО от Международния ден за битка с безнаказаността на закононарушенията против публицисти, че през последните две години на всеки четири дни някъде по света е убиван по един публицист поради работата си, най-често в личната си страна “, разяснява генералният шеф на Българска телеграфна агенция.
В откриването на полемиката в УНСС участваха още Анна Танова-Атанасова – изпълнителен шеф на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) и ръководител на Управителния съвет на Националния съвет за саморегулация, ректорът на УНСС проф. доктор Димитър Димитров, генералният шеф на Българската национална телевизия (БНТ) Емил Кошлуков, генералният шеф на Българското национално радио (БНР) Милен Митев и изпълняващата длъжността ръководител на Съвета за електронни медии (СЕМ) доктор Симона Велева.
