Васил Велев : Нужно е правителство на широка основа и приемане на бюджет
" Нужно е образуване на държавно управление на необятна основа и приемане на бюджет, допускащ да продължим пътя си към еврозоната и ограничителен инфлацията, ускоряващ икономическия напредък ". Това сподели Васил Велев, ръководител на Управитения съвет на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) ", представен от през днешния ден.бг.
" У бизнеса има отчаяние от отлагането на влизането на България в еврозоната ", уточни още Велев. " Това е наш дълготраен приоритет - еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо съдействие ", сподели още той.
" Преките спестявания на средства от влизането в еврозоната биха били над милиард, само че доста по-голяма е изгодата от статута, който страната би получила. Означава сигурност за вложителите, привлекателна капиталова дестинация. Мястото ни в класациите за правене на бизнес и конкурентоспособността биха се повишили ", добави икономистът.
" Популизмът продължава и от Народното събрание, чухме сходни поръчки, по какъв начин ще увеличим разноските, няма да подвигаме налози и ще свием недостига " акцентира Велев.
" Това няма по какъв начин да стане. Той към този момент е прекалено огромен и в случай че нищо не се промени, съгласно изчисленията на Министерство на финансите, на база на взети към този момент от предходните два Народното събрание решения и промени в законите, се обрисува недостиг от порядъка на 6-7%. Това са близо 12 милиарда лева За да бъде 3%, би трябвало брутният вътрешен артикул Брутният вътрешен продукт да е 400 милиарда лева, а той е 165 милиарда лева за предходната година и за 2023 се предвиждат 182 милиарда лева ", сподели още той.
" Няма по какъв начин да се реализира трипроцентен недостиг, без да се свият разноските и да се понижат нетаргетираните заплащания, които тласкани от популизъм и битка за гласове се надпреварваха да оферират и одобряват в предходните два Народното събрание ", добави Велев.
" Имаме спад на вложенията от така и така ниското им ниво ", сподели още той. " В годините, когато имахме за цел влизане в Европейски Съюз и три поредни цялостни мандата от по 4 години, стигнахме растеж на Брутният вътрешен продукт от порядъка на 6-7% годишно и то няколко години поред. Тогава вложенията бяха 36%, а в този момент са 18% и понижават ", изясни Велев.
Като различен мъчителен проблем събеседникът посочи неналичието на човешки запаси, както и неналичието на сходство сред потребностите на пазара и това, което просветителната система дава.
" Липсват всевъзможни тласъци за един режим на трудова имиграция, който е сходен на останалите европейски страни. Ние имаме една от най-рестриктивните системи за импорт на човешки запаси, при изискване, че имаме най-бързоизчезващата работна ръка. Само по чисто демографски аргументи, ние губим 50 хиляди души годишно, а в това време ограничаваме притока на човешки запаси извън ", сподели той.
" Кадрите, които идват от просветителната система, се постанова да бъдат доквалифицирани при нас ", добави Велев.
" У бизнеса има отчаяние от отлагането на влизането на България в еврозоната ", уточни още Велев. " Това е наш дълготраен приоритет - еврозоната, Шенген и Организацията за икономическо съдействие ", сподели още той.
" Преките спестявания на средства от влизането в еврозоната биха били над милиард, само че доста по-голяма е изгодата от статута, който страната би получила. Означава сигурност за вложителите, привлекателна капиталова дестинация. Мястото ни в класациите за правене на бизнес и конкурентоспособността биха се повишили ", добави икономистът.
" Популизмът продължава и от Народното събрание, чухме сходни поръчки, по какъв начин ще увеличим разноските, няма да подвигаме налози и ще свием недостига " акцентира Велев.
" Това няма по какъв начин да стане. Той към този момент е прекалено огромен и в случай че нищо не се промени, съгласно изчисленията на Министерство на финансите, на база на взети към този момент от предходните два Народното събрание решения и промени в законите, се обрисува недостиг от порядъка на 6-7%. Това са близо 12 милиарда лева За да бъде 3%, би трябвало брутният вътрешен артикул Брутният вътрешен продукт да е 400 милиарда лева, а той е 165 милиарда лева за предходната година и за 2023 се предвиждат 182 милиарда лева ", сподели още той.
" Няма по какъв начин да се реализира трипроцентен недостиг, без да се свият разноските и да се понижат нетаргетираните заплащания, които тласкани от популизъм и битка за гласове се надпреварваха да оферират и одобряват в предходните два Народното събрание ", добави Велев.
" Имаме спад на вложенията от така и така ниското им ниво ", сподели още той. " В годините, когато имахме за цел влизане в Европейски Съюз и три поредни цялостни мандата от по 4 години, стигнахме растеж на Брутният вътрешен продукт от порядъка на 6-7% годишно и то няколко години поред. Тогава вложенията бяха 36%, а в този момент са 18% и понижават ", изясни Велев.
Като различен мъчителен проблем събеседникът посочи неналичието на човешки запаси, както и неналичието на сходство сред потребностите на пазара и това, което просветителната система дава.
" Липсват всевъзможни тласъци за един режим на трудова имиграция, който е сходен на останалите европейски страни. Ние имаме една от най-рестриктивните системи за импорт на човешки запаси, при изискване, че имаме най-бързоизчезващата работна ръка. Само по чисто демографски аргументи, ние губим 50 хиляди души годишно, а в това време ограничаваме притока на човешки запаси извън ", сподели той.
" Кадрите, които идват от просветителната система, се постанова да бъдат доквалифицирани при нас ", добави Велев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ