Нужни са спешни за мерки за повишаване устойчивостта на горите

Нужни са незабавни за ограничения за повишение устойчивостта на горите ни. Само няколко десетилетия след възобновяване на българските гори от вековно обезлесяване сме изправени пред ново огромно предизвикателство – измененията в климата, твърди в разбор за доктор инж. Александър Дунчев, изпълнителен шеф на Изпълнителна организация по горите в границите на служебния кабинет и лидер на листата в София на " Продължаваме промяната ". Климатичните промени към този момент унищожават най-уязвимите ни гори – изкуствено основаните през XX-ти век иглолистни насаждения, като незадоволителната информация за процесите, които протичат, генерира от ден на ден публични паники. Затова с актуалната обява търсим отговор на въпросите за какво умират цели насаждения, по какъв начин въздействат климатичните промени върху горските екосистеми, какви ограничения подхващат институциите и по какъв начин може всеки от нас да помогне. В края на XIX-ти век България е изправена пред тежка екологична злополука. Обезлесените през вековете планинските скатове са оголвани до твърда канара от огромни порои и ерозия. Най-силно са били наранени подножията наоколо до обитаемоте места. Спасението идва след 1905 година, когато благодарение на европейски лесовъди страната основава специфични бюра за битка с ерозията и усмиряване на пороите, които дават началото на днешните горски стопанства. До края на XX-ти век пороите са укротени с построяването на над 1 млн. куб. м прагове и баражи и посредством залесяването на 20 млн. дка гори. Благодарение на напъните на хиляди лесовъди и доброволци, България е преобразена от полупустиня в зелен оазис. Днес близо 25% от всички българските гори са засадени на ръка – най-вече с бели и черни борови култури. Именно тези дървесни типове са били най-подходящите за всеобщи залесявания и бързо възобновяване на горското покритие. Успехът обаче наподобява като да е краткотраен. Все по-често пред очите ни изкуствено основаните през XX-ти век гори всеобщо стартират да умират от естествени нарушавания като стихии, снеголоми, ледоломи и последващите набези на естествени регулатори като насекомите и гъбните заболявания. Също по този начин през последните 15 години са наранени към 10% от боровите култури в България. Сходни процеси протичат и в цяла Европа, като учените свързват зачестяването на естествените аномалии с измененията в климата. Площ на санитарните сечи в иглолистни гори 2005-2019. Източник: Изпълнителна организация по горите Но за какво умират най-вече боровите култури? На първо място, изкуствените насаждения са по-неустойчиви и податливи на заболявания по отношение на естествените екосистеми. Освен това множеството борови култури са засаждани с висока плътност и на по-ниска надморска височина по отношение на естественото разпространяване на иглолистните типове, което също е причина за провали в по-горещите и сухи години. За благополучие множеството иглолистни насаждения са си изпълнили задачата. Освен че са помогнали за преодоляване на пороите и ерозията, най-често измежду засадените борове към този момент изобилства от естествено появил се подраст от широколистни типове като бук, дъб, габър и явен. За лесовъдите главното решение е плавната промяна на изкуствените борови насаждения в по-устойчиви млади широколистни гори. И по този начин, за един век хората осъзнаха какъв брой незаменими са изгодите от горите: за опазване на почвите, филтриране на водите и въздуха, доставяне с горски плодове и дървесина, запазване на ландшафта и биоразнообразието, развиването на туризма и така нататък Все повече оценяваме смисъла на горите и за намаляване въздействието на климатичните промени – освен във връзка с поглъщането на въглеродни излъчвания, само че и във връзка с неподходящи прояви като проливните дъждове и засушаването. Както излиза наяве обаче последствията от климатичните промени могат да бъдат и пагубни за горите. Ако бурите, сушата или пожарите не доведат до непосредствено загиване на горите, то породеният стрес у дърветата е причина за следващи набези от инсекти и гъбни заболявания, които постоянно са с гибелен край. Остава въпросът дали може да се направи нещо за повишение устойчивостта на горите в България и адаптирането им към предстоящите климатични промени. Още през 2011 година в границите на интернационален теоретичен план е осъществен разбор на предстоящото влияние на климатичните промени върху горите. Определени са зоните на накърнимост и е създадена Програма от ограничения за адаптиране на горите към климатичните промени4, признати същата година със заповед на министъра на земеделието и храните. Като най-уязвими са оценени горите в по-ниските елементи на страната, и най-много тези с неестествен генезис (т.е. иглолистните култури) и полуестествените гори с издънков генезис (т.е. нискостеблените дъбови и букови гори), каквито са повече от половината гори в България.
Най-важните ограничения за адаптиране на горите изискват: Адаптиране на лесовъдството в посока основаване на по-устойчиви гори посредством потребление на по-сухоиздръжливи дървесни видове; Поддържане на разбъркан видов състав и разновъзрастова конструкция на горите; Защита на вековните гори; Постепенна промяна на иглолистните култури в естествени широколистни гори и други В тази връзка, през 2019 година с пилотен план бяха избрани дървесните типове за цяла Югозападна България, които ще бъдат най-устойчиви към предстоящите климатични условия през 2100 година Така да вземем за пример, в случай че през днешния ден опожарена церова гора над Дупница бъде възобновена, то при залесяването би трябвало да се употребяват с изключение на фиданки от цер, и фиданки от по-сухоиздръжливи типове, като окосмен дъб или клен. През 2019 година по европейски план на Югозападното държавно горско дружество, бе издигната и първата в България автоматизирана поточна линия за произвеждане на фиданки с покрита коренова система, с която доста се понижават разноските за залесяване и се усилва прихващането на новосъздадените гори.
Миналата година с решение на Министерски съвет бе утвърдена и Националната тактика за акомодация към изменението в климата. Според тактиката, задачите за бранш „ Гори “ са ориентирани към: предстоящите процеси на понижаване прираста на горите с 30%; изместване на ареала на типовете главно към по-висока надморска височина и на север; увеличение риска за изкуствените насаждения; зачестяване на естествените нарушения; намаляване на икономическата жизнеспособност на горския бранш. Финансирането на горския бранш може да се подкрепя и посредством доходи от заплащането на екосистемните изгоди Въпросът е кой ще покрива растящите разноски за адаптиране и отбрана на горите, както и на скъпоструващите действия по възобновяване им след естествени нарушавания, когато дърводобивът намалее и спре да образува облаги. През миналия век това е била страната и всички данъкоплатци. Днес, в залесителните акции по възобновяване на повредени гори се включват от ден на ден доброволци. А в бъдеще чакам финансирането на горския бранш да се подкрепя и посредством доходи от заплащането на екосистемните изгоди от горите, като отбраната против ерозия, обезпечаването на водоснабдяването, обезпечаването на условия за рекреация и т.н.). Прави усещане обаче, че в стратегическите документи не се приказва за нови огромни залесявания за усвояване на въглеродните излъчвания. Това се дължи освен на минусите, които имат изкуствените насаждения, само че и на това, че множеството непригодни за земеделие земи са били към този момент залесени през XX-ти век. Освен това равнищата на въглеродните излъчвания от стопанската система ни са към момента толкоз високи, че за цялостното им попиване би трябвало да залесим повърхност колкото три Българии. Поглъщане на въглеродните излъчвания от българските гори 1988-2015
Въпреки признатата към този момент нормативна рамка на стратегическо и оперативно равнище за адаптиране на горите ни към климатичните промени, сполучливото осъществяване на поставените цели и задания изисква доста по-мащабни и интегрирани старания от страна на горските институции, горовладелците и даже обществеността. Дори всеки от нас има какво да направи, с цел да подкрепи опазването на българските гори в изискванията на климатичните промени. На първо място, това е информираността и заемането на дейна позиция по казуса – както на гражданско равнище, по този начин и на административно и законодателно. На второ място, всеки от нас може да поддържа горските стопани, които по линия на горската сертификация ползват най-природосъобразните лесовъдски практики, посредством избирането на дървесни артикули (строителен материал, мебели, книги, опаковки и др.) с логото на интернационалния еко-стандарт FSC®. На трето място, за ограничение нездравословното влияние на климатичните промени върху горите, ще би трябвало да ограничим и личния си въглероден отпечатък. Но най-важната мярка за справяне с климатичните промени е да образоваме децата в любов и грижа за гората, с цел да се научат да живеят в естетика с природата. * Още за автора От 2017 година Александър Дунчев работи като старши специалист, а от 2020 година и като началник-отдел в Югозападно държавно дружество гр. Благоевград, където спомага за сертификацията на горите, партньорства с публичните организации, въвеждането на новаторски системи и развиването на природозащитни планове. Дунчев стартира своя професионален опит в горите през 2007 година като специалист в Природен парк „ Витоша. В интервала 2012-2017 година натрупва опит и в неправителствения бранш като специалист на интернационалната организация WWF, където дава отговор за картирането и опазването на над 100 000 ха гори във фаза на напреднала възраст, предпазени през 2016 година със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите. Ключово присъединяване има и в редица публични начинания за възстановяване на горското законодателство и ограничение на противозаконните сечи. През 2016 година печели премията за Биоразнообразието - „ Активист за природата “.