Нужни са национални критерии кои читалища са наистина работещи, смятат Лиляна Баганска и Василена Орманова от Варна
Нужни са критерии, по които да бъде определяно кои читалища в страната фактически развиват активност. Около това мнение се сплотиха секретарят на Народно читалище " Елин Пелин 1977 “ Василена Орманова и ръководителят на Народно читалище " Васил Левски 1945 “ Лиляна Баганска във Варна. Те бяха посетители в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в крайморския град на представянето на новия брой на списание ЛИК на тематика " Читалищата в минало и бъдеще време “.
Сградният фонд е едно от най-големите провокации за огромна част от читалищата в страната, уточни Баганска. По думите й на доста места базата е остаряла, енергийно неефективна, а същото време в нея се организират доста събития. Единственият вид за читалищата да ремонтират постройките са плановете, уточни Баганска. Според нея обаче това е другото предизвикателство пред културните институти. Кандидатстването изисква те да разполагат с административен потенциал. От друга страна – не постоянно плановете биват финансирани, защото няма разполагаем паричен запас, добави Лиляна Баганска. Тя посочи, че този проблем обгръща и пазаруването на книги за читалищните библиотеки. „ Призовават читалищата да аплайват за книги с планове до 5000 лв., след което орязват всички с по над 60 на 100, и желаят да приспособяваме плановете към новата действителност “, уточни Баганска. По думите й културните институти са срещнали компликации и при осъществяването на цифрови клубове. По тази стратегия координатор е Министерството на труда и обществената политика, а средствата са по Плана за възобновяване и резистентност.
Вероятно читалищата са единствените ощетени структури, които нямат обезпечено финансиране за съветник, уточни Баганска и посочи, че сега работещите в тези институти са изправени пред голямото предизвикателство да правят работата на консултанти, занимаващи се с европейско финансиране. Другият вид е да притеглим млади, дейни, познаващи тази материя хора, единствено че би трябвало да им предложим нещо отсреща, изясни Баганска. Според нея по този начин става още по-видим различен огромен проблем на читалищата – неналичието на задоволително работещи в тях, т.е. на субсидирани бройки, както и на съответно възнаграждение.
Дейността на читалищата е редовно подценявана, бе безапелационна Лиляна Баганска. Тя посочи, че българите би трябвало да са наясно, че това са живи културни центрове, безспорен феномен в международен мащаб. " У нас има читалище във всяко обитаемо място, което задоволява обществените потребности на хората. Вярно е, че има разлика сред тези в огромните градове и в селата, само че всяко има своето предопределение и никое не е по-важно от другото “, разяснява Баганска.
Всъщност създаването на планове и кандидатстването с тях върви редом с другите действия, уточни още специалистът. По думите й сега в читалище „ Васил Левски 1945 “ работят осем души, само че не всички са на цялостен работен ден. Има и доброволци, само че едно читалище би трябвало да има секретар, уредник действия, библиотекар, посочи Баганска. Според нея при определянето на субсидираните бройки за читалищата също има проблеми. Няма никакъв аршин при одобряването им. По думите на Баганска това води до парадокса дейните читалища да са сложени в по-неблагоприятни условия, защото харчат повече и чиновниците им са съществено натоварени.
Официално в страната има към 3700 читалища, само че сега се почиства регистърът, което се случва по план на фондация " Народни читалища “, сподели още Баганска. По думите й с осъществяването на тази стратегия става все по-видно кои от тях работят и кои не. Надеждата е, че по-късно ще бъдат направени и ясни критерии, които ще доизчистят неработещите институти.
" Съвсем неотдавна приехме декларация, в която са посочени четирите фундаментални въпроса, които имаме да решаваме в читалищата “, добави Лиляна Баганска. Тя акцентира, че е неотложно субсидираните бройки за тези културни институти да бъдат увеличени най-малко с 25 %. Освен това в декларацията е посочено, че би трябвало да бъде изменен методът на отчитане на читалищата и те да показват съответно какво са свършили в действителност, а не какво биха желали да създадат.
В рамките на четири дни декларацията бе подкрепена от хиляди хора, тъй като читалищата заслужават повече почитание в сравнение с сега се показва, и съвсем няма човек, който да не се е занимавал с някаква активност в близкото читалище, уточни Баганска. Тя посочи, че непрестанно нараства и броят на читателите, които посещават библиотеката във " Васил Левски 1945 “, и те към този момент доближават сред 80 и 110 души дневно.
Позицията й бе подкрепена и от Веселина Орманова. Тя уточни, че след 1989 година в читалищата в България са оставени да се оправяме сами както могат. Според нея най-големият проблем е неналичието на държавна политика. В закона се вменява да изпълняваме държавни задания, само че на никое място не е написано какво тъкмо се изисква от нас, уточни тя. Освен това културните институции не са привлекателни за работа за младежите, тъй като не оферират положително финансово обезпечаване. Няма и подобаващи специалности в университетите.
Орманова е на поста от 2011 година Заварила е читалище " Елин Пелин 1977 “ с доста малко действия, с материална база в окаяно положение. Липсвала е техника, а документи са се изготвяли на пишеща машина. Нещата са се подобрили през годините основно посредством финансиране по планове. Работи се обаче с доста дребен екип - петима души, в който с изключение на нея влизат библиотекар, уредник културни действия, хигиенист и неотдавна назначен ментор за цифровия клуб. Според секретаря локалната и централната власт би трябвало да се грижат по-добре за постройките като техни притежатели.
Сградният фонд е едно от най-големите провокации за огромна част от читалищата в страната, уточни Баганска. По думите й на доста места базата е остаряла, енергийно неефективна, а същото време в нея се организират доста събития. Единственият вид за читалищата да ремонтират постройките са плановете, уточни Баганска. Според нея обаче това е другото предизвикателство пред културните институти. Кандидатстването изисква те да разполагат с административен потенциал. От друга страна – не постоянно плановете биват финансирани, защото няма разполагаем паричен запас, добави Лиляна Баганска. Тя посочи, че този проблем обгръща и пазаруването на книги за читалищните библиотеки. „ Призовават читалищата да аплайват за книги с планове до 5000 лв., след което орязват всички с по над 60 на 100, и желаят да приспособяваме плановете към новата действителност “, уточни Баганска. По думите й културните институти са срещнали компликации и при осъществяването на цифрови клубове. По тази стратегия координатор е Министерството на труда и обществената политика, а средствата са по Плана за възобновяване и резистентност.
Вероятно читалищата са единствените ощетени структури, които нямат обезпечено финансиране за съветник, уточни Баганска и посочи, че сега работещите в тези институти са изправени пред голямото предизвикателство да правят работата на консултанти, занимаващи се с европейско финансиране. Другият вид е да притеглим млади, дейни, познаващи тази материя хора, единствено че би трябвало да им предложим нещо отсреща, изясни Баганска. Според нея по този начин става още по-видим различен огромен проблем на читалищата – неналичието на задоволително работещи в тях, т.е. на субсидирани бройки, както и на съответно възнаграждение.
Дейността на читалищата е редовно подценявана, бе безапелационна Лиляна Баганска. Тя посочи, че българите би трябвало да са наясно, че това са живи културни центрове, безспорен феномен в международен мащаб. " У нас има читалище във всяко обитаемо място, което задоволява обществените потребности на хората. Вярно е, че има разлика сред тези в огромните градове и в селата, само че всяко има своето предопределение и никое не е по-важно от другото “, разяснява Баганска.
Всъщност създаването на планове и кандидатстването с тях върви редом с другите действия, уточни още специалистът. По думите й сега в читалище „ Васил Левски 1945 “ работят осем души, само че не всички са на цялостен работен ден. Има и доброволци, само че едно читалище би трябвало да има секретар, уредник действия, библиотекар, посочи Баганска. Според нея при определянето на субсидираните бройки за читалищата също има проблеми. Няма никакъв аршин при одобряването им. По думите на Баганска това води до парадокса дейните читалища да са сложени в по-неблагоприятни условия, защото харчат повече и чиновниците им са съществено натоварени.
Официално в страната има към 3700 читалища, само че сега се почиства регистърът, което се случва по план на фондация " Народни читалища “, сподели още Баганска. По думите й с осъществяването на тази стратегия става все по-видно кои от тях работят и кои не. Надеждата е, че по-късно ще бъдат направени и ясни критерии, които ще доизчистят неработещите институти.
" Съвсем неотдавна приехме декларация, в която са посочени четирите фундаментални въпроса, които имаме да решаваме в читалищата “, добави Лиляна Баганска. Тя акцентира, че е неотложно субсидираните бройки за тези културни институти да бъдат увеличени най-малко с 25 %. Освен това в декларацията е посочено, че би трябвало да бъде изменен методът на отчитане на читалищата и те да показват съответно какво са свършили в действителност, а не какво биха желали да създадат.
В рамките на четири дни декларацията бе подкрепена от хиляди хора, тъй като читалищата заслужават повече почитание в сравнение с сега се показва, и съвсем няма човек, който да не се е занимавал с някаква активност в близкото читалище, уточни Баганска. Тя посочи, че непрестанно нараства и броят на читателите, които посещават библиотеката във " Васил Левски 1945 “, и те към този момент доближават сред 80 и 110 души дневно.
Позицията й бе подкрепена и от Веселина Орманова. Тя уточни, че след 1989 година в читалищата в България са оставени да се оправяме сами както могат. Според нея най-големият проблем е неналичието на държавна политика. В закона се вменява да изпълняваме държавни задания, само че на никое място не е написано какво тъкмо се изисква от нас, уточни тя. Освен това културните институции не са привлекателни за работа за младежите, тъй като не оферират положително финансово обезпечаване. Няма и подобаващи специалности в университетите.
Орманова е на поста от 2011 година Заварила е читалище " Елин Пелин 1977 “ с доста малко действия, с материална база в окаяно положение. Липсвала е техника, а документи са се изготвяли на пишеща машина. Нещата са се подобрили през годините основно посредством финансиране по планове. Работи се обаче с доста дребен екип - петима души, в който с изключение на нея влизат библиотекар, уредник културни действия, хигиенист и неотдавна назначен ментор за цифровия клуб. Според секретаря локалната и централната власт би трябвало да се грижат по-добре за постройките като техни притежатели.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ