Спортни хроники: Левски въвежда система 4-2- 4 през 1963 г.
Нуждата от промени в Левски (Сф) е видяна още през 1963 година Треньорът Г. Пачеджиев подвига условията и упорства да се култивира една нова и още по-добра система за игра – 4-2-4. За консолидираното на тази система е належащо той и неговите играчи да се преборят със старите привички. Вдъхновение за тази система идва непосредствено от бразилските отбори, като Пачаджиев е сигурен, че това ще е бъдещето на футбола.
Треньорът показва, че е редно двамата централни бранители да се подреждат по хоризонтала, а не да се нареждат един зад различен. Изискването на сходна групировка е и вземане предвид с поставените задания. Така нареченият „ старши централен бранител “ би трябвало да подсигурява задната линия, а стоперът ще би трябвало да се изправя против нападателите на другия тим, като неговата задача е да прекъсва офанзивите.
Старшият, по думите на Пачедживе, рядко ще се втурва напред, а сътрудникът му ще се връща обратно при мощно изразени отбранителни трендове в съперника. Това, споделя Пачеджиев, се вижда, само че единствено по дължината на терена.
Левски ще построява своята тактичност по образеца на Бразилия и Чехословакия. Засега няма играчи, които да играят по подобен вид. Чакъров от „ Ботев “ Пловдив има сходни умения, добра рутина, разсъдък и теоретически знания, до момента в който в „ Левски “ най-подходящ за сходни тактики е Вуцов, с изключение на посочените умения на Чакъров, въпросният състезател на Левски е и по-подвижен.
В средата на терена ще се нареждат и по този начин наречените диспечери. Тяхната задача е да посрещат офанзивата на противника; в случай че бъдат трансферирани, да заемат преференциална позиция за приемане на топката; а по-късно да доразвият офанзивата, до момента в който употребяват моментите за включване напред. Добър диспечер с такава роля е Игнатов от Спартак-София и Пешев от Ботев-Пловдив, като последният показва сила и се откроява с фикция и размах на диригент. „ Левски “ ще употребяват уменията на Илиев, който има организаторски качества и неуловими спринтове към противниковата врата.
В „ Левски “ двамата централни нападатели са проблем за Пачеджиев, само че вижда позитиви при Соколов.
Треньорът има забележки по отношение на придвижването без топка и стартира да играе, когато я получи, преди този момент не следи пулса на играта. Рейдовете му постоянно забавят офанзивата, което също ще се отрази на новата концепция за консолидиране на 4-2-4. Други централни играчи ще бъдат Йорданов или Гайдаров. Първият постоянно се намира на вярната изходна позиция и може да задържи топката, както и да изведе своите съотборници. У него обаче се вижда дефицит на мощ и непоклатимост за дуелите. Плюсовете на Гайдаров, само че и минусите са явни, централният нападател би трябвало да играе ролята на нападателен и неотстъпчив състезател, само че и да основава условия за останалите.
„ Левски “ има намерение да играе в офанзива с по този начин нареченото „ свободно придвижване “, а отбраната ще бъде комбинирана и плътна, където процепите се запълват с хора и би трябвало да се дебне всеки миг за комбинационно или самостоятелно превъзмогване на бранителите. На този стадий треньорът показва, че всички тимове са фокусирали вниманието си върху отбраната, само че никой не акцентира нападението, с което да се изведе най-много от самата класификация на футболистите.
Пачеджиев акцентира, че ще се концентрира и върху прехода сред защита в нахлуване (обратното вървяло по-леко за сините), на поддръжката на задните линии за създаване на ефикасно нахлуване. Оставени сами на себе си, без еластичен гръб, без помощта на двама-трима от отбраната и полузащитата, нападателите елементарно ще бъдат парирани, системата не може да отрази своите нападателни запаси, ще остане усещане за защитни подбуди. В това отношение на помощ идва играта на Илиев, когато е в положително физическо положение, той влиза в ролята на съвършен бранител, както и Манолов, само че левскарите ще търсят състезател за средата на терена, с цел да овладее бразилската тактичност.
