Ну, погоди!“ са думи, които най-вероятно са слушани от почти

„ Ну, погоди! “ са думи, които най-вероятно са слушани от съвсем всяко дете в зората на малкия екран от Източна Европа. Подозираме, че един взор е изцяло задоволителен, с цел да чуете думите на Вълка, след серия инциденти, които не приключват по верния метод. Кой би подозирал, че даже анимационните филми ще се трансфорат в една практическа борба в Студената война? Роденият на 20 юни 1927 година Вячеслав Котьоночкин скоро ще получи купата „ Руският Уолт Дисни “.

За разлика от неговия американски сътрудник, Вячеслав трябвало да опознае доста по-рано едно от най-великите падения на човечеството – Втората Световна война. Ето за какво и не съумява да преследва изкуството в най-ранна възраст.

За него били готови позиции в артилерийско учебно заведение, а по-късно и в противотанково. Дипломира се с боен чин през 1945 година и най-вероятно специализацията към този момент била една затихваща война, която по-късно ще се трансформира в нова борба. След известно време пътят му го води към филмовото студио „ Союзмультфильм “, където бързо ще се преквалифицира като аниматор и художник аниматор. Малко по-късно продължава работа като художник постановчик, а през 1962 година е режисьор.

Необходимо е известно време, преди да се родят персонажите, които ще завладеят екрана за дребните. Вдъхновението идва от една друга забавна анимационна двойка – Том и Джери. Проектът е предлаган на доста други аниматори, само че задачата се коства много семпла и не толкоз влиятелна. Едно от предложенията е да се сътвори двойка сред лисица и петел. Вячеслав взема решение да бъде малко по-алтернативен и насочва вниманието си към заек и вълк. Започва със зайчето и остава удивен от личната си творба.

Снимка: Автор: Александр Гурешов (фото) – собственная работа, CC BY 3.0, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=5291406

Първите опити за внедряване на анимираната двойка могат да се виждат в анимационното филмче за Чебурашка и Крокодила Гена. Именно в късите 2-минутни серии ще се появи и един бърз скеч на героите, както и ще се чуе известната имитация, с която започнахме материала.

Първоначалният спряган за глас на вълка е Владимир Висоцки, само че по това време съветският изпълнителн и артист към този момент е угнетен от жестоката цензура и в следствие стартира да злоупотребява с алкохол. В годината на стартиране на детското филмче, Владимир се намира в болница с заплаха за живота, освен това след много тежък алкохолен запой. Създадени са в началото 16 епизода, Анатоли Папанов озвучава първата серия, заекът е озвучаван от Клара Румянова.

Що се отнася до музиката, двамата анимирани герои гребат с цялостни шепи от творчеството на Източна Европа. Някои по-запалени аудиофили съумяват да разпознаят мелодията на Емил Димитров от песента „ Ти си отиде през септември “ в 17 и 18 епизод. Първият план, който прокарва път за основаването на „ Ну, погодо! “ е „ Жабата странник “. Интересен факт, е че анимираните герои са взаимствани от обкръжението на самия Котьоночкин.

Когато през 60-те години стартират да се строят панелни здания и новодомците се събират най-често пред хода, Вячеслав се любува с ненаситност на другите облици и обичаните способи за запиване. Модата на съветския входен пазач е събирателна за вълка. Не би трябвало да забравяме, че антигониста (отрицателният герой), в случай че въобще може да съществува подобен, постоянно може да бъде изобразяван с цигара и алкохол. Впрочем, това можем да забележим и в известното анимационно филмче „ Том и Джери “.

Снимка: Автор: Luu – File:Nu pogodi in Ramenskoe.JPG, CC BY-SA 3.0, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=6078497

Към всичко това можем да видим, че филмовите критици не желаят двата героя да бъдат толкоз крайни и се надяват, че сериалът ще бъде малко по-възпитателен, само че тъкмо това пък кара Вячеслав да не се отхвърля от концепцията си. Една друга забавна техника кара почитателите на Източния блок да се забавляват изключително. Създава се по серия на година, която разрешава с малко повече изчакване, персонажите да бъдат забравени. Липсата на натрапчивост може да накара мнозина. Друг забавен триумф е, че рисунките и хабитатът на двамата героя припомня доста тъкмо за света от 70-те и 80-те години на предишния век.

И по този начин до през днешния ден, до момента в който не излезе новината, че се приготвят нови епизоди на обичаният сериал, който ще продължи да споделя историята на двамата най-важни герои. Що се отнася до „ Руският Уолт Дисни “, Вячеслав умира през 2000 година, само че за времето на своето творчество може да се похвали с редица награди, в това число и с „ Ордена на Усмивката “, който се присъжда от полските деца през 80-те години на предишния век. Мемоарите на режисьора, нарисувал едно от най-запомнящите се анимационни филмчета, също може да се похвали с особени триумфи и несъмнено, носи колоритното име „ Ну, Котёночкин, погоди! “.

Снимки: Автор: не прочут – http://multikonline.ru/news/984-kotenochkin-i-ego-multfilmy.html, Добросовестное использование, https://ru.wikipedia.org/w/index.php?curid=5291470

Но Вячеслав не чака, завещава своето дело и гений на сина си, чиято роля през днешния ден е да сътвори идващите филмчета. Планувано първите епизоди трябваше да излязат през лятото на 2020 година, само че най-вероятно, като всичко останало, което се забавя фрапантно, анимацията среща известни проблеми.

Заглавна фотография: Автор: Scanned and processed by Mariluna – Personal collection, Общественное притежание, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2838535