Ну, погоди! е култов анимационен филм с дълга история. Не

„ Ну , погоди! ” е паметен анимационен филм с дълга история. Не едно потомство от някогашния Източен блок израства с него. Но не щеш ли на днешните деца приключенията на заека и вълка им се костват непознати и даже мъчно разбираеми. Разгърдена розова риза, черни панталони, каскет или барета, цигара в устата, от време на време и вратовръзка на точки – по този начин изглежда вълкът в съвсем всички серии на „ Ну, погоди! ”. Детайлите на облика не са случайни; те съдържат в себе си избран културен код. Всеки от нас, детството на който е минало през 60-те и 70-те години на предишния век, елементарно разпознава във вълка кварталния пехливанин с капацитета на предстоящ нарушител.

 Още един щрих – походката. Вълкът на първо време леко подскача от крайник на крайник (от едната задна лапа на другата), а по-късно потегля с уверена, поклащаща се походка. Той не се приближава до заека, той се прокрадва към него. Създателите на кино лентата доста удачно са уловили облика, заради което и облеклата на вълка съвсем в никакъв случай не се трансформират. Пред вас е хулиганът от задния двор, вредителят, асоциалният детайл, от който нищо положително не може да очакваш.

 Но от излизането на първата серия на „ Ну, погоди! ” са минали съвсем тридесет и седем години. За цялото това време се случиха съществени промени в живота на нашето общество. Бабаитите не са изчезнали, само че външният им тип се промени. През 90-те години те носеха кожени якета, вериги, а след това фешън измежду тя станаха тежките кубинки. А розовата риза, цигарата в устата и моряшките панталони останаха в предишното. Ако през днешния ден някой квартален гамен се появи в подобен тип, ще получи един зад врата от личната си тайфа. И актуалните деца, които гледат „ Ну, погоди! ”, към този момент не виждат това, което са виждали преди време техните татковци и дядовци. Вместо рисков гамен, те виждат глупак с розова риза. Образът си остава, само че посланието към фена е изчезнало. Изгубили са се и още редица елементи, включително и съвсем всички битови обстановки, в които се разпростира действието на анимационния филм.

 Ето да вземем за пример обстановката, когато вълкът изплашено се крие от мечоците-милиционери. Те патрулират по улиците с мотор с панер. Но в днешно време няма нито милиция, нито пък сходни транспортни средства могат да бъдат открити в актуалния ни автопарк. Днес нашата полиция употребява коли. Моторът с панер от дълго време е останал в предишното. Е, към момента може да се срещне някъде в дълбоката провинция по селските пътища, само че едва ли през днешния ден доста деца са виждали нещо сходно.

 И с изключение на товаонези мечоци-милиционери с мотора патрулират улицата в търсенето на тъкмо такива вълци с розови ризи и черни панталони като нашия основен воин от кино лентата. В миналто бдителното око на стражите на публичния ред следеше за спокойствието по нашите улица и в случай че някой, някъде, нещо...Но самата тази парадигма на публичните връзки също е отминала. И с цел да се изясни на днешните деца дълбокия драматизъм на тази сцена, би трябвало да им бъде прочетена цяла лекция, започваща надали не от 1944 година Защото другояче те ще те попитат: „ А той за какво се крие от тях? ” И ще имат съображение да питат, тъй като в тези сини мечоци те не могат да разпознаят облика на доблестния чиновник на националната милиция.

 Или пък ето да вземем за пример една напълно елементарна сцена. Солиден мъж с шапка и пазарска чанта в ръка се стопира, с цел да си избере любеница от „ Плод и зарзават ”, почуквайки по кората. Този човек несъмнено може да се оправя с хулиганите. Ако се сблъска с тях, той ще въдвори ред независимо, без да чака появяването на мечоците на мотора с панер. Солидни мъже, несъмнено, има и през днешния ден, само че в този момент те вървят на фитнес и не се разхождат с пазарска мрежа по улиците. Всъщност, разхождат се, само че не в такива мащаби, тъй като пазарската мрежа от дълго време е престанала да бъде главно средство за превозване на хранителни артикули.

 Подобни образци във кино лентата има още доста. „ Ну, погоди! ” извънредно тъкмо възпроизвежда бита по времето на комунизма, пренасяйки феновете на паметни места от отминалата ера. Като на екскурзия. Ето ви и Спартакиадата на народите на Съюз на съветските социалистически републики, ето ви Дома на културата; а в случай че желаете Трудово-кооперативно земеделско стопанство с бунар и събиране на реколтата, то ще можете да видите и това. А с изключение на всичко друго във кино лентата има и музей на космонавтиката (защото космосът е горделивост за достиженията на Съветския съюз), наложителния величествен социалистически градеж, небостъргач, булдозер и дори круизен транспортен съд, който кой знае за какво плува измежду води, цялостни с акули.

 Всички тези неща си си останали в „ Ну, погоди! ”, само че в действителността тях към този момент го няма. Онези маркери на бита и всекидневието към този момент са остарели. За тридесет и седем години израстна потомство, което не помни Олимпиадата в Москва през 1980 година, не знае какво е Трудово-кооперативно земеделско стопанство и в никакъв случай не е взело участие в построяването на социализма. За телефонните кабини даже няма да загатваме. На децата, родени през XXI век, им е мъчно даже да схванат смисъла на съществуването на стационарния телефон у дома. Да звъниш от уличния автомат за пет стотинки, боже, за какво? А нали в „ Ну, погоди! ” точно с телефонната кабина е обвързвана една от най-драматичните подиуми – онази, в която заекът се залоства в нея благодарение на ракетата за тенис, а вълкът се пробва да го извади оттова. А също така детето може да се зачуди за какво дамата-прасе носи леген за пране в метрото. За него е разумно, когато носиш нещо обемно или тежко, да си повикаш такси, или да го пренесеш със личния си автомобил. Да не загатваме, че полезността на такава движимост през днешния ден е в пъти по-малка от преди.

 Самият сюжет на „ Ну, погоди! ” доста тясно е обвързван с тези битови елементи. Те са част от дейностите, а не просто декор на протичащото се. Ако вълкът просто преследваше заека, пробвайки се да го захапе, всичко щеше да бъде доста по-просто. В съзнанието на децата нямаше да пораждат милион въпроси, които да ги затрудняват да схванат смисъла на протичащото се. Тя сядат да гледат анимационен филм, с цел да получат наслаждение, а не с цел да обогатят знанията си за това по какъв начин са живели техните родители, или даже дядовците и бабите им. Заради неразбирането на протичащото се във кино лентата на тях им доскучава, а този този вманиачен вълк, гениално озвучен от Анатолий Папанов, и добричкият заек с гласа на Калвдия Румянова, също им стават безинтересни.

Превод от съветски език  и акомодация за УЧИТЕЛИ БГ: Александър Василев

Инфо: www.poxe.ru