Безусловен доход в Германия, кои отговори няма да научим
нтересът е голям: единствено за една седмица за присъединяване в пилотния план „ Безусловен базов доход” са кандидатствали над 1,5 милиона души. В него обаче ще бъдат включени единствено 1500 от подалите поръчка. И то едвам 120 от тях ще имат щастието да получават по 1200 евро на месец в продължение на три години. Останалите 1380 участници ще бъдат включени в така наречен база за съпоставяне.
Сумата от 1200 евро не се полза с налози и не е обвързана с никакви комплицирани правила .
Единствените условия за присъединяване в опита са: претендентите да са навършили 18 години, да живеят в Германия и в границите на трите години да отговорят на въпросите на общо седем анкети, всяка от които ще им лишава към 25 минути. Ако не вземат участие в анкетите, парите няма да бъдат изплащани. Доходите, общественото състояние или просветителното равнище на участниците не играят никаква роля.
За трите години всеки участник в обществения опит ще получи общо 43 200 евро, т.е. на година се падат по 14 400 евро. Тази сума не е определена инцидентно. Тя надвишава леко прага на бедността, избран от Федералната статистическа работа, който възлиза на 13 600 евро на година. Проектът се финансира от краудфъндинг-кампания. Необходимите средства за изплащането на сумите ще бъдат обезпечени от дарения на към този момент близо 150 000 души.
Ще живеем ли по този начин по-добре?
Ако всички жители получават месечно избрана сума пари без никакви условия, доста от проблемите им ще бъдат решени, написа " ". В това са уверени основателите на плана от сдружението с нестопанска цел „ Моят базов доход”. Когато не мислят непрекъснато по какъв начин да изкарват пари, с цел да оцелеят, хората ще станат по-свободни, по-креативни и по-щастливи, считат от сдружението.
Но дали това ще се потвърди в практиката? Точно това е и задачата на опита: да даде отговор на този въхрос. „ Искаме да разберем какво ще създадат хората с тези пари. Дали ще ги харчат, или ще ги икономисват. Дали ще спрат да работят, или пък ще понижат работното си време. Дали ще станат по-социални, дали ще подаряват повече на хора в нужда”, споделя ръководителят на проучването Юрген Шуп от Германския институт за стопански проучвания.
„ Въз основа на проби ще можем да разберем и друго:
дали стресът е намалял, дали с помощта на безусловния базов приход хората са станали по-спокойни ”,
споделя още Шуп.
В Германия дебатът за категоричен базов приход се води към този момент от години и е идеологически обагрен. В същността му стои въпросът какво биха правили хората, в случай че не им се постанова да работят. Много от съперниците на концепцията я считат за химера на леви фантазьори, които желаят да мързелуват на гърба на обществото.
Привържениците ѝ обаче виждат в нея решение на доста от сегашните и бъдещи проблеми. Те са уверени, че базовият приход ще усъвършенства обществената среда: хората ще имат повече време за възпитанието на децата си, за грижи за заболели и възрастни близки, за съседска взаимопомощ. Освен това те считат, че може да се разработят модели за бъдещето, когато поради напредващите цифровизация и автоматизация класическите работни места ще стават все по-оскъдни.
Юрген Шуп се надява опитът да даде отговор и на други значими въпроси. Например на този: Как ще се отрази това на иновативността и предприемчивостта на хората? „ Възможно е, когато хората получават базов приход, да станат по-смели и да се посветят на независима активност или да трансформират нещо в специалността си”, споделя той.
Кои отговори няма да научим?
Експериментът обаче няма да даде отговор на редица значими въпроси. Например: Накъде ще тръгнат цените, когато всички получават категоричен базов приход? Дали болните и нуждаещите се хора тогава няма да разполагат с по-малко пари, в сравнение с в този момент? И с какъв брой ще би трябвало да бъдат нараснали налозите, с цел да бъде финансирано начинанието?
„ Нашето проучване няма да реши редица въпроси, свързани с базовия приход. Но ще даде отговор на централния за мен въпрос: Как парите трансформират хората”, споделя Шуп. Критици на плана обаче считат, че три години не са задоволителни, с цел да се вършат сходни изводи.
Подобни опити са провеждани към този момент във Финландия и Канада .
Финландското проучване трябваше да покаже по какъв начин ще се отрази безусловният базов приход на трудовия пазар, само че резултатите от него са нееднозначни. В Канада пък изследването, което беше финансирано с публични средства, беше небрежно прекъснато от политиката – точно поради високите разноски.
И в Германия липсва задоволително политическа поддръжка за безусловния базов приход. Засега нито една от огромните партии не го е подкрепила. А министърът на труда Хубертус Хайл и министърът на финансите Олаф Шолц, и двамата от Социалдемократическата партия, към този момент даже се оповестиха строго против концепцията за категоричен базов приход.
Сумата от 1200 евро не се полза с налози и не е обвързана с никакви комплицирани правила .
Единствените условия за присъединяване в опита са: претендентите да са навършили 18 години, да живеят в Германия и в границите на трите години да отговорят на въпросите на общо седем анкети, всяка от които ще им лишава към 25 минути. Ако не вземат участие в анкетите, парите няма да бъдат изплащани. Доходите, общественото състояние или просветителното равнище на участниците не играят никаква роля.
За трите години всеки участник в обществения опит ще получи общо 43 200 евро, т.е. на година се падат по 14 400 евро. Тази сума не е определена инцидентно. Тя надвишава леко прага на бедността, избран от Федералната статистическа работа, който възлиза на 13 600 евро на година. Проектът се финансира от краудфъндинг-кампания. Необходимите средства за изплащането на сумите ще бъдат обезпечени от дарения на към този момент близо 150 000 души.
Ще живеем ли по този начин по-добре?
Ако всички жители получават месечно избрана сума пари без никакви условия, доста от проблемите им ще бъдат решени, написа " ". В това са уверени основателите на плана от сдружението с нестопанска цел „ Моят базов доход”. Когато не мислят непрекъснато по какъв начин да изкарват пари, с цел да оцелеят, хората ще станат по-свободни, по-креативни и по-щастливи, считат от сдружението.
Но дали това ще се потвърди в практиката? Точно това е и задачата на опита: да даде отговор на този въхрос. „ Искаме да разберем какво ще създадат хората с тези пари. Дали ще ги харчат, или ще ги икономисват. Дали ще спрат да работят, или пък ще понижат работното си време. Дали ще станат по-социални, дали ще подаряват повече на хора в нужда”, споделя ръководителят на проучването Юрген Шуп от Германския институт за стопански проучвания.
„ Въз основа на проби ще можем да разберем и друго:
дали стресът е намалял, дали с помощта на безусловния базов приход хората са станали по-спокойни ”,
споделя още Шуп.
В Германия дебатът за категоричен базов приход се води към този момент от години и е идеологически обагрен. В същността му стои въпросът какво биха правили хората, в случай че не им се постанова да работят. Много от съперниците на концепцията я считат за химера на леви фантазьори, които желаят да мързелуват на гърба на обществото.
Привържениците ѝ обаче виждат в нея решение на доста от сегашните и бъдещи проблеми. Те са уверени, че базовият приход ще усъвършенства обществената среда: хората ще имат повече време за възпитанието на децата си, за грижи за заболели и възрастни близки, за съседска взаимопомощ. Освен това те считат, че може да се разработят модели за бъдещето, когато поради напредващите цифровизация и автоматизация класическите работни места ще стават все по-оскъдни.
Юрген Шуп се надява опитът да даде отговор и на други значими въпроси. Например на този: Как ще се отрази това на иновативността и предприемчивостта на хората? „ Възможно е, когато хората получават базов приход, да станат по-смели и да се посветят на независима активност или да трансформират нещо в специалността си”, споделя той.
Кои отговори няма да научим?
Експериментът обаче няма да даде отговор на редица значими въпроси. Например: Накъде ще тръгнат цените, когато всички получават категоричен базов приход? Дали болните и нуждаещите се хора тогава няма да разполагат с по-малко пари, в сравнение с в този момент? И с какъв брой ще би трябвало да бъдат нараснали налозите, с цел да бъде финансирано начинанието?
„ Нашето проучване няма да реши редица въпроси, свързани с базовия приход. Но ще даде отговор на централния за мен въпрос: Как парите трансформират хората”, споделя Шуп. Критици на плана обаче считат, че три години не са задоволителни, с цел да се вършат сходни изводи.
Подобни опити са провеждани към този момент във Финландия и Канада .
Финландското проучване трябваше да покаже по какъв начин ще се отрази безусловният базов приход на трудовия пазар, само че резултатите от него са нееднозначни. В Канада пък изследването, което беше финансирано с публични средства, беше небрежно прекъснато от политиката – точно поради високите разноски.
И в Германия липсва задоволително политическа поддръжка за безусловния базов приход. Засега нито една от огромните партии не го е подкрепила. А министърът на труда Хубертус Хайл и министърът на финансите Олаф Шолц, и двамата от Социалдемократическата партия, към този момент даже се оповестиха строго против концепцията за категоричен базов приход.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ