Бях на 12, когато ме осакатиха
Нтаилан Лолкоки е единствено на 12, когато я обрязват. Така повелява антична традиция в племето ѝ. Днес тя се бори против тази свирепост. Предотвратила е обрязването на племенничките си. И желае да помогне на доста други деца.
Като дете Нтаилан Лолкоки играела със сестрите си в безкрайната простор на Северна Кения. Пазели овцете по време на паша, къпели се в близката река, а след здрачаване се прибирали у дома. Имали са хубаво детство, споделя тя. Но когато Лолкоки станала на 12 години, безгрижният живот завършил: по традиция в нейното племе на тази възраст девойките трябвало да бъдат обрязани. Травмата от това осакатило освен тялото на момичето, само че и нейната детска душа.
На всеки 11 секунди осакатяват по едно момиче
Това се случва на доста други девойки. Всеки ден. Общо в 28 на Арабския полуостров, в Африка и в елементи от Азия се практикува гениталното осакатяване FGM (от британски: Female Genital Mutiliation). Манипулацията е известна още като обрязване при дамите. Но и в Европа нараства броят на дамите, които са наранени от този безчовечен бит - поради миграцията. В света живеят общо към 200 милиона обрязани дами.
В доста култури обрязването символизира превръщането на момичето в жена. След това тя към този момент е " чиста " и годна за омъжване. Но все по-често този обред бива осъществяван и при пеленачетата - поради все по-строгото законодателство в тази област. Все отново едно ревящо бебе по-трудно се набива на очи от превиващо се от болки по-голямо дете.
В Кения, родината на Нтаилан Лолкоки, осакатяването на женските гениталии е неразрешено от 2011 година. Но там, сходно на доста други африкански страни, обрязването продължава да се прави - най-много в селските региони. И нормално това се прави без стерилни принадлежности - единствено с ножове, бръсначи или части стъкло. Разбира се, без анестезия.
По данни на Световната здравна организация (СЗО), към 25 % от девойките умират по време на самия обред или по-късно - от последствията от обрязването. Това е една жестока традиция, която оставя тежки контузии у дамите, които оцеляват, причинявайки им физически и душевен премеждия през целия им живот.
Срещу една вековна традиция
Днес Нтаилан Лолкоки живее и твори в Берлин. В своята борба против тази вековна традиция тя е написала приказка, с която желае да защищити доста девойки и дами от тази ужасна орис. В нея тя споделя за две племена, които живеят в мир и съгласие между тях. Когато принцесата на едното племе взема решение да се опълчи на остарялата традиция и заобикаля от личното си обрязване, на помощ ѝ се притича принцът на другото племе, което отхвърля тази процедура. И тогава сред двете племена се поражда омраза.
Авторката се е спряла на този сюжет, тъй като той отразява действителността в Африка. Така да вземем за пример като дете тя си спомня по какъв начин нейното племе замбуру е враждувало с племето туркана, тъй като в туркана не обрязвали девойките.
Романът на Лолкоки носи белезите на автобиографична книга. Самата авторка не е съумяла да предотврати личното си обрязване, само че пък травматичното прекарване от него при нея става мотив в началото да обърне тил на родината и културата си. След като в Найроби се среща с един английски боец, през 1980-те години тя отпътува с него първо за Англия, а по-късно се реалокират в Германия. Бракът им е несполучлив - главно поради това, че след обрязването Лолкоки губи напълно връзката с тялото си. Клиторът ѝ е отхвърлен още в детска възраст и тя не е в положение да изпитва полова приятност. А тази физическа апатия нарушава и прочувственото ѝ равновесие.
Помирение със личната просвета
Бракът се разпада, а Лолкоки се реалокира в Берлин, където стартира работа като модел. Но още веднъж не намира щастието. " Когато наближих двайсетте, внезапно започнах да чувствам, че в търсене на самата себе си и на смисъла на живота ми трябваше да се върна в Кения ", написа тя в автобиографичната си книга " Крила за пеперудата ". След това минават години, прекарани в непрекъснати пътувания сред Кения и втората ѝ татковина Берлин, преди Лолкоки да успее да се сдобри със личната си просвета.
" Мисля, че човек е мощен, когато е обвързван с културните си корени ", споделя тя по този мотив. С поддръжката на кенийското посолство в Германия Лолкоки възнамерява пътувания из цяла Кения за показване на книгата си пред възпитаници в цялата страната. " Това нещо (обрязването) би трябвало да спре. То е надълбоко вкоренено в нашата просвета. Но в случай че ние в този момент спрем да приказваме за него, това би означавало, че болките, които съм претърпяла аз и доста други дами, са били напразни. За това би трябвало да се приказва непрестанно, още веднъж и отново… "
" Кралството на ватету и зонгаланд " е втората книга на Нтаилан Лолкоки. В първата " Криле за пеперудата " тя разказва намерено страданията, породени ѝ от обрязването, и по какъв начин на съвсем 50 години най-сетне открива своята половост. В една берлинска болница благодарение на специфична техника лекарите съумяват да възстановят клитора ѝ.
Но раните от претърпяното към момента не са зараснали. Прекалено дълго време тя е живяла в цялостно отчуждение от личното си тяло и личната еднаквост. " Не знам дали в миналото ще мога да се оправя с това ", споделя тя за Дъждовни води.
Нтаилан Лолкоки е съумяла да предотврати обрязването на личните си племеннички. И е решена да помогне и на още доста други девойки.
Като дете Нтаилан Лолкоки играела със сестрите си в безкрайната простор на Северна Кения. Пазели овцете по време на паша, къпели се в близката река, а след здрачаване се прибирали у дома. Имали са хубаво детство, споделя тя. Но когато Лолкоки станала на 12 години, безгрижният живот завършил: по традиция в нейното племе на тази възраст девойките трябвало да бъдат обрязани. Травмата от това осакатило освен тялото на момичето, само че и нейната детска душа.
На всеки 11 секунди осакатяват по едно момиче
Това се случва на доста други девойки. Всеки ден. Общо в 28 на Арабския полуостров, в Африка и в елементи от Азия се практикува гениталното осакатяване FGM (от британски: Female Genital Mutiliation). Манипулацията е известна още като обрязване при дамите. Но и в Европа нараства броят на дамите, които са наранени от този безчовечен бит - поради миграцията. В света живеят общо към 200 милиона обрязани дами.
В доста култури обрязването символизира превръщането на момичето в жена. След това тя към този момент е " чиста " и годна за омъжване. Но все по-често този обред бива осъществяван и при пеленачетата - поради все по-строгото законодателство в тази област. Все отново едно ревящо бебе по-трудно се набива на очи от превиващо се от болки по-голямо дете.
В Кения, родината на Нтаилан Лолкоки, осакатяването на женските гениталии е неразрешено от 2011 година. Но там, сходно на доста други африкански страни, обрязването продължава да се прави - най-много в селските региони. И нормално това се прави без стерилни принадлежности - единствено с ножове, бръсначи или части стъкло. Разбира се, без анестезия.
По данни на Световната здравна организация (СЗО), към 25 % от девойките умират по време на самия обред или по-късно - от последствията от обрязването. Това е една жестока традиция, която оставя тежки контузии у дамите, които оцеляват, причинявайки им физически и душевен премеждия през целия им живот.
Срещу една вековна традиция
Днес Нтаилан Лолкоки живее и твори в Берлин. В своята борба против тази вековна традиция тя е написала приказка, с която желае да защищити доста девойки и дами от тази ужасна орис. В нея тя споделя за две племена, които живеят в мир и съгласие между тях. Когато принцесата на едното племе взема решение да се опълчи на остарялата традиция и заобикаля от личното си обрязване, на помощ ѝ се притича принцът на другото племе, което отхвърля тази процедура. И тогава сред двете племена се поражда омраза.
Авторката се е спряла на този сюжет, тъй като той отразява действителността в Африка. Така да вземем за пример като дете тя си спомня по какъв начин нейното племе замбуру е враждувало с племето туркана, тъй като в туркана не обрязвали девойките.
Романът на Лолкоки носи белезите на автобиографична книга. Самата авторка не е съумяла да предотврати личното си обрязване, само че пък травматичното прекарване от него при нея става мотив в началото да обърне тил на родината и културата си. След като в Найроби се среща с един английски боец, през 1980-те години тя отпътува с него първо за Англия, а по-късно се реалокират в Германия. Бракът им е несполучлив - главно поради това, че след обрязването Лолкоки губи напълно връзката с тялото си. Клиторът ѝ е отхвърлен още в детска възраст и тя не е в положение да изпитва полова приятност. А тази физическа апатия нарушава и прочувственото ѝ равновесие.
Помирение със личната просвета
Бракът се разпада, а Лолкоки се реалокира в Берлин, където стартира работа като модел. Но още веднъж не намира щастието. " Когато наближих двайсетте, внезапно започнах да чувствам, че в търсене на самата себе си и на смисъла на живота ми трябваше да се върна в Кения ", написа тя в автобиографичната си книга " Крила за пеперудата ". След това минават години, прекарани в непрекъснати пътувания сред Кения и втората ѝ татковина Берлин, преди Лолкоки да успее да се сдобри със личната си просвета.
" Мисля, че човек е мощен, когато е обвързван с културните си корени ", споделя тя по този мотив. С поддръжката на кенийското посолство в Германия Лолкоки възнамерява пътувания из цяла Кения за показване на книгата си пред възпитаници в цялата страната. " Това нещо (обрязването) би трябвало да спре. То е надълбоко вкоренено в нашата просвета. Но в случай че ние в този момент спрем да приказваме за него, това би означавало, че болките, които съм претърпяла аз и доста други дами, са били напразни. За това би трябвало да се приказва непрестанно, още веднъж и отново… "
" Кралството на ватету и зонгаланд " е втората книга на Нтаилан Лолкоки. В първата " Криле за пеперудата " тя разказва намерено страданията, породени ѝ от обрязването, и по какъв начин на съвсем 50 години най-сетне открива своята половост. В една берлинска болница благодарение на специфична техника лекарите съумяват да възстановят клитора ѝ.
Но раните от претърпяното към момента не са зараснали. Прекалено дълго време тя е живяла в цялостно отчуждение от личното си тяло и личната еднаквост. " Не знам дали в миналото ще мога да се оправя с това ", споделя тя за Дъждовни води.
Нтаилан Лолкоки е съумяла да предотврати обрязването на личните си племеннички. И е решена да помогне и на още доста други девойки.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ