Джон Малкович избра да постави у нас пиесата „Криворазбраната цивилизация“!
Но… извън още веднъж имаше недоволни хора, митинги и напрежение
Настъпи дълго чаканата вечер. Пред входа на Народния спектакъл се беше струпал народ - хем сериозен, хем смешен - решен да сътвори първата в историята жива верига в отбрана на театър, който никой още не беше гледал. Година след свадите поради пиесата по Бърнард Шоу, Джон Малкович бе избрал различен метод, поставяйки в Народния спектакъл една същинска българска класика. И довечера той беше поканил публиката да види неговия прочит на „ Криворазбраната цивилизация “ от Добри Войников. Произведение, познато на всички българи в зрелост от паметната телевизионна акомодация, режисирана от Хачо Бояджиев, с присъединяване на Георги Калоянчев, Никола Анастасов и куп други известни артисти от близкото минало.
Но… извън още веднъж имаше недоволни хора, митинги и напрежение!
В единия лагер, дано го назовем Патриотичния, се бяха събрали в отбрана на плана симпатизанти на Възраждане и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от предходния път, в този момент бяха на противоположното мнение. Според тях Малкович бе популярен създател и му правеше чест, че е основал римейк на тази близка до сърцето и традициите на българина режисура. Сред знаковите лица в този лагер личаха Костадин Костадинов и Ангел Джамбазки, увити в националния трикольор и гордо изправени в поза като за исторически портрет. Иван Гранитски беше довел отряд люти старци, въоръжени с бастуни, членове на Съюза на българските писатели. До тях се бяха изправили неколцина представители на консервативната гей общественост, разкрили своята друга половост още по времето на комунизма, предвождани от новото острие на българската левица Евгени Минчев. Някъде откъм гърба се чуваше и Йоло Денев. Те бяха препречили подстъпите към входа на Народния спектакъл по този начин, както спартанците на Леонид бяха стояли в миналото при Термопилите.
Срещу тях пък бе настръхнала еклектична многоцветна навалица, сходна на пълчищата на Ксеркс, чиито бойци били набрани всред покорените от него многочислени нации. Това бе лагерът на Модерните. В градинката пред Народния спектакъл като че ли се бе струпало цялото софийско хипстърство, куп инфлуенсъри и специалисти от неправителствения бранш. Предвождаха ги Кирил Петков - с формален костюм, само че неизвестно за какво подпрян на сноуборд дъска с цветовете на отровна жаба от амазонската джунгла, и Асен Василев - с шалче като на Малкия принц на Екзюпери. До тях гледаше неприятно Борис Бонев, отпред на мобилен отряд елегантно облечени млади мъже, яхнали електрически скутери. Същински кибер кентаври! Тук бяха уредниците на София Прайд и голям брой млади ЛГБТ деятели, пърхащи като възбудени пеперуди и понесли шарени байраци. В този лагер изпъкваха още Емили Тротинетката и Иво Димчев.
От време на време откъм обсаждащата войска политаха в посока на Народния спектакъл био домати, непознаващи изкуственото торене, и яйца от свободно отгледани щастливи кокошки. Хората със скъпи очила и фризирани бради дюдюкаха с някакъв чудноват френски акцент и напираха да пробият защитния обръч, с цел да влязат в храма на Мелпомена и да санкционират ретроградния Малкович. Като обръщал внимание на тази антиевропейска отживялост, той прибирал България обратно в нейното развиване, твърдяха те.
- Това не е просто спектакъл! Това е идея! Тук през днешния ден пазиме душата на нацията, тъй като не можем да позволим някакви тротинеткаджии с три евроцента в джоба да наскърбяват българщината! - провикна се Костадин Костадинов.
В това време Модерните бяха заети да си вършат селфита и да разгласяват в обществените мрежи фотоси от ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА НАРОДНИЯ ОТ СЕНКИТЕ НА МИНАЛОТО, както бяха озаглавили събитието. Идеята бе на пиар гуруто Найо Тицин. Но ревът на Костадинов ги раздразни и те с отвращение отклониха погледи от телефоните, с цел да освиркат Патриотите и да хвърлят по тях не изключително тъкмо още няколко домата и яйца.
- Малкович, ти си МАФИЯ! Кажи КОЙ ти заплати! България има избор - Европа или... Добри Войников! - извика в отговор Кирил Петков, с цел да активизира своите.
Това изявление незабавно провокира ответния лагер и Ангел Джамбазки захвана с възторг:
- Абе, вие луди ли сте? Добри Войников е нашият Шекспир, бе!
От опозицията Иво Димчев, облечен в халюцинационен костюм с обемиста камбановидна пола, разпери ръце и се извиси на пръсти:
- Това е антиевропейска провокация! Аз съм за свободата да бъда себе си!
От страната на бранителите Евгени Минчев - ослепителен в своя костюм като за дискотека през 80-те години на ХХ век и прическа но Елвис Пресли - подвигна обиграно вежда и се провикна с трагична интонация:
- Боже, какво чувам! Че кой ви пречи? Някои от нас бяхме себе си още по бай Тошово време!
Нападатели и бранители продължиха надвикването с още по-силни думи, мачовско пердашене по гърдите и обидни жестове.
По някое време от прозорец на театъра се появи Джон Малкович, облечен с космато палто и леко угрижен взор. Той изгледа тълпата, обърна се към един от асистентите си и прошепна:
- Те съществено ли отново се карат?
Асистентът го погледна обезпокоеното и кимна.
Джон подвигна ръце с артистичен жест и се усмихна иронично:
- Това е велико! Те играят моята постановка… на улицата!
Още от създателя:
Настъпи дълго чаканата вечер. Пред входа на Народния спектакъл се беше струпал народ - хем сериозен, хем смешен - решен да сътвори първата в историята жива верига в отбрана на театър, който никой още не беше гледал. Година след свадите поради пиесата по Бърнард Шоу, Джон Малкович бе избрал различен метод, поставяйки в Народния спектакъл една същинска българска класика. И довечера той беше поканил публиката да види неговия прочит на „ Криворазбраната цивилизация “ от Добри Войников. Произведение, познато на всички българи в зрелост от паметната телевизионна акомодация, режисирана от Хачо Бояджиев, с присъединяване на Георги Калоянчев, Никола Анастасов и куп други известни артисти от близкото минало.
Но… извън още веднъж имаше недоволни хора, митинги и напрежение!
В единия лагер, дано го назовем Патриотичния, се бяха събрали в отбрана на плана симпатизанти на Възраждане и Вътрешна македонска революционна организация. За разлика от предходния път, в този момент бяха на противоположното мнение. Според тях Малкович бе популярен създател и му правеше чест, че е основал римейк на тази близка до сърцето и традициите на българина режисура. Сред знаковите лица в този лагер личаха Костадин Костадинов и Ангел Джамбазки, увити в националния трикольор и гордо изправени в поза като за исторически портрет. Иван Гранитски беше довел отряд люти старци, въоръжени с бастуни, членове на Съюза на българските писатели. До тях се бяха изправили неколцина представители на консервативната гей общественост, разкрили своята друга половост още по времето на комунизма, предвождани от новото острие на българската левица Евгени Минчев. Някъде откъм гърба се чуваше и Йоло Денев. Те бяха препречили подстъпите към входа на Народния спектакъл по този начин, както спартанците на Леонид бяха стояли в миналото при Термопилите.
Срещу тях пък бе настръхнала еклектична многоцветна навалица, сходна на пълчищата на Ксеркс, чиито бойци били набрани всред покорените от него многочислени нации. Това бе лагерът на Модерните. В градинката пред Народния спектакъл като че ли се бе струпало цялото софийско хипстърство, куп инфлуенсъри и специалисти от неправителствения бранш. Предвождаха ги Кирил Петков - с формален костюм, само че неизвестно за какво подпрян на сноуборд дъска с цветовете на отровна жаба от амазонската джунгла, и Асен Василев - с шалче като на Малкия принц на Екзюпери. До тях гледаше неприятно Борис Бонев, отпред на мобилен отряд елегантно облечени млади мъже, яхнали електрически скутери. Същински кибер кентаври! Тук бяха уредниците на София Прайд и голям брой млади ЛГБТ деятели, пърхащи като възбудени пеперуди и понесли шарени байраци. В този лагер изпъкваха още Емили Тротинетката и Иво Димчев.
От време на време откъм обсаждащата войска политаха в посока на Народния спектакъл био домати, непознаващи изкуственото торене, и яйца от свободно отгледани щастливи кокошки. Хората със скъпи очила и фризирани бради дюдюкаха с някакъв чудноват френски акцент и напираха да пробият защитния обръч, с цел да влязат в храма на Мелпомена и да санкционират ретроградния Малкович. Като обръщал внимание на тази антиевропейска отживялост, той прибирал България обратно в нейното развиване, твърдяха те.
- Това не е просто спектакъл! Това е идея! Тук през днешния ден пазиме душата на нацията, тъй като не можем да позволим някакви тротинеткаджии с три евроцента в джоба да наскърбяват българщината! - провикна се Костадин Костадинов.
В това време Модерните бяха заети да си вършат селфита и да разгласяват в обществените мрежи фотоси от ОСВОБОЖДАВАНЕТО НА НАРОДНИЯ ОТ СЕНКИТЕ НА МИНАЛОТО, както бяха озаглавили събитието. Идеята бе на пиар гуруто Найо Тицин. Но ревът на Костадинов ги раздразни и те с отвращение отклониха погледи от телефоните, с цел да освиркат Патриотите и да хвърлят по тях не изключително тъкмо още няколко домата и яйца.
- Малкович, ти си МАФИЯ! Кажи КОЙ ти заплати! България има избор - Европа или... Добри Войников! - извика в отговор Кирил Петков, с цел да активизира своите.
Това изявление незабавно провокира ответния лагер и Ангел Джамбазки захвана с възторг:
- Абе, вие луди ли сте? Добри Войников е нашият Шекспир, бе!
От опозицията Иво Димчев, облечен в халюцинационен костюм с обемиста камбановидна пола, разпери ръце и се извиси на пръсти:
- Това е антиевропейска провокация! Аз съм за свободата да бъда себе си!
От страната на бранителите Евгени Минчев - ослепителен в своя костюм като за дискотека през 80-те години на ХХ век и прическа но Елвис Пресли - подвигна обиграно вежда и се провикна с трагична интонация:
- Боже, какво чувам! Че кой ви пречи? Някои от нас бяхме себе си още по бай Тошово време!
Нападатели и бранители продължиха надвикването с още по-силни думи, мачовско пердашене по гърдите и обидни жестове.
По някое време от прозорец на театъра се появи Джон Малкович, облечен с космато палто и леко угрижен взор. Той изгледа тълпата, обърна се към един от асистентите си и прошепна:
- Те съществено ли отново се карат?
Асистентът го погледна обезпокоеното и кимна.
Джон подвигна ръце с артистичен жест и се усмихна иронично:
- Това е велико! Те играят моята постановка… на улицата!
Още от създателя:
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ