Спомени от соца: Панелката - Жилище с безскелетно едропанелна конструктивна система
Новото строителство не коства. Старите панелки са по-добри. Чували сте тези думи, нали? Може би даже сте ги изричали? Хиляди българи през днешния ден са привързани към соцкутийките си даже по-силно, в сравнение с през комунизма. Вероятно тъй като познават всеки техен ъгъл, фуга и тон. Вложили са вътре половината си живот. А евентуално и парите за още един апартамент, написа socbg.com
Социализмът роди доста такива квадратчета. Над 720 000. Днес те към този момент са на междинна възраст. Облечени са в грозни, оранжеви и пембени изолации. Вечно им е студено. И плачевно.
Как се докараха до тук? Вижте какво открихме за вас в архивите.
Оказва се, че „ панелка “ е галено послание. В кръщелното си тази грозница е записана като „ Жилище с безскелетно едропанелна градивна система “. Майката й е ясна. Баща й е Институтът за типизация и индустриализация на строителството. Елементите й са направени в Домостроителните комбинати, към трийсетина в страната. Първите панелки се пръкват някъде през 1958-а в ж.к. „ Толстой “. Следващите „ проплакват “ в „ Надежда “, „ Сухата река “ и „ Борово “. Само за три-четири години към 4000 се нарояват в столицата, в Русе, Пловдив и Бургас.
Шейсетте години. Новопостроена панелка в столичния кв. „ Борово “
Раждането е планово, цената му – също. По разпореждане на Българска комунистическа партия междинната стойност на едно жилище за държавно строителство би трябвало да е 4500 лв.. Нито повече, нито по-малко. Обаче некачественото произвеждане обърква сметките. Налага се да се вършат довършителни работи на място. Сумата скача на 4916 лева
Положението е сериозно. Панелката би трябвало да стане по-скромна, да си „ пристигна “ на цената. Затова стартират да я вършат всеобщо двустайна. Е, има един дребен проблем – подредени една до друга, двустайните кутийки всеобщо се оказват с лице на север. Искате доказателство? Вижте да вземем за пример шестетажките в столичния кв. „ Борово “, където в холовете слънце не огрява, а и Витоша не се вижда.
Тези икономии обаче не са задоволителни. Държавата стартира да пести и от материали. При това крепко. По това време архитектите виждат какво се случва, само че не смеят да гъкнат. Все отново се намират и смелчаци. „ Качеството на създаваните детайли в София и изпълнените здания в този стадий на строителството (1960-63) надалеч не е такова, каквото би трябвало да бъде – написа за първите типови здания арх. Любка Такиева в сп. „ Архитектура “ от 1964-а. – Особено неподходящи последици могат да се чакат при употребата на постройките от некачественото осъществяване на покривните детайли, което заплашва жилищата на последния етаж от проникването на дъждовна вода. Некачественото осъществяване на слоистите стенни фасадни панели може да докара до охлаждане на пространствата и оросяване на стените с кондензирала влага. Споменатите нагоре дефекти и завишаване цената на жилищата основават съмнение към индустриализираното строителство освен у жителите, само че и у експертите. “
Въпреки на места прокапалите рецензии, панелките не престават да порастват. Издигат се към светлото бъдеще по разнообразни списъки – Бс-VIII-Сф, Бс-2-64, Бс-2-69, Бс-69-Сф, създадени от „ Софпроект “ и НипроИТИС. Разликите сред обособените разновидности са дребни. Поне за непрофесионалното око.
Създаден за 14 800 души, „ Западен парк “ е най-голямото жк при започване на шейсетте
Макар и знак на соца, панелката се оказва прекомерно немощна, с цел да изрази величието му. Затова на помощ идва микрорайонът. Онази „ изцяло приключена независима градоустройствена единица, предопределена да задоволява във всяко отношение културно-битовите потребности на своите жители “.
Знаете ли кое е най-голямото жк при започване на 60-те? „ Младост “? „ Люлин “? Не. Отговорът е: „ Западен парк “. Комплексът, планиран от арх. Кирил Босев, е ситуиран е върху 48 хектара. Изграден е от 124 блока, разполага с 3 700 жилища и може да приюти 14 800 души. Този първи изцяло плануван социалистически микрорайон си има всичко – две детски градини, две ясли и две учебни заведения. Плюс авансово избрани места за извършване на покупки, съобразени с броя на популацията. „ Търговската мрежа е отмерено ситуирана по цялата територия на комплекса в двадесет свободностоящи павилиона и магазини и един огромен повсеместен магазин “, излиза наяве от архивите. Сладкарницата е една, под блок №12. А проблеми с паркирането няма, евентуално тъй като и коли няма. „ Предстои да се построят два огромни и няколко дребни гаража “, оповестяват бодро строителите в тези дни.
Ж.к. „ Западен парк “. Първият изцяло плануван социалистически микрорайон
Горе-долу по същото време е приключен планът ж.к. Младост 1 на арх. Богдан Томалевски. Строителството – едропанелно и ЕПК, стартира под пара. До първата половина на 80-те са вдигнати Младост 2, 3, 4 и 1А. Успоредно е предоставено проектирането на огромен жилищен регион за към 120 000 души в северозападна София, на територията на тогавашния квартал „ Модерно предградие “ и свободните площи към него. Бъдещият „ Люлин “. Първата му копка е едвам през 1973-а.
Но до момента в който извън градът се унифицира, от вътрешната страна характерността напира. И когато демокрацията идва, избухва с цялостна мощ. Свободни, жителите стартират огромния Ремонт. Местят кухнята в хола, хола в детската, детската в банята. Остъкляват, облепят, бутат. Заживяват в постсоциалистическия парадайс.
Руснаците я назовават „ хрушчовка “
Втората международна изправя множеството участници във войната пред тежка жилищна рецесия. Съветският съюз не е изключение. След бомбардировките страната има остра, нетърпима потребност от нови, евтини, елементарно строящи се домове. Затова, през 1947-а, още по времето на Сталин, Академията по архитектура създава първите панелни жилища. Скоро се появяват пробни блокове в Москва по план на инж. Виталий Лагутенко и арх. Михаил Посохин. Видът им е стабилен. Нищо общо с този на бъдещите им наследници.
Голямата крачка към всеобщото панелно „ залесяване “ следва. Прави я Хрушчов, който застава отпред на страната през 1953-а. Година откакто взима властта Никита Сергеевич подрежда да бъдат основани 402 завода за панелни структури. После подписва едно значимо разпореждане – „ За премахване на излишествата в проектирането и строителството “. С него лишава бъдещите жилища от характерност. Обрича ги да бъдат просто кубчета. Освен че не разрешава „ раздуването “ на площадки, коридори и други спомагателни пространства, постановлението не разрешава арки, кули, облицовки и каквито и да е декоративни детайли.
През 1957-а първите „ хрушчовки “ изникват в покрайнините на Москва. По-точно в региона Черьомушка, където през днешния ден е елитният по локалните стандарти квартал „ Царско село “ и основният офис на „ Газпром “. Издигането на панелките продължава в идващите десетилетия. А първите 4-5 етажни блокчета се „ израждат “ в разнородни форми и размери. До 1985 година, когато строителството на хрушчовките в цялата страна дефинитивно завършва, те заемат към 10 на 100 от жилищния фонд на страната.
Социализмът роди доста такива квадратчета. Над 720 000. Днес те към този момент са на междинна възраст. Облечени са в грозни, оранжеви и пембени изолации. Вечно им е студено. И плачевно.
Как се докараха до тук? Вижте какво открихме за вас в архивите.
Оказва се, че „ панелка “ е галено послание. В кръщелното си тази грозница е записана като „ Жилище с безскелетно едропанелна градивна система “. Майката й е ясна. Баща й е Институтът за типизация и индустриализация на строителството. Елементите й са направени в Домостроителните комбинати, към трийсетина в страната. Първите панелки се пръкват някъде през 1958-а в ж.к. „ Толстой “. Следващите „ проплакват “ в „ Надежда “, „ Сухата река “ и „ Борово “. Само за три-четири години към 4000 се нарояват в столицата, в Русе, Пловдив и Бургас.
Шейсетте години. Новопостроена панелка в столичния кв. „ Борово “
Раждането е планово, цената му – също. По разпореждане на Българска комунистическа партия междинната стойност на едно жилище за държавно строителство би трябвало да е 4500 лв.. Нито повече, нито по-малко. Обаче некачественото произвеждане обърква сметките. Налага се да се вършат довършителни работи на място. Сумата скача на 4916 лева
Положението е сериозно. Панелката би трябвало да стане по-скромна, да си „ пристигна “ на цената. Затова стартират да я вършат всеобщо двустайна. Е, има един дребен проблем – подредени една до друга, двустайните кутийки всеобщо се оказват с лице на север. Искате доказателство? Вижте да вземем за пример шестетажките в столичния кв. „ Борово “, където в холовете слънце не огрява, а и Витоша не се вижда.
Тези икономии обаче не са задоволителни. Държавата стартира да пести и от материали. При това крепко. По това време архитектите виждат какво се случва, само че не смеят да гъкнат. Все отново се намират и смелчаци. „ Качеството на създаваните детайли в София и изпълнените здания в този стадий на строителството (1960-63) надалеч не е такова, каквото би трябвало да бъде – написа за първите типови здания арх. Любка Такиева в сп. „ Архитектура “ от 1964-а. – Особено неподходящи последици могат да се чакат при употребата на постройките от некачественото осъществяване на покривните детайли, което заплашва жилищата на последния етаж от проникването на дъждовна вода. Некачественото осъществяване на слоистите стенни фасадни панели може да докара до охлаждане на пространствата и оросяване на стените с кондензирала влага. Споменатите нагоре дефекти и завишаване цената на жилищата основават съмнение към индустриализираното строителство освен у жителите, само че и у експертите. “
Въпреки на места прокапалите рецензии, панелките не престават да порастват. Издигат се към светлото бъдеще по разнообразни списъки – Бс-VIII-Сф, Бс-2-64, Бс-2-69, Бс-69-Сф, създадени от „ Софпроект “ и НипроИТИС. Разликите сред обособените разновидности са дребни. Поне за непрофесионалното око.
Създаден за 14 800 души, „ Западен парк “ е най-голямото жк при започване на шейсетте
Макар и знак на соца, панелката се оказва прекомерно немощна, с цел да изрази величието му. Затова на помощ идва микрорайонът. Онази „ изцяло приключена независима градоустройствена единица, предопределена да задоволява във всяко отношение културно-битовите потребности на своите жители “.
Знаете ли кое е най-голямото жк при започване на 60-те? „ Младост “? „ Люлин “? Не. Отговорът е: „ Западен парк “. Комплексът, планиран от арх. Кирил Босев, е ситуиран е върху 48 хектара. Изграден е от 124 блока, разполага с 3 700 жилища и може да приюти 14 800 души. Този първи изцяло плануван социалистически микрорайон си има всичко – две детски градини, две ясли и две учебни заведения. Плюс авансово избрани места за извършване на покупки, съобразени с броя на популацията. „ Търговската мрежа е отмерено ситуирана по цялата територия на комплекса в двадесет свободностоящи павилиона и магазини и един огромен повсеместен магазин “, излиза наяве от архивите. Сладкарницата е една, под блок №12. А проблеми с паркирането няма, евентуално тъй като и коли няма. „ Предстои да се построят два огромни и няколко дребни гаража “, оповестяват бодро строителите в тези дни.
Ж.к. „ Западен парк “. Първият изцяло плануван социалистически микрорайон
Горе-долу по същото време е приключен планът ж.к. Младост 1 на арх. Богдан Томалевски. Строителството – едропанелно и ЕПК, стартира под пара. До първата половина на 80-те са вдигнати Младост 2, 3, 4 и 1А. Успоредно е предоставено проектирането на огромен жилищен регион за към 120 000 души в северозападна София, на територията на тогавашния квартал „ Модерно предградие “ и свободните площи към него. Бъдещият „ Люлин “. Първата му копка е едвам през 1973-а.
Но до момента в който извън градът се унифицира, от вътрешната страна характерността напира. И когато демокрацията идва, избухва с цялостна мощ. Свободни, жителите стартират огромния Ремонт. Местят кухнята в хола, хола в детската, детската в банята. Остъкляват, облепят, бутат. Заживяват в постсоциалистическия парадайс.
Руснаците я назовават „ хрушчовка “
Втората международна изправя множеството участници във войната пред тежка жилищна рецесия. Съветският съюз не е изключение. След бомбардировките страната има остра, нетърпима потребност от нови, евтини, елементарно строящи се домове. Затова, през 1947-а, още по времето на Сталин, Академията по архитектура създава първите панелни жилища. Скоро се появяват пробни блокове в Москва по план на инж. Виталий Лагутенко и арх. Михаил Посохин. Видът им е стабилен. Нищо общо с този на бъдещите им наследници.
Голямата крачка към всеобщото панелно „ залесяване “ следва. Прави я Хрушчов, който застава отпред на страната през 1953-а. Година откакто взима властта Никита Сергеевич подрежда да бъдат основани 402 завода за панелни структури. После подписва едно значимо разпореждане – „ За премахване на излишествата в проектирането и строителството “. С него лишава бъдещите жилища от характерност. Обрича ги да бъдат просто кубчета. Освен че не разрешава „ раздуването “ на площадки, коридори и други спомагателни пространства, постановлението не разрешава арки, кули, облицовки и каквито и да е декоративни детайли.
През 1957-а първите „ хрушчовки “ изникват в покрайнините на Москва. По-точно в региона Черьомушка, където през днешния ден е елитният по локалните стандарти квартал „ Царско село “ и основният офис на „ Газпром “. Издигането на панелките продължава в идващите десетилетия. А първите 4-5 етажни блокчета се „ израждат “ в разнородни форми и размери. До 1985 година, когато строителството на хрушчовките в цялата страна дефинитивно завършва, те заемат към 10 на 100 от жилищния фонд на страната.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ