„Ботушът” или как губим ангела в себе си
Новото предизвикателство на държавна такса „ Стоян Бъчваров ” към публиката е „ Ботушът ” -пиеса на Лило Петров, внук на именития български публицист Димитър Димов и наследник на Теодора Димова, чийто разказ „ Поразените ” беше приспособен за сцена от Стоян Радев ГеК и към този момент няколко години цялостни зали в цялата страна.
Режисьор на „ Ботушът ” още веднъж е Стоян Радев, само че този път персонажите са мъжки. В функциите ще забележим Константин Соколов, Недялко Стефанов, Николай Божков и Станислав Кондов._1.jpg )
„ Ботушът ” се оказа имитация на „ Поразените ”, без да е програмирано или да е някаква целеустременост. Събитията от двете пиеси са свързани, само че са разнообразни гледни точки към едно и също нещо.
Пиесата е написана от Лило Петров по всички закони на драматургията. Когато започнахме работата с него, разчистихме всичко, което е прекомерно съответно за България и за това време – 9 септември 1944 – март 1945. Решихме преднамерено да го създадем, с цел да се освободим от историческия подтекст и да се занимаваме с индивида по принцип – оня, който е „ неприятния ”, и другия - „ положителния ”.
Понеже сме единствено мъже, има такава мощна сила, че чувствам гневно израстване. Млад съм и нямам никаква визия какво е било през соца, само че тази пиеса ми оказа помощ доста да схвана самото мислене и нещата, които са се случвали и са се правили. Зверско е било...
„ Ако не си падате по исторически тежки сюжети, в случай че предпочитате леки комедии, които да ви разтоварят от тежкото всекидневие, при всички положения елате да гледате „ Ботушът ”. Ще ви даде страст, която леките неща няма да ви донесат, само че ще се почувствате по-добре откакто изгледате това зрелище. Това не е реклама, въпреки всичко всеки човек избира къде да отиде и какво да гледа. Заради битуващото „ Ах, какъв брой тежък ми е денят, че желая нещо да ме развесели! ”. Да, единствено че могат доста неща да те развеселят, а малко неща могат да те разбутат из вътре, с цел да потърсиш ангела в себе си, в случай че си го затулил някъде в пазарската чанта, цялостна с праз, в сметката за телефон в джоба и в мисълта по какъв начин да си платиш тока. Тогава ще видиш, че това са ти дребни проблеми и те са разрешими. По-големите са, в случай че си загубиш ангела... ”
ПРЕМИЕРА
" БОТУШЪТ "
от Лило Петров
режисьор Стоян Радев Ге.К.
художник Даниела Николчова
композитор Калин Николов
вокали Деница Серафим
афиш, графичен дизайн Славяна Иванова
фотограф Тони Перец
видео Ангел Кунев
В функциите:
Петър – КОНСТАНТИН СОКОЛОВ
Бачи – НИКОЛАЙ БОЖКОВ
Симеон – НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ
Георгиев – СТАНИСЛАВ КОНДОВ
Гласовете на Красимир Добрев, Христо Колев, Димитър Костадинов, Траян Лечев, Стоян Радев.
ас. реж. Владимира Иванова
звукооператор Делян Апостолов
Спектакълът не се предлага за лица под 14 год.!
Времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше „ 45 години стигат ” и пееше „ Комунизмът си отива, спете умерено, деца ”, остана надалеч обратно. Хората от моето потомство нямат никакъв спомен нито за тези 45 години, нито за началните години на прехода, които за нас бяха детски сън.
В учебно заведение се преподаваше доста повече за извращенията на националсоциализма, в сравнение с за нашия социализъм. Знаем откъслечни неща за него от родителите си, от фамилната ни история. Върху описа за тоталитарното минало тихомълком се наложи един различен подправен роман, който изпълва някои с носталгия. С “Ботушът ” се пробвам да опиша на поколението си за закононарушенията на тоталитарния режим, да проумея механизмите им, да запазя във времето най-малко дребна част от безбройните истории, които избледняват с всеки минал ден.
Трудно е да се приказва за убитите, измъчваните, изселените, репресираните. За неосъществените ориси, за изкривените животи, за унизителните взаимни отстъпки, за бодряческите комсомолски рапорти, за кварталното доносничество, за другарските съдилища. За повсеместното бездарие, обуто в ботуши.
Но този диалог става все по-належащ, освен това освен поради паметта, а и поради времето, в което живеем. Именно в този момент, когато заплахата от повтаряне е по-голяма отвсякога, би трябвало да се вглеждаме в процесите, довели обособени човешки същества до изстъпления оттатък най-страшните ни показа. Защото в миналото и те са били деца.
Режисьор на „ Ботушът ” още веднъж е Стоян Радев, само че този път персонажите са мъжки. В функциите ще забележим Константин Соколов, Недялко Стефанов, Николай Божков и Станислав Кондов.
„ Ботушът ” се оказа имитация на „ Поразените ”, без да е програмирано или да е някаква целеустременост. Събитията от двете пиеси са свързани, само че са разнообразни гледни точки към едно и също нещо.
Пиесата е написана от Лило Петров по всички закони на драматургията. Когато започнахме работата с него, разчистихме всичко, което е прекомерно съответно за България и за това време – 9 септември 1944 – март 1945. Решихме преднамерено да го създадем, с цел да се освободим от историческия подтекст и да се занимаваме с индивида по принцип – оня, който е „ неприятния ”, и другия - „ положителния ”.
Понеже сме единствено мъже, има такава мощна сила, че чувствам гневно израстване. Млад съм и нямам никаква визия какво е било през соца, само че тази пиеса ми оказа помощ доста да схвана самото мислене и нещата, които са се случвали и са се правили. Зверско е било...
„ Ако не си падате по исторически тежки сюжети, в случай че предпочитате леки комедии, които да ви разтоварят от тежкото всекидневие, при всички положения елате да гледате „ Ботушът ”. Ще ви даде страст, която леките неща няма да ви донесат, само че ще се почувствате по-добре откакто изгледате това зрелище. Това не е реклама, въпреки всичко всеки човек избира къде да отиде и какво да гледа. Заради битуващото „ Ах, какъв брой тежък ми е денят, че желая нещо да ме развесели! ”. Да, единствено че могат доста неща да те развеселят, а малко неща могат да те разбутат из вътре, с цел да потърсиш ангела в себе си, в случай че си го затулил някъде в пазарската чанта, цялостна с праз, в сметката за телефон в джоба и в мисълта по какъв начин да си платиш тока. Тогава ще видиш, че това са ти дребни проблеми и те са разрешими. По-големите са, в случай че си загубиш ангела... ”
ПРЕМИЕРА
" БОТУШЪТ "
от Лило Петров
режисьор Стоян Радев Ге.К.
художник Даниела Николчова
композитор Калин Николов
вокали Деница Серафим
афиш, графичен дизайн Славяна Иванова
фотограф Тони Перец
видео Ангел Кунев
В функциите:
Петър – КОНСТАНТИН СОКОЛОВ
Бачи – НИКОЛАЙ БОЖКОВ
Симеон – НЕДЯЛКО СТЕФАНОВ
Георгиев – СТАНИСЛАВ КОНДОВ
Гласовете на Красимир Добрев, Христо Колев, Димитър Костадинов, Траян Лечев, Стоян Радев.
ас. реж. Владимира Иванова
звукооператор Делян Апостолов
Спектакълът не се предлага за лица под 14 год.!
Времето, когато площадите бяха преизпълнени с народ, който скандираше „ 45 години стигат ” и пееше „ Комунизмът си отива, спете умерено, деца ”, остана надалеч обратно. Хората от моето потомство нямат никакъв спомен нито за тези 45 години, нито за началните години на прехода, които за нас бяха детски сън.
В учебно заведение се преподаваше доста повече за извращенията на националсоциализма, в сравнение с за нашия социализъм. Знаем откъслечни неща за него от родителите си, от фамилната ни история. Върху описа за тоталитарното минало тихомълком се наложи един различен подправен роман, който изпълва някои с носталгия. С “Ботушът ” се пробвам да опиша на поколението си за закононарушенията на тоталитарния режим, да проумея механизмите им, да запазя във времето най-малко дребна част от безбройните истории, които избледняват с всеки минал ден.
Трудно е да се приказва за убитите, измъчваните, изселените, репресираните. За неосъществените ориси, за изкривените животи, за унизителните взаимни отстъпки, за бодряческите комсомолски рапорти, за кварталното доносничество, за другарските съдилища. За повсеместното бездарие, обуто в ботуши.
Но този диалог става все по-належащ, освен това освен поради паметта, а и поради времето, в което живеем. Именно в този момент, когато заплахата от повтаряне е по-голяма отвсякога, би трябвало да се вглеждаме в процесите, довели обособени човешки същества до изстъпления оттатък най-страшните ни показа. Защото в миналото и те са били деца.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ