Новото правителство на Белгия с премиер Бард де Вевер официално

Новото държавно управление на Белгия с министър председател Бард де Вевер публично пое щафетата от своите прародители, отпред с Александър де Кро. Двамата политици са си разменили няколко реплики и на публична гала са си предали властта. От публикуваните фрагменти във формалния ФБ канал на някогашния министър председател излиза наяве, че Де Кро е декларирал: " Да бъдеш министър-председател на Белгия в никакъв случай не е работа за един човек. За мен беше чест и да работя паралелно с толкоз доста отдадени хора. Благодаря на всички, които помогнаха за построяването на тази страна през миналите години. Всяка отговорност е краткотрайна, само че задължението към страната ни в никакъв случай не свършва. Успех на новото държавно управление и Бард де Вевер “, споделя за сбогом Александър Де Кро. Новото държавно управление публично постави клетва пред краля. То се състои от 14 министри – 7 от фламандския район и 7 от френскоговорящите провинции. Бард де Вевер няма доста време за официалности. Веднага, откакто постави клетва, той се зае с неотложните неща и първите си срещи. Новият министър председател отпътува непосредствено за срещата на Европейския съвет и неофициалната среща на държавните глави от Европейски Съюз, където защитата е преди всичко в дневния ред. Сред първите, които подадоха ръка за шанс, бяха някогашният министър председател на Нидерландия и сегашен началник на НАТО Марк Рюте, както и френският президент Еманюел Макрон. Новото държавно управление на Белгия се окичи с атрактивното име „ Коалиция Аризона “, поради цветовете на партиите,които наподобяват знамето на американския щат. Пет партии преговаряха по съдружното съглашение - N-VA, фламандските християндемократи и социалисти и франкофонските либерали и центристи от Les Engagés. Приоритетите включват, енергийна промяна, данъчна промяна, строга миграционна политика и повече вложения в армията и полицията. Сред първите промени е анулация на признатия през 2003 година Закон за излизане от нуклеарната стратегия. Според текста атомните електроцентрали трябваше да бъдат затворени до 2025 година. Впоследствие поради рецесията с горивата и шоковото повишаване на газа в Европа, кабинетът " Де Кро " реши да удължи живота на реакторите в най-новите мощности Doel 4 и Tihange 3 с 10 години. Новият кабинет обаче желае да бъде с 20 - т.е. до 2045 г.). За да направи това обаче, държавното управление ще би трябвало да организира нови сложни договаряния с оператора Engie. От френската компания по-рано през месеца показаха, че към този момент не се интересува от нуклеарна сила и че в допълнение удължение в действителност е немислимо. Правителството също по този начин желае да изследва дали новите атомни електроцентрали могат да играят роля в бъдещия енергиен микс. Целта остава постигането на климатична индиферентност до 2050 година С времето Белгия също желае да стане самостоятелна от вноса на изкопаеми горива от страни отвън Европейски Съюз. Субсидиите за изкопаеми горива ще бъдат последователно отстранени. Данък добавена стойност върху термопомпите ще падне до 6%, до момента в който този за котлите, които употребяват изкопаеми горива и въглища, ще се увеличи още веднъж до 21%.