Хаго Бабикян: Новото нормално - хилядите български граждани да бъдат обиждани
" Новото обикновено. Не, нямам поради пандемията. Говоря за това ново обикновено, което в действителност към този момент отлежа и не е доста ново. Все отново 12 години си е един важен интервал в живота на всеки човек.
Стана обикновено по високите етажи на постройките в центъра на София да се прехранват некомпетентни хора. Такива, които не знаят, че Пекин не е във Виетнам. Или че Индира Ганди не е мъж, а жена. Едни такива неща. От обща просвета. Калинки всякакви. Такива, от които те хваща позор и гадност. Като Румяна Желева в Брюксел. За тези хора се чудиш по какъв начин е допустимо да са там, където са. Тутакси се сещаш за 5 индивида, които биха били по-добри. Усещаш гняв, само че и беззащитност. И изтръпваш.
![Мнение: Не е толкоз тъжно, че художник е нарисувал премиера, а определената от нас политическа система]( "Мнение: Не е толкоз тъжно, че художник е нарисувал премиера, а определената от нас политическа система")
Мнение: Не е толкоз тъжно, че художник е нарисувал премиера, а определената от нас политическа система
" Тъжна приказка за един художник, една картина и една транзитивност Не е толкоз тъжно, че художник е нарисувал премиера. Тъжно е, че година..
Стана обикновено хиляди български жители да бъдат обиждани. Тулупи, кал, платени терористи, маргинали, неудачници, мисирки, неприятен човешки материал… Това са тези български жители, към които другояче се умилкват преди избори с възголеми обещания. Същите, които им заплащат заплатите и са им началници ", в обществената мрежа Facebook.
" Стана обикновено Борисов да си сменя мнението по основни въпроси за България. Понякога и по два пъти дневно. Ще има изследване за шистов газ. Няма да се прави. Ще строим АЕЦ Белене. Няма да строим. Задължително с маски. Хайде към този момент без. Ще има надбавки за всяко дете. Няма да има. Примък-отмък. И по този начин със стотици дадени обещания без никаква стойност.
Стана обикновено в парламентарната ни република всичко да взема решение един човек. Всички останали са за краткотрайна декорация. Според сезона и повея напразно. За 3 мандата бяха заменени над 30 индивида. Бушони. Изпълнили своята роля и пожертвани, с цел да оцелее Борисов. Белег за боязън, нерешителност, липса на тактика, липса на предвидливост, никаква екипна работа. Но ние си знаем, че всичко е one-man-show. Държавата се ръководи в първо лице, само число. Аз дадох, аз подредих, аз накарах, аз пратих. Аз, аз, аз.
Стана обикновено министър председателят да бяга, когато губи мощ. Бойко Борисов няма нито един приключен мандат като министър председател към този момент. 2013 година подаде оставка след антимонополните митинги. 2016 година подаде оставка след загубата на президентските избори. През 2020 година той управляваше задочно. През Фейсбук. От джипката си като в някакъв развлекателен симулатор. Не се появи и когато на два пъти го повикаха дружно с Гешев в Брюксел, с цел да дава пояснения. Много неизвинени натрупа, само че още не е изключен.
![Бенатова: Гледах създателя на платното с тръбите и се чудя кой свят е непотребен]( "Бенатова: Гледах създателя на платното с тръбите и се чудя кой свят е непотребен")
Бенатова: Гледах създателя на платното с тръбите и се чудя кой свят е непотребен
" Гледах създателя на платното с тръбите, Борисов и Вучич, и се зачудих дали пък аз нещо не съм наред. Човекът споделя, че получил поръчка,...
Стана обикновено съвсем всеки ден ръководещите да са в основата на някакъв -gate. Подслушвания, пребити публицисти, пожар на фабрика от „ клошар “, знакови убийства, състезания с един претендент, нагласени публични поръчки, пропаднали пътища, теч на данни, придобиване на медии, изтекли записи и фотоси. Няма да ми стигне мястото. Много хора към този момент заобикалят да гледат телевизия или съзнателно пропущат новините. Обичат да се прехласват по заглавия, само че не и да вникнат в текста и неговия източник. Информираността е отъждествена с неприятно чувство.
Стана обикновено правораздаването да не е за всеки. Законът се трансформира в бухалка за мачкане на инакомислещи, за заплашване, за придобиване на непознати бизнеси. Някога античните гърци са вярвали, че богинята Темида е била интерпретатор на божията воля. Днес имаме основен прокурор, който има вяра, че е инструмент в ръцете на Господ. Знаем, че него „ ти си го избра “, а не ние. Камо ли Господ.
Това, благи другари, е единствено лек щрих от „ новото обикновено “. Него всички ние го допуснахме. С деяние или бездейност. Говорейки свободно или „ не за телефон “. Излизайки самоуверено с лицата си или скрити в маската на синекурното раболепство. С гласоподаване или „ вървене за гъби “. Намираме се в световъртеж от клишета и кухи мантри. Окайвайки предишното си, ние обикаляме в клопката на личната си съдба. Но не е време да се сочим с пръст и да си тикаме кирливите ризи един на различен в лицата. Не е време да се разделяме. Нито е време да пием по народному, а е време да сме българите от главата на Вазов „ Пиянството на един народ “. Време е за храброст! "
Стана обикновено по високите етажи на постройките в центъра на София да се прехранват некомпетентни хора. Такива, които не знаят, че Пекин не е във Виетнам. Или че Индира Ганди не е мъж, а жена. Едни такива неща. От обща просвета. Калинки всякакви. Такива, от които те хваща позор и гадност. Като Румяна Желева в Брюксел. За тези хора се чудиш по какъв начин е допустимо да са там, където са. Тутакси се сещаш за 5 индивида, които биха били по-добри. Усещаш гняв, само че и беззащитност. И изтръпваш.
" Тъжна приказка за един художник, една картина и една транзитивност Не е толкоз тъжно, че художник е нарисувал премиера. Тъжно е, че година..
Стана обикновено хиляди български жители да бъдат обиждани. Тулупи, кал, платени терористи, маргинали, неудачници, мисирки, неприятен човешки материал… Това са тези български жители, към които другояче се умилкват преди избори с възголеми обещания. Същите, които им заплащат заплатите и са им началници ", в обществената мрежа Facebook.
" Стана обикновено Борисов да си сменя мнението по основни въпроси за България. Понякога и по два пъти дневно. Ще има изследване за шистов газ. Няма да се прави. Ще строим АЕЦ Белене. Няма да строим. Задължително с маски. Хайде към този момент без. Ще има надбавки за всяко дете. Няма да има. Примък-отмък. И по този начин със стотици дадени обещания без никаква стойност.
Стана обикновено в парламентарната ни република всичко да взема решение един човек. Всички останали са за краткотрайна декорация. Според сезона и повея напразно. За 3 мандата бяха заменени над 30 индивида. Бушони. Изпълнили своята роля и пожертвани, с цел да оцелее Борисов. Белег за боязън, нерешителност, липса на тактика, липса на предвидливост, никаква екипна работа. Но ние си знаем, че всичко е one-man-show. Държавата се ръководи в първо лице, само число. Аз дадох, аз подредих, аз накарах, аз пратих. Аз, аз, аз.
Стана обикновено министър председателят да бяга, когато губи мощ. Бойко Борисов няма нито един приключен мандат като министър председател към този момент. 2013 година подаде оставка след антимонополните митинги. 2016 година подаде оставка след загубата на президентските избори. През 2020 година той управляваше задочно. През Фейсбук. От джипката си като в някакъв развлекателен симулатор. Не се появи и когато на два пъти го повикаха дружно с Гешев в Брюксел, с цел да дава пояснения. Много неизвинени натрупа, само че още не е изключен.
" Гледах създателя на платното с тръбите, Борисов и Вучич, и се зачудих дали пък аз нещо не съм наред. Човекът споделя, че получил поръчка,...
Стана обикновено съвсем всеки ден ръководещите да са в основата на някакъв -gate. Подслушвания, пребити публицисти, пожар на фабрика от „ клошар “, знакови убийства, състезания с един претендент, нагласени публични поръчки, пропаднали пътища, теч на данни, придобиване на медии, изтекли записи и фотоси. Няма да ми стигне мястото. Много хора към този момент заобикалят да гледат телевизия или съзнателно пропущат новините. Обичат да се прехласват по заглавия, само че не и да вникнат в текста и неговия източник. Информираността е отъждествена с неприятно чувство.
Стана обикновено правораздаването да не е за всеки. Законът се трансформира в бухалка за мачкане на инакомислещи, за заплашване, за придобиване на непознати бизнеси. Някога античните гърци са вярвали, че богинята Темида е била интерпретатор на божията воля. Днес имаме основен прокурор, който има вяра, че е инструмент в ръцете на Господ. Знаем, че него „ ти си го избра “, а не ние. Камо ли Господ.
Това, благи другари, е единствено лек щрих от „ новото обикновено “. Него всички ние го допуснахме. С деяние или бездейност. Говорейки свободно или „ не за телефон “. Излизайки самоуверено с лицата си или скрити в маската на синекурното раболепство. С гласоподаване или „ вървене за гъби “. Намираме се в световъртеж от клишета и кухи мантри. Окайвайки предишното си, ние обикаляме в клопката на личната си съдба. Но не е време да се сочим с пръст и да си тикаме кирливите ризи един на различен в лицата. Не е време да се разделяме. Нито е време да пием по народному, а е време да сме българите от главата на Вазов „ Пиянството на един народ “. Време е за храброст! "
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ