Новото нормално не предлага никаква философия
Новото обикновено е реплика на обикновено. Имитиращ артикул. Нещо, което би трябвало да те нахрани, само че в случай че го консумираш постоянно е допустимо да ти докара рак. Всъщност, това го написа на опаковката на новото обикновено, само че буквите са толкоз ситни, че са невъзможни за четене.
Новото обикновено не е обикновено. Тоест, ново е само че не е обикновено. Идеята на маркетинговия създател е, че щом на нещо му е прикачено определението ново, то ще провокира асоциации за нещо по-добро. Уви, продуктът е неприятен, а ние ще си останем с асоциациите.
Новото обикновено не е ориентирано към теб, а към децата ти. Те употребяват рекламата, фаст фууд, музиката, а за какво не и новите метафизичен хрумвания за света. Достатъчно е да са нарязани в комфортни за преглъщане хапки гарнирани със супер герои и симпатични намигвания от цицести връстнички.
Новото обикновено разрешава на детето да пристигна на учебно заведение преоблечени като котка и да мяукат в час по математика. Това, несъмнено е огромен ваучър, а и учителката е притисната от новите морални правила и няма да може да го изхвърли от стаята с цел да не бъде дадена под съд за дискриминация. В следствие оправдана, само че отстранена от работа по политически аргументи. Старото обикновено предполагаше, че момченцата пишкат прави да не е належащо да минават през психолог с възможна следваща хормонална терапия и кастрация.
Новото обикновено обаче се грижи за почитателите си. Всеки един субект би трябвало да бъде добре опипан, да му се бръкне в гащите и самостоятелни оценители те да отсъдят с какво създание си имат работа. Не за друго, а тъй като са сертифицирани от два западни института и един университет.
Новото обикновено не предлага никаква философия. Да не приказваме за визия за бъдеще. Новото е фокусирано върху корекцията на остарялото. Новото обикновено съществува като паразитира върху естественото.
Когато отхвърляте Кант не можете да го заместите с разчувствуван небинарен педераст. Когато отхвърляте Русо ( приказваме за Жан-Жак. Да не си помислите, че става въпрос за някакъв опорен халф на ПСЖ) и се пробвате да го заместите с Мбапе, работите стартират да дрънчат на добре спонсориран грантов неуспех.
*Емил Йотовски e български доктор, публицист, драматург и сценарист. Заглавието е на редакцията.
Новото обикновено не е обикновено. Тоест, ново е само че не е обикновено. Идеята на маркетинговия създател е, че щом на нещо му е прикачено определението ново, то ще провокира асоциации за нещо по-добро. Уви, продуктът е неприятен, а ние ще си останем с асоциациите.
Новото обикновено не е ориентирано към теб, а към децата ти. Те употребяват рекламата, фаст фууд, музиката, а за какво не и новите метафизичен хрумвания за света. Достатъчно е да са нарязани в комфортни за преглъщане хапки гарнирани със супер герои и симпатични намигвания от цицести връстнички.
Новото обикновено разрешава на детето да пристигна на учебно заведение преоблечени като котка и да мяукат в час по математика. Това, несъмнено е огромен ваучър, а и учителката е притисната от новите морални правила и няма да може да го изхвърли от стаята с цел да не бъде дадена под съд за дискриминация. В следствие оправдана, само че отстранена от работа по политически аргументи. Старото обикновено предполагаше, че момченцата пишкат прави да не е належащо да минават през психолог с възможна следваща хормонална терапия и кастрация.
Новото обикновено обаче се грижи за почитателите си. Всеки един субект би трябвало да бъде добре опипан, да му се бръкне в гащите и самостоятелни оценители те да отсъдят с какво създание си имат работа. Не за друго, а тъй като са сертифицирани от два западни института и един университет.
Новото обикновено не предлага никаква философия. Да не приказваме за визия за бъдеще. Новото е фокусирано върху корекцията на остарялото. Новото обикновено съществува като паразитира върху естественото.
Когато отхвърляте Кант не можете да го заместите с разчувствуван небинарен педераст. Когато отхвърляте Русо ( приказваме за Жан-Жак. Да не си помислите, че става въпрос за някакъв опорен халф на ПСЖ) и се пробвате да го заместите с Мбапе, работите стартират да дрънчат на добре спонсориран грантов неуспех.
*Емил Йотовски e български доктор, публицист, драматург и сценарист. Заглавието е на редакцията.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ