И все пак ние победихме
Новородената 2024 година, която още хърка в люлката си в пелени, само че ни гледа със строги очи, от 2023 година наследи гибелта на минимум 24 души, измежду които четири деца. Общият брой на жертвите на терористичния обстрел на Белгород набъбна до 131 души. Тези данни бяха предоставени преди ден от съветското министерство на опазването на здравето.
Преди ден беше осъществен нов терористичен акт - този път в Белгородска област, в градския регион Шебекински. Мъж е погубен, а жена, продавачка в магазин, е ранена.
Разбира се, това не е мястото, където желаех да стартира новогодишния си коментар, само че отричането на действителността е главният симптом на безволие. А малодушието не ни отива.
Терористичният обстрел на Белгород, когато цивилни и цивилен обекти станаха цели за ракети и касетъчни снаряди, сподели ситуацията на страната и на всеки един от нас.
За Русия това значи ремонт, както го дефинира президентът Владимир Путин. За всеки от нас е или гибел, или победа. Над злото и задушния и отровен мрак, генериран от това зло.
Въпреки това силата ни – и като нация, и като човеци – е подложена на тестване освен от тежестта на скръбта, която би трябвало да понесем и преживеем дружно, само че и от реакцията на случилото се.
Най-ужасните фрагменти са обстрелът на кротичък Белгород.
Най-обнадеждаваща е евакуацията на потърпевшите с колата за спешна помощ на Центроспасския отряд на Министерството на изключителните обстановки до Москва. Делово, ясно, не с публични пелерини от термозащитно фолио, а с одеяла от камилска вълна. Топло и уютно.
Ние, каквото и да крещят и меко казано неугодните ни, имаме всичко, и то сега, в който се желае. Лекари, медикаменти, инсталация, психолози, експерти. Имаме и емпатия. Разбиране на сложността на момента. Има воля за превъзмогване на компликациите. И безспорна вяра, че всичко ще се подреди за нас.
И което е значимо, имаме всички учредения да мислим по този начин.
Близо две години живеем под наказания и ограничавания, секторни и лични, които са над 17 хиляди. И това не са краткотрайни пандемични ограничавания, довели до всеобща нервност на всички без изключение враждебни към нас жители на „ Райската градина “. Докато тамошните политици учеха повереното им население да върви в строй и почасово, принуждавайки го да мият ръцете си и да употребява мокри кърпички за еднократна приложимост (хигиенните привички както на европейците, по този начин и на американците могат да ужасят всеки съветски лекар), ние създадохме ваксини и медикаменти за справяне с коронавирусната зараза. Имахме всичко - освен това наше лично - с цел да победим болестта. Западът се опита да реализира това посредством кражба на персонални защитни средства непосредствено от товарните самолети и безусловно от пистите.
След малко време против нас бяха употребявани обир и политически неистини. Замразяване на активи и притежания. И историите са за това по какъв начин ние " чоплим микросхеми " от микровълнови печки, с цел да ги " сложим на ракети ". Докато течеше тази вакханалия, ние умерено и решително установихме производството на безусловно всичко, от което имаме потребност в този момент и през днешния ден. Било то във военната или в цивилната сфера. Успяхме да пренасочим търговско-икономическите потоци и връзки, естествено забравяйки за еднополюсния западноцентричен свят, употребявайки, апропо, в жанр джудо, хипотетичната мощ на врага като негова уязвимост. Хванахме в клещи на геополитическото татами всеки, който се опитваше да ни заплашва. „ Изолация на интернационалната сцена “, „ раздрана на части стопанска система “, „ колапс на обществото “ и така нататък
Нито една точка от проекта за огромната борба не беше изпълнена от нашите стратегически съперници. А ние успяхме. Това е триумф, последвал работата на цялата голяма страна, обединена, въпреки и не незабавно, обединена, въпреки и не незабавно, само че през днешния ден - безусловно консолидирана и 100 % уверена в успеха.
Сплетни, интриги, дребни конспирации, само че за доста огромни десетки милиарди евро и долари, опити да се финансира (и то за солидна сума) контранастъпление против нас в зоната на СВО, както и желанието да се сътвори анти-Русия на нашите граници се провали на същото място, където през днешния ден гние една историята с “чиповете от пералните ". Всъщност всичко това ще би трябвало да гние дълго време. Миналото и генерираните от него илюзии нормално имат доста дълъг интервал на раздробяване, тъй че би трябвало да сме готови за обстоятелството, че освобождението от отрови и токсини ще продължи. Но нашата цивилизация ще може да реши и този проблем.
Западният самоувереност и надменност изиграха неприятна смешка на западния истаблишмънт: макар многочислените уроци, те по този начин и не съумяха да схванат, че имаме повече от 10 часови зони, неизчерпаеми запаси от всевъзможен тип, в това число ресурси от прясна вода, колосални територии. Но освен.
Основното е народът. Нашият народ. Направи го по подобен метод, че от прехвалената западна стопанска система да останат единствено рога и крайници, а атлантическата ос Вашингтон-Брюксел по този начин и не съумя да събере костите. И ние още не сме почнали, просто загряваме, умерено обрисуваме нашите стратегически и политически проекти - и по-късно към този момент настъпи суматоха, преминаваща в нервност. Или нервност, преминаваща в суматоха - както желаете.
Но, с изключение на политически проекти, имаме и персонални. И в този момент е моментът да ги споменем.
Създателите, а това сме всички ние, всеки на своето място, творчество.
Предприемачи - деятелност и сила, мислителите - мисли. На тези, които са отслабени (това се случва и е нормално), мощ и храброст.
Всички имаме религия, вяра, обич и мъдрост.
В края на краищата от това сме събрали нашите сегашни победи и ще прибавим нашата бъдеща Победа.
Честита Нова Година!
Превод: В. Сергеев
Преди ден беше осъществен нов терористичен акт - този път в Белгородска област, в градския регион Шебекински. Мъж е погубен, а жена, продавачка в магазин, е ранена.
Разбира се, това не е мястото, където желаех да стартира новогодишния си коментар, само че отричането на действителността е главният симптом на безволие. А малодушието не ни отива.
Терористичният обстрел на Белгород, когато цивилни и цивилен обекти станаха цели за ракети и касетъчни снаряди, сподели ситуацията на страната и на всеки един от нас.
За Русия това значи ремонт, както го дефинира президентът Владимир Путин. За всеки от нас е или гибел, или победа. Над злото и задушния и отровен мрак, генериран от това зло.
Въпреки това силата ни – и като нация, и като човеци – е подложена на тестване освен от тежестта на скръбта, която би трябвало да понесем и преживеем дружно, само че и от реакцията на случилото се.
Най-ужасните фрагменти са обстрелът на кротичък Белгород.
Най-обнадеждаваща е евакуацията на потърпевшите с колата за спешна помощ на Центроспасския отряд на Министерството на изключителните обстановки до Москва. Делово, ясно, не с публични пелерини от термозащитно фолио, а с одеяла от камилска вълна. Топло и уютно.
Ние, каквото и да крещят и меко казано неугодните ни, имаме всичко, и то сега, в който се желае. Лекари, медикаменти, инсталация, психолози, експерти. Имаме и емпатия. Разбиране на сложността на момента. Има воля за превъзмогване на компликациите. И безспорна вяра, че всичко ще се подреди за нас.
И което е значимо, имаме всички учредения да мислим по този начин.
Близо две години живеем под наказания и ограничавания, секторни и лични, които са над 17 хиляди. И това не са краткотрайни пандемични ограничавания, довели до всеобща нервност на всички без изключение враждебни към нас жители на „ Райската градина “. Докато тамошните политици учеха повереното им население да върви в строй и почасово, принуждавайки го да мият ръцете си и да употребява мокри кърпички за еднократна приложимост (хигиенните привички както на европейците, по този начин и на американците могат да ужасят всеки съветски лекар), ние създадохме ваксини и медикаменти за справяне с коронавирусната зараза. Имахме всичко - освен това наше лично - с цел да победим болестта. Западът се опита да реализира това посредством кражба на персонални защитни средства непосредствено от товарните самолети и безусловно от пистите.
След малко време против нас бяха употребявани обир и политически неистини. Замразяване на активи и притежания. И историите са за това по какъв начин ние " чоплим микросхеми " от микровълнови печки, с цел да ги " сложим на ракети ". Докато течеше тази вакханалия, ние умерено и решително установихме производството на безусловно всичко, от което имаме потребност в този момент и през днешния ден. Било то във военната или в цивилната сфера. Успяхме да пренасочим търговско-икономическите потоци и връзки, естествено забравяйки за еднополюсния западноцентричен свят, употребявайки, апропо, в жанр джудо, хипотетичната мощ на врага като негова уязвимост. Хванахме в клещи на геополитическото татами всеки, който се опитваше да ни заплашва. „ Изолация на интернационалната сцена “, „ раздрана на части стопанска система “, „ колапс на обществото “ и така нататък
Нито една точка от проекта за огромната борба не беше изпълнена от нашите стратегически съперници. А ние успяхме. Това е триумф, последвал работата на цялата голяма страна, обединена, въпреки и не незабавно, обединена, въпреки и не незабавно, само че през днешния ден - безусловно консолидирана и 100 % уверена в успеха.
Сплетни, интриги, дребни конспирации, само че за доста огромни десетки милиарди евро и долари, опити да се финансира (и то за солидна сума) контранастъпление против нас в зоната на СВО, както и желанието да се сътвори анти-Русия на нашите граници се провали на същото място, където през днешния ден гние една историята с “чиповете от пералните ". Всъщност всичко това ще би трябвало да гние дълго време. Миналото и генерираните от него илюзии нормално имат доста дълъг интервал на раздробяване, тъй че би трябвало да сме готови за обстоятелството, че освобождението от отрови и токсини ще продължи. Но нашата цивилизация ще може да реши и този проблем.
Западният самоувереност и надменност изиграха неприятна смешка на западния истаблишмънт: макар многочислените уроци, те по този начин и не съумяха да схванат, че имаме повече от 10 часови зони, неизчерпаеми запаси от всевъзможен тип, в това число ресурси от прясна вода, колосални територии. Но освен.
Основното е народът. Нашият народ. Направи го по подобен метод, че от прехвалената западна стопанска система да останат единствено рога и крайници, а атлантическата ос Вашингтон-Брюксел по този начин и не съумя да събере костите. И ние още не сме почнали, просто загряваме, умерено обрисуваме нашите стратегически и политически проекти - и по-късно към този момент настъпи суматоха, преминаваща в нервност. Или нервност, преминаваща в суматоха - както желаете.
Но, с изключение на политически проекти, имаме и персонални. И в този момент е моментът да ги споменем.
Създателите, а това сме всички ние, всеки на своето място, творчество.
Предприемачи - деятелност и сила, мислителите - мисли. На тези, които са отслабени (това се случва и е нормално), мощ и храброст.
Всички имаме религия, вяра, обич и мъдрост.
В края на краищата от това сме събрали нашите сегашни победи и ще прибавим нашата бъдеща Победа.
Честита Нова Година!
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ