Финансовите предизвикателства пред новите правителства в Европа
Новоизбраните европейски държавни управления се сблъскват с сложни финансови обстановки и са натоварени със задачата да реализират промени макар лимитираните запаси.
Държавният дълг е покрай най-високите си равнища от няколко десетилетия както във Франция, по този начин и в Обединеното кралство, където последните избори доведоха до ново управление. Държавните разноски и бюджетните дефицити остават над нивата отпреди пандемията, икономическият напредък е слаб, разноските по заемите нарастват, а условията към обществените средства се усилват.
Икономистите допускат, че ще са нужни фискални ограничавания – посредством понижаване на разноските или по-високи налози. Политическите водачи обаче не са подготвили гласоподавателите за такива ограничения, а вместо това дават обещание нови амбициозни проекти.
Във Франция крайнодясното Национално обединяване, което се чака да получи най-вече места в Народното събрание, предложи понижаване на налозите и анулация на увеличението на пенсионната възраст, до момента в който левият Нов национален фронт има още по-амбициозна стратегия, включваща заледяване на цените и увеличение на минималната работна заплата, без да се ангажира с недостига. Доходността на държавните облигации на Франция внезапно набъбна, а през май Standard & Poor’s намали рейтинга на държавния дълг.
Във Англия Лейбъристката партия, която разполага с историческо болшинство, възнамерява да усили разноските за публични услуги като Националната здравна работа, въпреки че предложенията им остават умерени. Институтът за фискални проучвания разкритикува главните партии, че отбягват сложните фискални решения.
По данни на Международния валутен фонд общественият дълг в Обединеното кралство е повишен до 104% от Брутният вътрешен продукт, а във Франция – до 112% от Брутният вътрешен продукт. Дори обичайно консервативната във фискално отношение Германия мина от бюджетен остатък към недостиг, като обединението на канцлера Олаф Шолц неотдавна реализира съглашение по отношение на бюджета, който има за цел да подтиква икономическия напредък и военните разноски.
Съединени американски щати са изправени пред още по-голямо предизвикателство, защото държавният им дълг възлиза на 123% от Брутният вътрешен продукт. Въпреки това политическият напън за справяне с недостига е слаб с помощта на постоянния стопански напредък и аварийния статут на $, който прави американските облигации по-привлекателни за вложителите.
В исторически проект високите нива на държавния дълг са били редуцирани посредством мощен стопански напредък и редуциране на военните разноски, само че актуалните условия затрудняват сходни ограничения. Увеличените обществени разноски за опазване на здравето и пенсии заради застаряващото население евентуално ще набъбнат още. Това поражда опасения, че в последна сметка вложителите може да се поколебаят да купуват държавни облигации.
Министър-председателят на Италия Джорджа Мелони към този момент заобикаля реакциите на вложителите, като умерено лимитира проектите за разноски, само че съгласно изследване на Световния стопански институт в Кил дълготрайното икономическо влияние на популистките държавни управления нормално е негативно, с по-висок дълг и инфлация и по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт.
