Традиция или практичност: Какви храни да приготвим за новогодишната трапеза
Новогодишната софра е доста повече от празнично меню – тя е алегорично обръщение за това какво желаеме да притеглим през идващата година. В другите обичаи храната носи съответен смисъл: шанс, обилие, здраве, прогрес. Затова изборът какво да сложим на масата в нощта против 1 януари постоянно е комбиниране от традиции, фамилна памет и практични решения - какво ни се яде и по какъв начин тъкмо ни се чества. Все отново новогодишната нощ не е като Бъдни вечер или Коледа, които са придружени с особени обичаи и традиции що се отнася до храната.
Една от най-разпространените обичаи е наличието на месо, което „ върви напред “ . В българската и балканската кухня това най-често е свинското месо , защото прасето се свързва с прогрес, благоденствие и цялостна софра. Печено свинско, капама, кюфтета или сарми с месо са типичен избор. За разлика от него птиче месо постоянно се заобикаля , тъй като съгласно вярванията „ шансът може да отлети “.
Бобовите храни също имат значимо място. Леща, фасул, нахут или грах символизират пари и обилие поради формата си, наподобяваща монети. Затова салата от леща, фасул супа или гарнитура от варива се считат за добър знак за финансова непоклатимост през годината.
На доста новогодишни маси неразделно участват и тестени произведения – питка, погача, баница с шансове . Те въплъщават дома, сплотеността и продължението. У нас баницата с шансове остава един от най-важните ритуали, без значение дали шансовете са писмени или алегорични – пара, дряново стръкче, конец.
Ядките и сушените плодове се възприемат като знак за дългоденствие и здраве. Орехите, бадемите и лешниците постоянно се сервират като мезе или част от десертите. В някои райони орехът се чупи за гадаене – в случай че ядката е здрава, годината ще е добра.
Що се отнася до сладките храни , те символизират „ сладостен живот “. Домашни сладки, тиквеник, саралия или торта са освен празничен свършек, само че и знак за наслада и естетика. Медът също е постоянно срещан детайл – даже алегорично наличие е задоволително съгласно традицията.
Практичните препоръки не са за подценяване. Добре е трапезата да бъде богата, само че не претрупана . Излишъкът постоянно води до разхищаване и отмалялост, вместо наслаждение. Комбинирането на по-тежки ястия с по-леки салати и зеленчуци улеснява храносмилането и прави празника по-приятен.
Важно е и по какъв начин се сервира храната . Според вярванията масата не трябва да остава празна през нощта – даже след вечерята се оставя самун или плод като знак за неизменност и благоденствие. Подредената и чиста софра също носи символика на ред и непоклатимост.
В последна сметка новогодишната софра не е въпрос на строго съблюдаване на правила, а на желание. Независимо дали ще заложите на обичайни ястия или на по-съвременно меню, най-важното е храната да бъде споделена на драго сърце, успокоение и вяра. Именно това, съгласно националната мъдрост, е най-сигурната рецепта за добра година.
