За посрещането на Нова година българите похарчиха над 210 млн. лева
Новогодишната нощ и денят след нея са ни коствали над 210 милиона лв., демонстрират данните на Националната организация за приходите. Екипът ни ревизира защо харчим най-често на 31 декември и 1 януари.
Традиционно огромна част от българите харчат пари в хотелите, заведенията за хранене, питейните заведения и къщите за посетители. Друга част пък избират да честват вкъщи като харчат преди този момент обилни суми в питателните магазини, с цел да подготвят празничната софра.
В последния ден на 2023 година сме похарчили над 160 милиона лв., а в първия ден от новата година доста по-малко – съвсем 50 милиона. За съпоставяне - по същото време преди година сме били с към 30 милиона по-щедри в харчовете.
Според икономисти разноските за посрещането на 2023 година са изпреварили тези за 2024 година поради спокойствието, обзело семействата след прекосяването на вълната от COVID-19.
„ Тогава беше едно доста съществено харчене за развлечения, за просвета, за почивки. Това се отразява. 2023 година към този момент сме изцяло не запомнили и за тази еуфория след пандемията, и за доста тежките ограничавания, т.е. към този момент влизаме в по-нормално русло “, споделя икономистът Адриан Николов.
Психолозите регистрират, че харченето на пари по празниците носи еуфория, само че под нейно влияние постоянно харчим повече, в сравнение с можем да си позволим. Да зарадваме околните, многото реклами, удоволствието да се покажем пред другите са факторите, които ни карат да отваряме по-лесно портфейла си.
„ Малко хора биха създали избора - избирам да почивам през януари и да остана на Нова година у дома. Не е признато, какво ще постна след това в обществените мрежи “, изяснява психологът Маргарита Бакрачева.
За да не изпадаме в задължения, е добре да мислим за празниците от рано. А в случай че не сме го създали - да свием разноските през януари.
Традиционно огромна част от българите харчат пари в хотелите, заведенията за хранене, питейните заведения и къщите за посетители. Друга част пък избират да честват вкъщи като харчат преди този момент обилни суми в питателните магазини, с цел да подготвят празничната софра.
В последния ден на 2023 година сме похарчили над 160 милиона лв., а в първия ден от новата година доста по-малко – съвсем 50 милиона. За съпоставяне - по същото време преди година сме били с към 30 милиона по-щедри в харчовете.
Според икономисти разноските за посрещането на 2023 година са изпреварили тези за 2024 година поради спокойствието, обзело семействата след прекосяването на вълната от COVID-19.
„ Тогава беше едно доста съществено харчене за развлечения, за просвета, за почивки. Това се отразява. 2023 година към този момент сме изцяло не запомнили и за тази еуфория след пандемията, и за доста тежките ограничавания, т.е. към този момент влизаме в по-нормално русло “, споделя икономистът Адриан Николов.
Психолозите регистрират, че харченето на пари по празниците носи еуфория, само че под нейно влияние постоянно харчим повече, в сравнение с можем да си позволим. Да зарадваме околните, многото реклами, удоволствието да се покажем пред другите са факторите, които ни карат да отваряме по-лесно портфейла си.
„ Малко хора биха създали избора - избирам да почивам през януари и да остана на Нова година у дома. Не е признато, какво ще постна след това в обществените мрежи “, изяснява психологът Маргарита Бакрачева.
За да не изпадаме в задължения, е добре да мислим за празниците от рано. А в случай че не сме го създали - да свием разноските през януари.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ