Прераждащата се арогантност
Ново изследване за настройките на българите във връзка с вярвания, конспирации и суеверия , провокира бурни мнения в мрежата. Не изключително изненадващо, се оказа, че множеството българи чукат на дърво против несгоди, имат вяра в по-висши сили и в пророческите качества на Ванга.
Също по този начин се оказа, че множеството НЕ имат вяра в прераждането, в парадайса и пъкъла, в това, че петък 13, счупеното огледало и черната котка носят злощастие, НЕ СА ходили на врачки и ясновидци, НЕ хвърлят сол за шанс и НЕ носят червен конец срещу уроки. Само че за обичайния български нихилизъм МНОЗИНСТВОТО нямаше значение . Той избра да се концентрира върху МАЛЦИНСТВОТО - 30% за преражданията, за алените конци, за врачките и други
Защото възприятието за предимство и всичко, което го удостоверява, успокоява. И по този начин се засипаха мнения - правилно щяло да излезе това за 80-те % дебили, с подобен народ - толкоз, българите били будисти , тъй като прераждането е източно, не православно поверие, и още, и още...
Първо, извънредно неточно е да се приравняват вярванията във висши сили, в прераждането на душата, практиките за здраве и шанс и дружно с това конспирациите измежду нас ли са извънземните и стъпвал ли е човек на Луната. Така още първоначално се дава един пейоративен подтик в тълкуванията, а както споменахме, на българския нихилизъм толкоз му би трябвало.
Има нещо отблъскващо в голямата надменност, с която мнозина си мислят, че могат да правят оценка, да принизяват или да наскърбяват персоналната религия на всеки. Философията " Само аз съм прав " е достигнала толкоз пандемични мащаби, че през днешния ден за симптом на просветеност се смята да обясниш на всички останали по какъв начин, като са разнообразни и имат друга истина за живота, са глупави, примитивни, безмозъчни и ирационални неандерталци.
Белег на непознаване на личния ти народ е и допускането, че вярвания като прераждането са единствено източни и че единствената подразбираща се опция е православието. Новина за всички, които не са се ориентирали от какъв народ са част. Българинът в никакъв случай не е бил набожен православен християнин. Същата организация, провела това изследване, предходната година излезе с допитване точно по този въпрос. И се оказа, че за българите църквата не е никакъв фактор. Над 70% не стъпват въобще в храм или го вършат единствено по празници, а на църковния брак се гледа като на нещо излишно. Въпреки това, множеството българи споделят, че са вярващи. Защото сред религия и вяра разликата е от земята до небето. И персоналният господ, в който всеки има право да има вяра, няма нищо общо с православните и въобще - религиозните канони и догми.
Белег и на неинформираност е изказванието, че прераждането е източна идея. В остарялата българска религия - във фолклора, песните, преданията и обредите концепцията за прераждането участва от епохи. Да не приказваме, в случай че се върнем още по-назад - към тракийските мистерии и фолклор, на които стъпват по-късните ни вярвания. Затова нещо, оживяло като концепция епохи, хилядолетия наред, заслужава най-малкото почитание или в случай че някой не е кадърен на това - състрадание.
Българинът има вяра, че има нещо над него, че има знаци, които имат значение и неща, които не схваща, не е потвърдил, само че почита, тъй като нещо в него му приказва, че това е неговият път. Нещо остаряло, антично, родно. И в случай че за някой пътят е различен, е също толкоз свободен да го следва.
Кой има право да принизява персоналната религия? Кой има право да я съди и да прави оценка дали е " вярна " или не? Кой се мисли за толкоз всемогъщ, че да знае всички отговори?
Вярата и интелектът са две обособени неща и всеки има право да приема това, което работи за него. И е хубаво да признава същото право и на другите. От толкоз доста дървени философи страната буксува от години. Арогантността в никакъв случай не е доказателство за предимство, нормално е тъкмо противоположното. И имаме незабавна потребност да престанем да се съдим и оценяваме, и в случай че можем, да бъдем малко по-обективни, умерени и толерантни.
Този народ постоянно е бил капризен и спорен. И за положително, и за неприятно. Защото е подобен от ужасно доста време и тъй като някои неща са " неофициални " - тези, които ни вършат такива, каквито сме.
Автор: Десислава Любомирова
Също по този начин се оказа, че множеството НЕ имат вяра в прераждането, в парадайса и пъкъла, в това, че петък 13, счупеното огледало и черната котка носят злощастие, НЕ СА ходили на врачки и ясновидци, НЕ хвърлят сол за шанс и НЕ носят червен конец срещу уроки. Само че за обичайния български нихилизъм МНОЗИНСТВОТО нямаше значение . Той избра да се концентрира върху МАЛЦИНСТВОТО - 30% за преражданията, за алените конци, за врачките и други
Защото възприятието за предимство и всичко, което го удостоверява, успокоява. И по този начин се засипаха мнения - правилно щяло да излезе това за 80-те % дебили, с подобен народ - толкоз, българите били будисти , тъй като прераждането е източно, не православно поверие, и още, и още...
Първо, извънредно неточно е да се приравняват вярванията във висши сили, в прераждането на душата, практиките за здраве и шанс и дружно с това конспирациите измежду нас ли са извънземните и стъпвал ли е човек на Луната. Така още първоначално се дава един пейоративен подтик в тълкуванията, а както споменахме, на българския нихилизъм толкоз му би трябвало.
Има нещо отблъскващо в голямата надменност, с която мнозина си мислят, че могат да правят оценка, да принизяват или да наскърбяват персоналната религия на всеки. Философията " Само аз съм прав " е достигнала толкоз пандемични мащаби, че през днешния ден за симптом на просветеност се смята да обясниш на всички останали по какъв начин, като са разнообразни и имат друга истина за живота, са глупави, примитивни, безмозъчни и ирационални неандерталци.
Белег на непознаване на личния ти народ е и допускането, че вярвания като прераждането са единствено източни и че единствената подразбираща се опция е православието. Новина за всички, които не са се ориентирали от какъв народ са част. Българинът в никакъв случай не е бил набожен православен християнин. Същата организация, провела това изследване, предходната година излезе с допитване точно по този въпрос. И се оказа, че за българите църквата не е никакъв фактор. Над 70% не стъпват въобще в храм или го вършат единствено по празници, а на църковния брак се гледа като на нещо излишно. Въпреки това, множеството българи споделят, че са вярващи. Защото сред религия и вяра разликата е от земята до небето. И персоналният господ, в който всеки има право да има вяра, няма нищо общо с православните и въобще - религиозните канони и догми.
Белег и на неинформираност е изказванието, че прераждането е източна идея. В остарялата българска религия - във фолклора, песните, преданията и обредите концепцията за прераждането участва от епохи. Да не приказваме, в случай че се върнем още по-назад - към тракийските мистерии и фолклор, на които стъпват по-късните ни вярвания. Затова нещо, оживяло като концепция епохи, хилядолетия наред, заслужава най-малкото почитание или в случай че някой не е кадърен на това - състрадание.
Българинът има вяра, че има нещо над него, че има знаци, които имат значение и неща, които не схваща, не е потвърдил, само че почита, тъй като нещо в него му приказва, че това е неговият път. Нещо остаряло, антично, родно. И в случай че за някой пътят е различен, е също толкоз свободен да го следва.
Кой има право да принизява персоналната религия? Кой има право да я съди и да прави оценка дали е " вярна " или не? Кой се мисли за толкоз всемогъщ, че да знае всички отговори?
Вярата и интелектът са две обособени неща и всеки има право да приема това, което работи за него. И е хубаво да признава същото право и на другите. От толкоз доста дървени философи страната буксува от години. Арогантността в никакъв случай не е доказателство за предимство, нормално е тъкмо противоположното. И имаме незабавна потребност да престанем да се съдим и оценяваме, и в случай че можем, да бъдем малко по-обективни, умерени и толерантни.
Този народ постоянно е бил капризен и спорен. И за положително, и за неприятно. Защото е подобен от ужасно доста време и тъй като някои неща са " неофициални " - тези, които ни вършат такива, каквито сме.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




