Ново проучване за нагласите на българите по отношение на вярвания,

...
Ново проучване за нагласите на българите по отношение на вярвания,
Коментари Харесай

Прераждащата се арогантност

Ново изследване за настройките на българите във връзка с вярвания, конспирации и суеверия , провокира бурни мнения в мрежата. Не изключително изненадващо, се оказа, че множеството българи чукат на дърво против несгоди, имат вяра в по-висши сили и в пророческите качества на Ванга.
Също по този начин се оказа, че множеството НЕ имат вяра в прераждането, в парадайса и пъкъла, в това, че петък 13, счупеното огледало и черната котка носят злощастие, НЕ СА ходили на врачки и ясновидци, НЕ хвърлят сол за шанс и НЕ носят червен конец срещу уроки. Само че за обичайния български нихилизъм МНОЗИНСТВОТО нямаше значение . Той избра да се концентрира върху МАЛЦИНСТВОТО - 30% за преражданията, за алените конци, за врачките и други
Защото възприятието за предимство и всичко, което го удостоверява, успокоява. И по този начин се засипаха мнения - правилно щяло да излезе това за 80-те % дебили, с подобен народ - толкоз, българите били будисти , тъй като прераждането е източно, не православно поверие, и още, и още...
Първо, извънредно неточно е да се приравняват вярванията във висши сили, в прераждането на душата, практиките за здраве и шанс и дружно с това конспирациите измежду нас ли са извънземните и стъпвал ли е човек на Луната. Така още първоначално се дава един пейоративен подтик в тълкуванията, а както споменахме, на българския нихилизъм толкоз му би трябвало.
Има нещо отблъскващо в голямата надменност, с която мнозина си мислят, че могат да правят оценка, да принизяват или да наскърбяват персоналната религия на всеки. Философията " Само аз съм прав " е достигнала толкоз пандемични мащаби, че през днешния ден за симптом на просветеност се смята да обясниш на всички останали по какъв начин, като са разнообразни и имат друга истина за живота, са глупави, примитивни, безмозъчни и ирационални неандерталци.
Белег на непознаване на личния ти народ е и допускането, че вярвания като прераждането са единствено източни и че единствената подразбираща се опция е православието. Новина за всички, които не са се ориентирали от какъв народ са част. Българинът в никакъв случай не е бил набожен православен християнин. Същата организация, провела това изследване, предходната година излезе с допитване точно по този въпрос. И се оказа, че за българите църквата не е никакъв фактор. Над 70% не стъпват въобще в храм или го вършат единствено по празници, а на църковния брак се гледа като на нещо излишно. Въпреки това, множеството българи споделят, че са вярващи. Защото сред религия и вяра разликата е от земята до небето. И персоналният господ, в който всеки има право да има вяра, няма нищо общо с православните и въобще - религиозните канони и догми.
Белег и на неинформираност е изказванието, че прераждането е източна идея. В остарялата българска религия - във фолклора, песните, преданията и обредите концепцията за прераждането участва от епохи. Да не приказваме, в случай че се върнем още по-назад - към тракийските мистерии и фолклор, на които стъпват по-късните ни вярвания. Затова нещо, оживяло като концепция епохи, хилядолетия наред, заслужава най-малкото почитание или в случай че някой не е кадърен на това - състрадание.
Българинът има вяра, че има нещо над него, че има знаци, които имат значение и неща, които не схваща, не е потвърдил, само че почита, тъй като нещо в него му приказва, че това е неговият път. Нещо остаряло, антично, родно. И в случай че за някой пътят е различен, е също толкоз свободен да го следва.
Кой има право да принизява персоналната религия? Кой има право да я съди и да прави оценка дали е " вярна " или не? Кой се мисли за толкоз всемогъщ, че да знае всички отговори?
Вярата и интелектът са две обособени неща и всеки има право да приема това, което работи за него. И е хубаво да признава същото право и на другите. От толкоз доста дървени философи страната буксува от години. Арогантността в никакъв случай не е доказателство за предимство, нормално е тъкмо противоположното. И имаме незабавна потребност да престанем да се съдим и оценяваме, и в случай че можем, да бъдем малко по-обективни, умерени и толерантни.
Този народ постоянно е бил капризен и спорен. И за положително, и за неприятно. Защото е подобен от ужасно доста време и тъй като някои неща са " неофициални " - тези, които ни вършат такива, каквито сме.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР