Космическите лъчи могат да поддържат живота на планетите извън пределите на обитаемата зона
Ново изследване твърди, че търсенето на извънземен живот би трябвало да вземе поради въздействието на галактическите лъчи.
Когато учените търсят признаци на живот отвън Земята, те първо ревизират за извънземни светове в обитаемата зона — районът към звезда, където слънчевата светлина поддържа повърхността на планетата нито прекомерно гореща, нито прекомерно студена — тъкмо подобаващ за течна вода. Но група откриватели са предложили различен район в космоса, където една планета теоретично би могла да поддържа живот: „ радиолитна зона “, където галактическите лъчи биха могли да генерират задоволително сила, с цел да поддържат живот надълбоко под водата или в пълен лед.
„ Животът може да съществува на повече места, в сравнение с в миналото сме си представяли “ — споделя Димитра Атри, астрофизик от Нюйоркския университет в Абу Даби, Обединени арабски емирства, и съавтор на новото проучване. „ Вместо да търсим единствено топли планети с ярка звездна светлина, в този момент можем да следим студените и тъмни места, стига да имат малко вода под повърхността и да са изложени на галактически лъчи. “
Проучване, оповестено на 28 юли в Международния вестник по астробиология, преглежда опцията за живот на Марс, както и на спътника на Юпитер Европа и спътника на Сатурн, Енцелад. Тези ледени светове са враждебни за живота, най-малко на повърхността. Но под повърхността те съдържат големи количества течна или замръзнала вода. Изследователите са проучили дали галактическата радиация може да задейства химичните реакции във водата задоволително, с цел да поддържа биологична интензивност.
Космическите лъчи са формирани от високоенергийни частици и атомни ядра, които пътуват през космоса с съвсем светлинна скорост. Те идват от звезди, свръхнови и в някои случаи от черни дупки. На Земята множеството галактически лъчи не проникват през гъстата атмосфера на нашата планета. Но в светове с по-тънка атмосфера, като Марс, те могат да доближат повърхността – и вероятно да преминат под нея.
В новото изследване екипът употребява компютърни симулации, с цел да моделира какъв брой сила тези галактически лъчи могат да доставят до подземния лед и вода на Марс и светове като Европа — спътникът на Юпитер. Те са разкрили, че някои енергийни частици могат да обхванат под повърхността. Веднъж попаднали там, лъчите биха разградили съществуващите водни молекули, освобождавайки електрони в развой, наименуван електролиза. Това евентуално би могло да генерира задоволително сила, с цел да поддържа и може би даже да стартира живот.
Изследователите предвиждат, че леденият сателит на Сатурн, Енцелад, има максимален капацитет за поддържане на живот, следван от Марс и Европа. Астробиолозите възнамеряват да изучат тези светове по-отблизо през идващите години, употребявайки данни от телескопи като Atacama Large Millimeter/submillimeter Array и сонди като Europa Clipper на НАСА, която сега е на път към спътника на Юпитер.
