Слънчевата система се движи по-бързо: Преосмисляме Вселената
Ново изследване разкрива, че Слънчевата система се движи в Космоса над три пъти по-бързо от досегашните калкулации. Това изобретение може да преобърне разбиранията ни за състава и еволюцията на Вселената. Ако резултатите бъдат доказани, учените ще би трябвало да премислят съществени космологични теории.
Изследването, ръководено от астрофизика Лукас Бьоме от университета в Билефелд, слага под въпрос равномерното систематизиране на материята в Космоса. Публикувано е в списанието Physical Review Letters. Екипът е употребявал радионаблюдения на далечни галактики и мрежата от радиотелескопи LOFAR, както и други мощни принадлежности. Целта е била да се сътвори карта на радиогалактиките, чието систематизиране разрешава пресмятане на придвижването на Слънчевата система.
Радиогалактиките излъчват мощни радиовълни от големи структури, разпростряли се надалеч оттатък забележимата им част. Тези талази минават през галактически газ и прахуляк без усвояване. Обикновено, референцията за премерване на галактическото придвижване е галактическият микровълнов декор (КМФ). Той е остатъчна светлина от ранната Вселена. В тази координатна система Слънчевата система се движи бързо в избрана посока. Това би трябвало да остави присъщ отпечатък върху броя на следените галактики.
Стандартният космологичен принцип гласи, че Вселената наподобява съвсем идентична във всички направления. Ако това е правилно, броят на галактиките би трябвало да е идентичен на всички места. Движението на Слънчевата система обаче основава така наречен дипол. Това е модел, при който едната страна на небето съдържа повече източници. В посоката на придвижване се появяват повече радиогалактики, а зад нас – по-малко. Този дисбаланс е лек, само че измерим.
За да измерят този дисбаланс, учените комбинират огромни радионаблюдения. Втората вълна данни от едно изследване включва над четири милиона радиоизточника. Те покриват към една четвърт от северното небе. Към разбора са добавени данни от австралийския телескоп ASKAP и от Националната радиоастрономическа обсерватория на Съединени американски щати. Заедно с LoTSS, тези каталози покриват съвсем цялото небе. Това е сериозно, с цел да се избегнат подправени диполи, породени от друга сензитивност на телескопите.
По-старите проучвания са разглеждали радиоизточниците като обособени точки. Но актуалните изображения демонстрират, че доста ярки радиогалактики се разделят на голям брой съставни елементи. Това може изкуствено да усили броя на обектите в някои области. Този резултат води до така наречен свръхразпръскване – вариации в броя на обектите, по-големи от предсказаното. Игнорирането му подценява несигурността при премерване на дипола.
Бьоме и екипът му употребяват негативно биномиално систематизиране. Това е статистически модел за обработка на разпръснати данни. Разработен е и байесов статистически способ. Той комбинира данни с предварителни догатки. Методът прави оценка силата и посоката на дипола, отчитайки измененията в чувствителността на изследванията.
Измерванията демонстрират, че разпределението на радиогалактиките съдържа анизотропия. Тя е 3,7 пъти по-силна от предсказаното от общоприетия космологичен модел. Тези резултати съответстват с по-ранни инфрачервени наблюдения на квазари. Съответствието сред самостоятелни данни допуска, че резултатът е действителен.
„ Ако нашата Слънчева система в действителност се движи толкоз бързо, би трябвало да подложим на подозрение някои от фундаменталните догатки за голямомащабната конструкция на Вселената “, споделя космологът Доминик Дж. Шварц, съавтор на проучването.
Проучване от 2023 година също открива дипол, към три пъти по-силен от предстоящото. Друг разбор, комбиниращ данни от телескопа Planck с инфрачервени и радионаблюдения, демонстрира противоречие. Този модел допуска по-широко разминаване сред другите способи за премерване на придвижването ни през Вселената.
Неотдавна НАСА и астрономи оповестиха за откриването на нов междузвезден обект 3I/ATLAS. Той минава през Слънчевата система с извънредно висока скорост – над 220 000 км/ч. Това е рекордно за междузвездни обекти и удостоверява динамичната природа на придвижването в Космоса. Кометата 3I/ATLAS ще премине най-близо до Земята към 19 декември 2025 година Разстоянието ще бъде към 270 милиона километра. Това събитие се следи от български и интернационалните астрономи.
„ Този резултат ясно опонира на упованията, основани на общоприетата космология, и ни принуждава да преосмислим досегашните си догатки “, споделя Бьоме.
Данните му поддържат концепцията, че разминаването е действително и статистически значимо. Ако несъответствието остане след спомагателни инспекции, космолозите ще би трябвало да вземат сложни решения. Или главната концепция за еднаквост на Вселената на огромни мащаби е неверна. Или има незнаен фактор, влияещ на разпределението на материята в Космоса. Това изобретение може да наложи преразглеждане на общоприетия космологичен модел. Той до момента приема, че материята във Вселената е отмерено разпределена.
