Защо старшите програмисти използват AI повече от младшите? Истината за днешното кодиране
Ново изследване предлага обстоен взор върху това по какъв начин GenAI трансформира ежедневната работа на програмистите. Резултатите разкриват ясно разделяне: опитните разработчици са по-склонни в доста по-голяма степен да разчитат на код, генериран от изкуствения разсъдък, да поемат уговорката да го поправят и все пак да го преглеждат като средство за икономисване на доста време. За разлика от тях, младшите разработчици наподобяват по-предпазливи, като възприемат AI инструментите с по-бавни темпове и регистрират по-малък прогрес в успеваемостта.
Ново изследване на облачната платформа Fastly демонстрира, че все по-голям брой опитни разработчици освен генерират обилни количества код благодарение на AI принадлежности, само че и внедряват този код в производството със доста по-високи темпове от по-малко опитните кодери.
В анкетата, извършена измежду 791 професионални програмисти, съвсем една трета от старшите разработчици, определяни като тези с над 10 години опит, оповестяват, че над половината от кода, който изпращат, е генериран от AI. Тази цифра е над два пъти по-висока от тази измежду младшите разработчици с две години или по-малко опит, от които единствено 13% оповестяват същото.
Тези констатации сочат както по-активното потребление на изкуствен интелект измежду старшите разработчици, по този начин и по-голямото доверие в машинно генерирания код, когато той доближи до производството.
Тази наклонност ненапълно контрастира с опасенията на промишлеността по отношение на „ vibe coding “ – термин, употребен за разказване на новия „ жанр “ на създаване на програмен продукт, при който инженерите дават само подкани на чатбот, след което употребяват отговора на AI за итеративно рационализиране на приложението. При този метод изкуственият разсъдък всъщност се употребява като младши разработчик. Често срещано предизвикателство при вайб кодирането е, че генерираният от AI код може да наподобява верен на пръв взор, само че да съдържа съществени дефекти или уязвимости.
Проучването също по този начин акцентира разликата сред възприеманата скорост и действителната успеваемост на редактирането. 28% от разработчиците споделят, че постоянно прекарват толкоз доста време в коригиране или пренаписване на кода, възложен от AI, че всички евентуални изгоди значително се заличават. Други 14% настояват, че рядко им се постанова да вършат обилни промени.
Все отново повече от половината от всички участници оповестяват, че AI инструментите, в това число GitHub Copilot, Гугъл Gemini и Anthropic Claude, са им помогнали да работят по-бързо. Старшите разработчици демонстрират по-силен възторг – 59% от тях споделят, че AI внезапно форсира работата им, спрямо 49% от младшите разработчици.
Старшите програмисти също по този начин два пъти по-често оповестяват за доста икономисване на време, макар че съгласно тях те изразходват значително старания за премахване на грешките на изкуствения разсъдък.
