Когато опитът работи срещу стереотипите. Ветераните в сферата на програмирането се оказаха големи почитатели на изкуствения интелект
Ново изследване демонстрира, че за ветераните AI е сътрудник, а за новаците – същинско главоболие.
Публикуваното неотдавна проучване демонстрира непредвидена наклонност: опитните разработчици с над десетгодишен опит всеобщо употребяват инструментите за генериране на код, основани на AI, освен това доста по-активно от начинаещите. Според изследването на Fastly една трета от тези експерти основават повече от половината от готовия програмен продукт, употребявайки решения като GitHub Copilot, Claude или Gemini. Сред програмистите с опит до две години това вършат едвам 13%.Експертите изясняват, че това не е „ мързел “ на по-възрастните сътрудници, а особеностите на тяхната работа. Старшите инженери рядко пишат код по през целия ден, те би трябвало да се занимават с организационни и архитектурни задания. Затова потреблението на AI оказва помощ за по-бързото генериране на прототипи и тестване на хипотези.
Според Остин Спиърс, началник на отдела за ангажиране на разработчици във Fastly, това връща чувството за „ драйв “ от програмирането, което мнозина са изпитали при започване на кариерата си. Той означи, че сдържаността на младите експерти към AI асистентите също е скъпа: те желаят да овладеят „ практическите “ умения за програмиране и виждат в AI по-скоро асистент, в сравнение с сурогат.
Повечето опитни разработчици признават, че тези принадлежности форсират стартирането на софтуера, макар че изискват повече време за инспекция и премахване на грешките, генерирани от невронната мрежа. Младите експерти, в противен случай, са по-склонни да обръщат внимание на компликациите при завършването на кода благодарение на изкуствен интелект.
Интересно е, че единствено 1,8% от интервюираните признават, че въобще не употребяват автоматизирано генериране. Повече от 70% от всички участници в изследването настояват, че AI прави работата им по-приятна, като съвсем една трета споделят, че тя ги прави „ доста по-приятна “. По-малко от 20% настояват, че резултатът е противоположен.
Отделен детайл в изследването е бил обвързван с екологичната информираност. Ако измежду начинаещите програмисти единствено половината от тях се замислят за потреблението на сила от техните приложения, то измежду опитните програмисти – процентът възлиза на към 80%.
Почти 10% от интервюираните признават, че не знаят какъв брой сила употребява техният код. Идеята е, че множеството неоптимизирани цикли, неоптимална работа с паметта и други сходни водят до по-голяма консумация на електрическа сила от страна на готовите приложения. Спиърс акцентира, че през днешния ден разработчиците нямат тласък да правят оценка въглеродния отпечатък на AI услугите: инструментите за генериране на код не оповестяват въздействието им върху околната среда.
Въпреки това, споделя той, старшите инженери по-добре схващат „ вторичните “ последствия от кода, който пишат – както за потребителите, по този начин и за общностите – и последователно тази отговорност ще се разпростре и върху новопостъпилите.
