Любопитството може да е това, което най-много отличава хората от маймуните
Ново изследване демонстрира, че когато на четири типа маймуни се предложи транспарантна чаша с плод или непрозрачна чаша, те избират безвредния вид, транспарантната чаша. Човешките деца на възраст 3-5 години обаче избират да рискуват опцията за заплаха или отчаяние, която крие незнайното, пред обезпечената дребна премия. Тази подготвеност да за вдишване на опасности, с цел да задоволим любознанието си, може да изясни за какво господстваме на планетата – за положително и за неприятно.
За да сравнят любознанието на хората и човекоподобните маймуни, доктор Алехандро Санчес-Амаро и доктор Фредерико Росано оферират на шимпанзета, горили, бонобо и орангутани да изберат сред две обърнати с дъното нагоре чаши с грозде под тях. Броят на гроздето варира, само че транспарантната чаша съдържа по-малко грозде, в сравнение с непрозрачната. Двойката откриватели от Института по еволюционна антропология „ Макс Планк “ и Калифорнийския университет в Сан Диего оповестяват, че съвсем всички маймуни в началото избират гроздето, което могат да видят.
Когато наличието на непрозрачната чаша се разкрива и маймуните имат опция да трансформират решението си, те избират по-голямата премия. Нещо повече, в предишен стадий на проучването маймуните са научени да свързват чаши от съответен цвят с премия, просто не знаели нейния размер.
На човешките деца е бил показан сходен тест, макар че като премия са били употребявани стикери, ако гроздето не е необикновен тласък за тях. В този случай множеството от тях избирали непрозрачната чаша най-малко един път в няколко кръга на теста. При потребление на малко по-различни тестови структури процентът се измества от 85 на 77 от човешките деца – само че по този начин или другояче излиза наяве, че любознанието е необятно публикувана линия.
„ В този относителен набор от проучвания проучихме дали децата и нечовекоподобните човекоподобни маймуни биха били задоволително любопитни да се откажат от забележимата облага при транспарантна чаша, с цел да проучат несигурната опция на непрозрачна чаша. Установихме, че децата са по-склонни да изследват несигурната алтернатива, в сравнение с човекоподобните маймуни, когато няма друга информация “, изясняват създателите в изказването си. „ Едва откакто разкрихме наличието на няколко непрозрачни чаши, маймуните бързо преодоляха първичното си отвращение за вдишване на риск по отношение на несигурните разновидности. Децата продължиха да се ангажират с някакво равнище на проучване, с цел да разнообразят опциите си “.
Човешкото държание може да се счита за по-висока приемливост към риска или може би просто любознание да се научи какво е прикрито. Така или другояче, поразително е, че и четирите типа тествани маймуни (от трите типа орангутани и двата типа горили единствено борнейските орангутани и западните горили са имали опция да участват) са реагирали сходно един на различен, само че доста друго от хората.
Не е мъчно да си представим, че тази разлика е съдействала за това хората да са тези, които са напуснали горите и са достигнали Луната. Авторите обаче означават също, че предходни проучвания са посочили, че „ дребните деца са предразположени да избират разновидности на по-случаен принцип от възрастните “.
Широко публикуваните истории, които предизвестяват за заплахите от прекомерно огромното любознание, могат да се преглеждат като старания на обществото да потисне надълбоко вкоренената податливост да залагаме това, което имаме, в името на знанието. Когато дамите от Ева до Пандора са упреквани за бедите на света, се е предполагало, че точно любознанието ги е довело до държанието им. Предполага се, че задачата не е била просто да се оправдае общественото намаляване на дамите, а да се потисне една линия, която е заплашителна за мощните – само че тя е толкоз естествена за хората, че в действителност са нужни извънредно доста старания, с цел да бъде потисната.
