Когато сме млади, тогава сме най-самотни
Ново изследване демонстрира, че хората са по-самотни в млада възраст, понижават самотата си с наближаването на междинната възраст и още веднъж изпадат в това положение в преклонна възраст.
" Поразително е какъв брой поредно е повишаването на самотата в по-зряла възраст ", споделя изследователката Айлин Греъм - доцент по медицински обществени науки в Медицинското учебно заведение " Файнберг " към Северозападния университет в Чикаго.
" Има доста доказателства, че самотата е обвързвана с по-лошо здраве, тъй че искахме да разберем по-добре кой е уединен и за какво хората стават все по-самотни с напредването на междинната възраст, с цел да можем да се надяваме, че ще стартираме да намираме способи за намаляване на последствията ", сподели Греъм пред списание Psychological Science.
Според Министерството на здравеопазването на Съединени американски щати обществената изолираност може да усили риска от преждевременна гибел до равнища, сравними с ежедневното пушене.
За задачите на изследването учените оценили данните от девет дълготрайни проучвания, извършени в целия свят.
Всички изследвания посочили U-образна крива на самотата, макар че са тествани разнообразни групи хора от Съединени американски щати, Англия, Германия, Швеция, Нидерландия, Австралия и Израел.
" Нашето изследване е неповторимо, тъй като употребява опциите на всички тези набори от данни, с цел да отговори на еднакъв въпрос: " Как се трансформира самотата през целия живот и кои фактори способстват за това да станем по-самотни или по-малко самотни с течение на времето? ", разяснява Греъм.
Всички изследвания са извършени преди пандемията, която е направила самотата още по-силно изразена, споделят откривателите.
Греъм сподели, че намаляването на самотата на междинна възраст може да се дължи на това, че през този интервал от живота хората имат повече обществени контакти - като да вземем за пример да се оженят, да имат деца и да вървят на работа.
Въпреки това общественото взаимоотношение единствено по себе си не е индикатор за понижаване на самотата, отбелязва Греъм.
" Може да имате доста обществени контакти и все пак да сте самотни или пък да сте релативно изолирани и да не се чувствате самотни ", споделя Греъм в прессъобщение на Северозападния университет.
Данните от изследванията стартират тъкмо в края на юношеството, когато младежите минават през редица значими житейски промени, споделя откривателят Томико Йонеда, доцент по логика на психиката в Калифорнийския университет в Дейвис. Те включват довеждане докрай на образованието, започване на кариера и непрекъснати промени в връзките им със фамилията, приятелите и сантименталните сътрудници.
" С напредването на възрастта и развиването през младата възраст доникъде на живота си хората стартират да пускат корени и да се откриват, затвърждавайки групи от другари, обществени мрежи и сътрудници в живота ", споделя Йонеда.
" Имаме доказателства, че женените хора са по-малко самотни, тъй че за възрастните, които не са женени, намирането на непрекъснати точки на значими обществени контакти евентуално ще помогне за понижаване на риска от непрекъсната самотност ".
" Поразително е какъв брой поредно е повишаването на самотата в по-зряла възраст ", споделя изследователката Айлин Греъм - доцент по медицински обществени науки в Медицинското учебно заведение " Файнберг " към Северозападния университет в Чикаго.
" Има доста доказателства, че самотата е обвързвана с по-лошо здраве, тъй че искахме да разберем по-добре кой е уединен и за какво хората стават все по-самотни с напредването на междинната възраст, с цел да можем да се надяваме, че ще стартираме да намираме способи за намаляване на последствията ", сподели Греъм пред списание Psychological Science.
Според Министерството на здравеопазването на Съединени американски щати обществената изолираност може да усили риска от преждевременна гибел до равнища, сравними с ежедневното пушене.
За задачите на изследването учените оценили данните от девет дълготрайни проучвания, извършени в целия свят.
Всички изследвания посочили U-образна крива на самотата, макар че са тествани разнообразни групи хора от Съединени американски щати, Англия, Германия, Швеция, Нидерландия, Австралия и Израел.
" Нашето изследване е неповторимо, тъй като употребява опциите на всички тези набори от данни, с цел да отговори на еднакъв въпрос: " Как се трансформира самотата през целия живот и кои фактори способстват за това да станем по-самотни или по-малко самотни с течение на времето? ", разяснява Греъм.
Всички изследвания са извършени преди пандемията, която е направила самотата още по-силно изразена, споделят откривателите.
Греъм сподели, че намаляването на самотата на междинна възраст може да се дължи на това, че през този интервал от живота хората имат повече обществени контакти - като да вземем за пример да се оженят, да имат деца и да вървят на работа.
Въпреки това общественото взаимоотношение единствено по себе си не е индикатор за понижаване на самотата, отбелязва Греъм.
" Може да имате доста обществени контакти и все пак да сте самотни или пък да сте релативно изолирани и да не се чувствате самотни ", споделя Греъм в прессъобщение на Северозападния университет.
Данните от изследванията стартират тъкмо в края на юношеството, когато младежите минават през редица значими житейски промени, споделя откривателят Томико Йонеда, доцент по логика на психиката в Калифорнийския университет в Дейвис. Те включват довеждане докрай на образованието, започване на кариера и непрекъснати промени в връзките им със фамилията, приятелите и сантименталните сътрудници.
" С напредването на възрастта и развиването през младата възраст доникъде на живота си хората стартират да пускат корени и да се откриват, затвърждавайки групи от другари, обществени мрежи и сътрудници в живота ", споделя Йонеда.
" Имаме доказателства, че женените хора са по-малко самотни, тъй че за възрастните, които не са женени, намирането на непрекъснати точки на значими обществени контакти евентуално ще помогне за понижаване на риска от непрекъсната самотност ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ