Влечението ни към въглехидратни храни се дължи на древна ДНК
Ново изследване демонстрира, че хората, които се борят да понижат приема на въглехидратни храни, са “виновни ”, че в тях към момента се крие антична ДНК, оповестява Българска телеграфна агенция.
В слюнката си ние имаме копия на гена за амилаза (AMY1), който оказва помощ за разграждането на скорбялата в устата - първата стъпка в усвояването на въглехидратни храни като хляб, сладкиши и макаронени произведения, настояват откривателите.
Генът AMY1 нормално се създава в панкреаса, само че негова дупликация е разрешила той да развие слюнчена специфика. Това е довело до секретирането му и от слюнчената жлеза.
Дупликацията в слюнката на този ген евентуално е станала още преди повече от 800 000 години, доста преди появяването на земеделието, и е помогнала за образуването на човешката адаптация към скорбяловите храни, настояват откривателите.
Амилазата е ензим, който разгражда скорбялата до глюкоза и придава на хляба присъщия му усет, разясняват откривателите. Тя е повода храната, която има огромно количество скорбяла, само че малко захар – като ориз и картофи, да стартира да има сладък усет след дълго дъвчене - тъй като амилазата стартира да разгражда скорбялата в захар.
„ Идеята е, че колкото повече амилазни гени имате, толкоз повече амилаза произвеждате и толкоз повече скорбяла смилате дейно “, споделя откривателят Омер Гьокчумен, професор по биологични науки в Университета в Бъфало.
За задачите на проучването учените анализирали генетиката на 68 антични човешки тела, в това число на човек, живял преди 45 000 години в Сибир.
Те открили, че още преди появяването на земеделието ловците-събирачи са били носители на приблизително от четири до осем копия на AMY1 в генетичния си състав, което допуска, че хората към този момент са се приспособили към яденето на съдържащи скорбяла храни, доста преди да стартират да отглеждат пшеница и картофи.
Дупликации на гена AMY1 са открити и при наши антични предшественици като неандерталците и денисовия чаовек, прибавят откривателите.
„ Това допуска, че генът AMY1 се е дублирал за първи път преди повече от 800 000 години, доста преди хората да се отделят от неандерталците и доста по-отдавна, в сравнение с се смяташе до момента “, споделя откривателят Ким Куондо, постдокторант в лабораторията за геномна медицина „ Джаксън ”.
Тези първични дупликации на гена AMY1 „ разрешават на хората да се приспособяват към изменящите се диети, защото потреблението на скорбяла се е нараснала фрапантно с появяването на новите технологии и метод на живот “, споделя Гьоккумен.
С разпространяването на хората по света гъвкавостта в броя на копията на AMY1 им е разрешила да се приспособяват към нови диети според от заобикалящата ги среда, споделят откривателите.
Земеделието в допълнение е трансформирало човешката генетика. През последните 4000 години европейските фермери са отбелязали рязко нарастване на междинния брой копия на AMY1, което евентуално се дължи на богатата им на скорбяла диета.
„ Хората с по-голям брой копия на AMY1 са усвоявали скорбялата по-ефективно и са имали повече поколение “, споделя Гьоккумен и добавя: „ Техните линии в последна сметка са се справяли по-добре в дълъг постепенен интервал от време, в сравнение с тези с по-нисък брой копия, като са разпространявали нараствания брой на копията на AMY1. “
Новото проучване е оповестено в четвъртък в списание Science.
Това проучване може да има на практика, действителни последствия за актуалните хора, страдащи от затлъстяване и диабет тип 2, обявиха откривателите. „ Като се има поради основната роля на вариациите в броя на копията на AMY1 в човешката еволюция, тази генетична разновидност дава вълнуваща опция да се изследва нейното влияние върху метаболитното здраве и да се разкрият механизмите, участващи в усвояването на скорбялата и метаболизма на глюкозата “, съобщи изследователката Фейза Йълмаз, асоцииран академик в региона на компютърните технологии в лабораторията „ Джаксън “. „ Бъдещите проучвания биха могли да разкрият точното му влияние и избора на време, предоставяйки сериозни прозрения за генетиката, храненето и здравето “, обобщава Йълмъз.
В слюнката си ние имаме копия на гена за амилаза (AMY1), който оказва помощ за разграждането на скорбялата в устата - първата стъпка в усвояването на въглехидратни храни като хляб, сладкиши и макаронени произведения, настояват откривателите.
Генът AMY1 нормално се създава в панкреаса, само че негова дупликация е разрешила той да развие слюнчена специфика. Това е довело до секретирането му и от слюнчената жлеза.
Дупликацията в слюнката на този ген евентуално е станала още преди повече от 800 000 години, доста преди появяването на земеделието, и е помогнала за образуването на човешката адаптация към скорбяловите храни, настояват откривателите.
Амилазата е ензим, който разгражда скорбялата до глюкоза и придава на хляба присъщия му усет, разясняват откривателите. Тя е повода храната, която има огромно количество скорбяла, само че малко захар – като ориз и картофи, да стартира да има сладък усет след дълго дъвчене - тъй като амилазата стартира да разгражда скорбялата в захар.
„ Идеята е, че колкото повече амилазни гени имате, толкоз повече амилаза произвеждате и толкоз повече скорбяла смилате дейно “, споделя откривателят Омер Гьокчумен, професор по биологични науки в Университета в Бъфало.
За задачите на проучването учените анализирали генетиката на 68 антични човешки тела, в това число на човек, живял преди 45 000 години в Сибир.
Те открили, че още преди появяването на земеделието ловците-събирачи са били носители на приблизително от четири до осем копия на AMY1 в генетичния си състав, което допуска, че хората към този момент са се приспособили към яденето на съдържащи скорбяла храни, доста преди да стартират да отглеждат пшеница и картофи.
Дупликации на гена AMY1 са открити и при наши антични предшественици като неандерталците и денисовия чаовек, прибавят откривателите.
„ Това допуска, че генът AMY1 се е дублирал за първи път преди повече от 800 000 години, доста преди хората да се отделят от неандерталците и доста по-отдавна, в сравнение с се смяташе до момента “, споделя откривателят Ким Куондо, постдокторант в лабораторията за геномна медицина „ Джаксън ”.
Тези първични дупликации на гена AMY1 „ разрешават на хората да се приспособяват към изменящите се диети, защото потреблението на скорбяла се е нараснала фрапантно с появяването на новите технологии и метод на живот “, споделя Гьоккумен.
С разпространяването на хората по света гъвкавостта в броя на копията на AMY1 им е разрешила да се приспособяват към нови диети според от заобикалящата ги среда, споделят откривателите.
Земеделието в допълнение е трансформирало човешката генетика. През последните 4000 години европейските фермери са отбелязали рязко нарастване на междинния брой копия на AMY1, което евентуално се дължи на богатата им на скорбяла диета.
„ Хората с по-голям брой копия на AMY1 са усвоявали скорбялата по-ефективно и са имали повече поколение “, споделя Гьоккумен и добавя: „ Техните линии в последна сметка са се справяли по-добре в дълъг постепенен интервал от време, в сравнение с тези с по-нисък брой копия, като са разпространявали нараствания брой на копията на AMY1. “
Новото проучване е оповестено в четвъртък в списание Science.
Това проучване може да има на практика, действителни последствия за актуалните хора, страдащи от затлъстяване и диабет тип 2, обявиха откривателите. „ Като се има поради основната роля на вариациите в броя на копията на AMY1 в човешката еволюция, тази генетична разновидност дава вълнуваща опция да се изследва нейното влияние върху метаболитното здраве и да се разкрият механизмите, участващи в усвояването на скорбялата и метаболизма на глюкозата “, съобщи изследователката Фейза Йълмаз, асоцииран академик в региона на компютърните технологии в лабораторията „ Джаксън “. „ Бъдещите проучвания биха могли да разкрият точното му влияние и избора на време, предоставяйки сериозни прозрения за генетиката, храненето и здравето “, обобщава Йълмъз.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ