Учени: В бъбреците се крие може би най-важното лекарство
Ново изследване откри скришен ген, прикрит надълбоко в бъбреците ни, който подкрепя премахването на напрежението от клетките.
Учени от взаимната лаборатория по невробиология в института „ Вайцман ” към Института по психиатрия „ Макс Планк ” в Германия описаха генната поредност в клетките, тръгваща от от мозъка, когато стресът се задейства, до надбъбречните жлези в бъбреците, с цел да проследят по какъв начин и къде се развива стресът и да получат по-добра визия за това по какъв начин да се лекуват здравословни проблеми, свързани със напрежението.
Изследването е оповестено в списание „ Science Advances ”.
Как работи стресът?
Той води началото си от мозъка, по-конкретно от хипоталамуса, виновен за ръководството на дейностите на нервната и ендокринната система. Оттам се придвижва през хипофизната жлеза по по този начин наречената „ ос на напрежението “ и приключва в надбъбречните жлези в бъбреците, които създават хормона кортизол.
При изключителни условия този развой може да се прояви в стесняване на стомаха или на челюстите. В дълготраен проект обаче това може да докара до тревога, меланхолия, тежки психически разстройства, както и да обърка метаболизма на тялото, да форсира стареенето и даже да докара до диабет, написа „ Джерусалем Поуст ”.
Учените от института „ Вайцман ”, „ картографирали “ цялата стресова ос, проследявайки интензивността на клетките при прекосяването ѝ от мозъка към надбъбречните жлези.
Те разкрили, че до момента в който клетките се реалокират от един орган към идващия по оста, тяхната конструкция и тъкан се трансформират очевидно от ден на ден. Това значи, че физическият състав на самите гени се трансформира, увеличавайки броя си, до момента в който се придвижват по оста.
Какво в надбъбречните жлези, обаче, е отговорно за „ гърмежа ” на променените кафези? Това, което учените откриха посредством този невиждан способ, е, че „ провинен ” за това е група ендокринни кафези, ситуирани във външния пласт на жлезите.
Генът ABCB1 провокира " свръхекспресия " в уплашените кафези, отстранява характерни субстанции от тях, което съгласно изследователския екип е обвързвано по някакъв метод с освобождението на кортизол.
Ако се основат спомагателни хормони на напрежението, клетката се нуждае от спомагателни освобождаващи клапани, с цел да ги пусне, изясняват учените.
В другите си форми генът ABCB1 е разпознат като високорисков за появяването на меланхолия.
Повечето проучвания в тази област са фокусирани върху моделите на продължителен стрес в мозъка. Екипът от учени счита, че в допълнение към създаването на лекуване на заболявания, зараждащи в резултат на продължителен стрес, това изследване ще отвори нови насоки за бъдещи проучвания.
Още от ЗДРАВЕ:
Учени от взаимната лаборатория по невробиология в института „ Вайцман ” към Института по психиатрия „ Макс Планк ” в Германия описаха генната поредност в клетките, тръгваща от от мозъка, когато стресът се задейства, до надбъбречните жлези в бъбреците, с цел да проследят по какъв начин и къде се развива стресът и да получат по-добра визия за това по какъв начин да се лекуват здравословни проблеми, свързани със напрежението.
Изследването е оповестено в списание „ Science Advances ”.
Как работи стресът?
Той води началото си от мозъка, по-конкретно от хипоталамуса, виновен за ръководството на дейностите на нервната и ендокринната система. Оттам се придвижва през хипофизната жлеза по по този начин наречената „ ос на напрежението “ и приключва в надбъбречните жлези в бъбреците, които създават хормона кортизол.
При изключителни условия този развой може да се прояви в стесняване на стомаха или на челюстите. В дълготраен проект обаче това може да докара до тревога, меланхолия, тежки психически разстройства, както и да обърка метаболизма на тялото, да форсира стареенето и даже да докара до диабет, написа „ Джерусалем Поуст ”.
Учените от института „ Вайцман ”, „ картографирали “ цялата стресова ос, проследявайки интензивността на клетките при прекосяването ѝ от мозъка към надбъбречните жлези.
Те разкрили, че до момента в който клетките се реалокират от един орган към идващия по оста, тяхната конструкция и тъкан се трансформират очевидно от ден на ден. Това значи, че физическият състав на самите гени се трансформира, увеличавайки броя си, до момента в който се придвижват по оста.
Какво в надбъбречните жлези, обаче, е отговорно за „ гърмежа ” на променените кафези? Това, което учените откриха посредством този невиждан способ, е, че „ провинен ” за това е група ендокринни кафези, ситуирани във външния пласт на жлезите.
Генът ABCB1 провокира " свръхекспресия " в уплашените кафези, отстранява характерни субстанции от тях, което съгласно изследователския екип е обвързвано по някакъв метод с освобождението на кортизол.
Ако се основат спомагателни хормони на напрежението, клетката се нуждае от спомагателни освобождаващи клапани, с цел да ги пусне, изясняват учените.
В другите си форми генът ABCB1 е разпознат като високорисков за появяването на меланхолия.
Повечето проучвания в тази област са фокусирани върху моделите на продължителен стрес в мозъка. Екипът от учени счита, че в допълнение към създаването на лекуване на заболявания, зараждащи в резултат на продължителен стрес, това изследване ще отвори нови насоки за бъдещи проучвания.
Още от ЗДРАВЕ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ