Инфантилна амнезия: Бебешките спомени са заключени в мозъка
Ново изследване от Тринити Колидж в Дъблин, включващо имунологични модели на разстройство от аутистичния набор (РАС) при мишки, разкри изненадващата роля, която играе имунната система на майката при ограничението на достъпа до мемоари от най-ранните прекарвания в живота, което се назовава детска амнезия.
Констатациите освен могат да ни оказват помощ да разберем - или даже да имаме достъп - до тези скъпи моменти, те ненапълно изясняват за какво някои хора с аутизъм имат невероятното умеене да си напомнят събития от интервали от животите си, които множеството от нас от дълго време са не запомнили.
Infantile amnesia refers to the global developmental loss of contextual and episodic memories formed during early infancy. It is arguably the most common form of forgetting, and seems to affect the entire population. Or does it?
— Tomás Ryan (@TJRyan_77)
„ Детската амнезия е евентуално най-разпространената, само че недооценена форма на загуба на паметта при хора и бозайници “, споделя неврологът от Тринити Колидж в Дъблин Томас Райън.
„ Въпреки необятно публикуваното значение, малко се знае за биологичните условия, които са в основата на тази амнезия и нейния резултат върху енграмните кафези, които кодират всеки спомен. Като общество, ние одобряваме, че забравянето на бебешките ни мемоари е неминуем факт от живота, тъй че не му обръщаме доста внимание. "
За нас нашата автобиография нормално стартира някъде сред втория и третия ни рожден ден. Не че мозъците ни са били неспособни да възприемат света преди тази възраст. Проучванията при плъхове допускат, че мозъците ни са изцяло способни да образуват мемоари, съхранявайки ги в неврологична библиотека под формата на структури, наречени енграми.
Ако приемем, че просто към този момент нямаме ключа към трезорите, съхраняващи нашите най-ранни прекарвания, откривателите пробват да прегледат настоящите механизми, които вършат тези мемоари недостъпни.
Your Earliest Memories May Still Be Locked Inside Your Head. Here's Why.
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Така попаднали на инцидентни улики. Инфантилната амнезия е била предотвратена при плъхове посредством използването на фармацевтични артикули, ориентирани към характерни невротрансмитери, както и посредством времева приложимост на кортикостероиди, загатвайки, че приливите на биохимията интензивно подкопават пътищата към дълготрайните мемоари.
Така Райън и неговият екип насочили вниманието си към измененията в околната среда, ръководени от имунната система на майката.
Вече се подозира, че въздейства върху появяването на характерности, свързани с неврологични положения, в това число ASD и шизофрения, също така се допуска, че майчиното имунно активиране (MIA) също може да повлияе на пътищата, свързани с детска амнезия.
Използвайки млади и възрастни мишки, обусловени да се опасяват от електрически удар, откривателите сравнили мишки, родени от майки, при които те основали имунен отговор по средата на бременността.
Не единствено, че мъжкото поколение на тези майки посочило признаци на недостиг в общественото държание, сходно на хората с ASD, само че също по този начин има доказателства, че те помнят страшни събития доста по-дълго от техните сестри и контролните мишки.
По-нататъшно тестване с потребление на трансгенни мишки, носещи ген, който маркира невроните на паметта, разкри сериозни разлики в структурите и размерите на енграмите на MIA на мъжките в област на хипокампуса, наречена зъбчат гирус, към този момент добре разбрана като сериозна за образуването на паметта.
Why You Can't Remember Being Born: A Look at 'Infantile Amnesia'
— TechVitae (@techvitae)
Ключът към процеса наподобява е дребен имунен протеин, наименуван цитокин IL-17a. Мъжките мишки, родени от майки без този протеин, към момента имали детска амнезия, когато същите имунни отговори са били предизвикани по време на бременност.
Не е ясно за какво мозъците на бозайниците са развили „ комутатор за забравяне “ за най-ранните си моменти, макар че с към този момент очевидните настоящи механизми откривателите са стъпка по-близо до разбирането за какво спомените остават налични в някои мозъци и изчезват в други.
„ Ранните траектории на развиване на нашите мозъци наподобява въздействат на това, което си спомняме или забравяме, до момента в който прекосяваме през ранна детска възраст “, споделя неврологът Сара Пауър, водещ създател на проучването, от Института Макс Планк за човешко развиване в Германия.
„ Сега се надяваме да проучим по-подробно по какъв начин развиването въздейства върху съхранението и извличането на мемоари от ранно детство, което може да има редица значими въздействия както от просветителна, по този начин и от здравна позиция. “
Това проучване е оповестено в Science Advances.
По темата
Констатациите освен могат да ни оказват помощ да разберем - или даже да имаме достъп - до тези скъпи моменти, те ненапълно изясняват за какво някои хора с аутизъм имат невероятното умеене да си напомнят събития от интервали от животите си, които множеството от нас от дълго време са не запомнили.
Infantile amnesia refers to the global developmental loss of contextual and episodic memories formed during early infancy. It is arguably the most common form of forgetting, and seems to affect the entire population. Or does it?
— Tomás Ryan (@TJRyan_77)
„ Детската амнезия е евентуално най-разпространената, само че недооценена форма на загуба на паметта при хора и бозайници “, споделя неврологът от Тринити Колидж в Дъблин Томас Райън.
„ Въпреки необятно публикуваното значение, малко се знае за биологичните условия, които са в основата на тази амнезия и нейния резултат върху енграмните кафези, които кодират всеки спомен. Като общество, ние одобряваме, че забравянето на бебешките ни мемоари е неминуем факт от живота, тъй че не му обръщаме доста внимание. "
За нас нашата автобиография нормално стартира някъде сред втория и третия ни рожден ден. Не че мозъците ни са били неспособни да възприемат света преди тази възраст. Проучванията при плъхове допускат, че мозъците ни са изцяло способни да образуват мемоари, съхранявайки ги в неврологична библиотека под формата на структури, наречени енграми.
Ако приемем, че просто към този момент нямаме ключа към трезорите, съхраняващи нашите най-ранни прекарвания, откривателите пробват да прегледат настоящите механизми, които вършат тези мемоари недостъпни.
Your Earliest Memories May Still Be Locked Inside Your Head. Here's Why.
— ScienceAlert (@ScienceAlert)
Така попаднали на инцидентни улики. Инфантилната амнезия е била предотвратена при плъхове посредством използването на фармацевтични артикули, ориентирани към характерни невротрансмитери, както и посредством времева приложимост на кортикостероиди, загатвайки, че приливите на биохимията интензивно подкопават пътищата към дълготрайните мемоари.
Така Райън и неговият екип насочили вниманието си към измененията в околната среда, ръководени от имунната система на майката.
Вече се подозира, че въздейства върху появяването на характерности, свързани с неврологични положения, в това число ASD и шизофрения, също така се допуска, че майчиното имунно активиране (MIA) също може да повлияе на пътищата, свързани с детска амнезия.
Използвайки млади и възрастни мишки, обусловени да се опасяват от електрически удар, откривателите сравнили мишки, родени от майки, при които те основали имунен отговор по средата на бременността.
Не единствено, че мъжкото поколение на тези майки посочило признаци на недостиг в общественото държание, сходно на хората с ASD, само че също по този начин има доказателства, че те помнят страшни събития доста по-дълго от техните сестри и контролните мишки.
По-нататъшно тестване с потребление на трансгенни мишки, носещи ген, който маркира невроните на паметта, разкри сериозни разлики в структурите и размерите на енграмите на MIA на мъжките в област на хипокампуса, наречена зъбчат гирус, към този момент добре разбрана като сериозна за образуването на паметта.
Why You Can't Remember Being Born: A Look at 'Infantile Amnesia'
— TechVitae (@techvitae)
Ключът към процеса наподобява е дребен имунен протеин, наименуван цитокин IL-17a. Мъжките мишки, родени от майки без този протеин, към момента имали детска амнезия, когато същите имунни отговори са били предизвикани по време на бременност.
Не е ясно за какво мозъците на бозайниците са развили „ комутатор за забравяне “ за най-ранните си моменти, макар че с към този момент очевидните настоящи механизми откривателите са стъпка по-близо до разбирането за какво спомените остават налични в някои мозъци и изчезват в други.
„ Ранните траектории на развиване на нашите мозъци наподобява въздействат на това, което си спомняме или забравяме, до момента в който прекосяваме през ранна детска възраст “, споделя неврологът Сара Пауър, водещ създател на проучването, от Института Макс Планк за човешко развиване в Германия.
„ Сега се надяваме да проучим по-подробно по какъв начин развиването въздейства върху съхранението и извличането на мемоари от ранно детство, което може да има редица значими въздействия както от просветителна, по този начин и от здравна позиция. “
Това проучване е оповестено в Science Advances.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ