WWF алармира: климатичната криза заплашва поминъка на рибарите
Ново изследване на WWF предизвестява, че доста крайбрежни общности в разрастващите се страни са изложени на сериозен риск в следствие от отрицателното влияние на климатичната рецесия. Докладът, озаглавен „ Дребномащабният лов на риба в затоплящия се океан: проучване на акомодациите към климатичните промени “, демонстрира, че в някои тропически региони рибната биомаса може да намалее с сред 20 и 30 % до края на века, което ще се отрази пагубно върху приходите на милиони хора, разчитащи на риболова.
Изследването сплотява научни модели за прогнозиране с опита и наблюденията на локалните риболовци на три континента. Фокусът попада върху Еквадор, Южна Африка и Филипините, където дребномащабният лов на риба играе основна социо-икономическа роля и където резултатите от климатичните промени ще се усетят изключително мощно.
„ Изменението на климата въздейства отрицателно на огромна част от типовете, на които разчитат риболовците, в това число сардина, аншоа и риба звук. Дори при най-благоприятния сюжет, когато световното стопляне бъде лимитирано до 1.5° C, доста типове остават изложени на риск да изгубят местообитанията си “ , предизвестява Филип Канстингер, специалист в процедура „ Морета и океани “, WWF.
Последиците от затоплящия се океан
От XIX в. насам океанът е всмукнал към 28% от въглеродния диоксид, създаден от човешка активност и над 90% от топлината, която тя генерира. До края на века киселинността на океана ще нараства 10 пъти по-бързо от общото окисляване през последните 55 милиона години. Морските типове реагират на стоплянето на океана като се местят към по-студени и по-дълбоки води, отдалечавайки се от бреговата зона и към полюсите. Не всички типове обаче се движат с идентична скорост и взаимоотношенията плячка-хищник последователно се трансформират. Променя се също и работата на риболовците.
Рибарите удостоверяват: климатичната рецесия към този момент е тук
Рибарите към този момент виждат резултата от измененията в климата. Сред най-често цитираните наблюдения са необикновените температури на морската вода, намаляването на рибните ресурси, смяната в разпространяването на типовете и увеличението броя на рисковите феномени, като високи приливи, мощни ветрове и морски горещи талази.
Учените сигнализират, че необикновените проявления на климата ще станат по-чести и по-интензивни, което ще окаже доста влияние върху крайбрежните екосистеми и хабитати, като аргументи висока смъртност при някои типове. Кумулативният резултат от тези промени ще е изключително унищожителен за кораловите рифове, които са дом на 25% от всички морски типове. Очакванията са, че до 2050 година от тях ще оцелее едвам 1%. Днес над една четвърт от риболовците разчитат на рифовете за своята издръжка.
„ В идващите десетилетия доста типове ще се сблъскат с температури, които доста надвишават удобните им граници. Това ще се отрази на техните привички и популации. А по-малко риба, значи по-малко храна и приходи за хората, чието прехранване е обвързано с нея. Дребномащабният лов на риба, който съставлява половината от рибната продукция в света, ще бъде непропорционално обиден от последствията на затоплящия се океан “ , разяснява Канстингер.
Оттук накъде?
С предстоящо население от близо 10 милиарда души до 2050 година човечеството ще има потребност от повече морски запаси отвсякога. Това може да бъде реализирано само посредством прекосяване към стабилно ръководство на рибните ресурси, понижаване количеството на изхвърления улов, образуване на виновни аквакултурни стопанства и акомодация към климатичните промени. Спешно се изискват и по-ефективно наблюдаване и надзор на риболовните активност, дружно с вложения в по-добро съоръжение и научни данни. Учените обаче считат, че от всички тези ограничения би имало смисъл единствено в случай че човечеството съумее да задържи световното стопляне в границите на 1.5° C.
Как можем да помогнем ние в Европа?
Рибата и морските блага са най-търгуваната стока в световен мащаб. За последните 40 години международните ресурси са намалели съвсем на половина, а Европейският съюз е най-големият пазар на морска храна на планетата. Това прави ролята на европейските консуматори доста значима. Европа може да бъде главен мотор за смяна в международната индустрия за морска храна. Изборът на устойчива и сертифицирана морска храна е от решаващо значение за поминъка на 800 милиона риболовци на планетата.
