Ново проучване на стар метеорит противоречи на сегашното разбиране как

Ново изследване на остарял астероид опонира на настоящето схващане по какъв начин скалисти планети като Земята и Марс са придобили летливи детайли като водород, въглерод, О2, азот и благородни газове, до момента в който се образуват. То е оповестено в профилираното издание Science.

Базовото съмнение за образуването на планета е, че планетите събират тези летливи субстанции от слънчевата мъгливост към млада звезда, изяснява Сандрин Перон, академик към катедрата по земни и планетарни науки на Калифорнийския университет.

Тъй като планетата в този миг е топка от разплавена канара, детайлите в началото се разтварят в океана от магма и по-късно се освобождават още веднъж в атмосферата. По-късно хондритните астероиди, разбиващи се в младата планета, доставят още летливи материали.

Така учените чакат, че летливите детайли навътре в планетата би трябвало да отразяват състава на мъглявината или да съставляват примес от слънчеви и метеоритни летливи субстанции, до момента в който летливите детайли в атмосферата идват най-вече от астероиди.

Тези два източника – слънчеви против хондритни – могат да бъдат разграничени по съотношението на изотопи на благородни газове, по-специално на криптон, написа phys.org.

Марс притегля необикновен интерес, заради това, че се е оформил относително бързо. Планетата се е втвърдила към 4 млн. години след раждането на Слънчевата система. На Земята този развой й е лишил сред 50 и 100 млн. години, оповестява phys.org.

Можем да реконструираме историята на доставката на летливи детайли през първите няколко милиона години от съществуването на Слънчевата система, споделя Перон.

Метеор от вътрешността на Марс

Някои астероиди, които падат на планетата ни, идват от Марс. Повечето от тях са част от скалистата повърхнина, която е била изложена на атмосферата на Червената планета.

Метеорит Шасини, който падна на Земята в североизточна Франция през 1815 година, е необичаен и необикновен. Смята се, че е част от вътрешността на Марс.

По пътя на извънредно деликатни измервания на дребни количества криптонови изотопи в проби от астероида благодарение на нов способ, основан в Лабораторията за благородни газове на UC Davis, откривателите могат да проследят произхода на детайлите в скалата.

Поради ниското им наличие, изотопите на криптон са предизвикателство за премерване, сподели Перон.

За изненада криптоновите изотопи в астероида дават отговор на тези от хондритните астероиди, а не на тези от слънчевата мъгливост. Това значи, че метеоритите са доставяли летливи детайли на формиращата се планета доста по-рано, в сравнение с се смяташе, и при съществуването на мъглявината. Това опонира на стандартното мислене.

Марсианската вътрешна комбинация на криптона е съвсем чисто хондритна, само че атмосферата е слънчева, изяснява Перон. По думите й това е доста характерно.

Изводът е, че атмосферата на Марс не може да се е образувала единствено посредством обособяване на газ от мантията, защото това би й придало хондритен състав.

Планетата би трябвало да е придобила атмосфера от слънчевата мъгливост, откакто океанът от магмата се е охладил, предотвратявайки доста разбъркване сред вътрешните хондритни газове и атмосферните слънчеви газове.

Според новото изследване развиването на Марс е завършило преди слънчевата мъгливост да се разсее от радиацията на Слънцето.