Над половината граждани в ЕС избягват обществения транспорт: Къде е България в класацията?
Ново изследване на Евростат от 11 март 2026 година разкрива съществени провокации пред подвижността в Европа. Данните демонстрират, че 50,6% от жителите на Европейския съюз над 16 години не са употребявали публичен превоз през 2024 година. България се намира над междинните равнища за съюза по този индикатор.
Статистиката слага Кипър преди всичко по неизползване на всеобщ превоз с дял от 85%. Следват Италия с 68% и Португалия с 67,8%. В другия завършек на класацията е Люксембург, където едвам 15,7% от хората не употребяват тези услуги. Естония и Швеция също регистрират висока интензивност с равнища на неизползване надлежно 26,6% и 26,7%.
В България 55,5% от популацията не е употребило публичен превоз през обсъждания интервал. Основните аргументи за това са хигиената, нередовните графици и остарялата материална база. България е с най-нисък дял актуализирани рейсове в Европейски Съюз, което директно въздейства върху избора на пасажерите.
Гражданите споделят сериозни отзиви за положението на транспортните средства. Тодорка Прашилова отбелязва:
Прекалено доста е мръсно вътре, към този момент не чистят.
Други пасажери подчертават върху нередовността на транспортите и скупчването на няколко рейса по едно и също време. Въпреки това 15,3% от българите употребяват публичен превоз всеки ден. Те показват като преимущества избягването на трафика и по-високата сигурност. Потребители като Журжета хвалят софийското метро като съвременна опция. Пътниците упорстват за промени, в това число по-голямо внимание от страна на водачите при качване на хора.
Самите водачи също показват съществено неодобрение от изискванията на труд. Цанко Цанков, водач на рейс, споделя за напрежението по време на работа:
Вечерните часове, нощните курсове, там е ужасно, там би трябвало да си с стоманени нерви, стават неприятности, разправии, повишение на звук, ние не сме обезопасени, нито паник бутон, нищо, просто караме на шанс и благосклонност.
На фона на тези недоволства, водачите на градския превоз в София са в протестна подготвеност. Те упорстват за по-добра сигурност и разговор с локалната власт.
В София обаче се следи друга наклонност по отношение на останалата част от страната. Владимир Лазаров от Центъра за градска подвижност регистрира приблизително покачване от 100 000 пасажери на ден. През 2025 година се вижда растеж от 3,5% по отношение на миналата година. Продажбите на транспортни документи са скочили с 30% за последните три години.
Васил Терзиев – кмет на София, акцентира смисъла на вложенията в бранша:
Изключително значимо да се развива във всички направления и хонорари, и инфраструктура и преносим състав. Аз го употребявам, употребяват го децата ми, родителите ми.
Иван Таков – ръководител на комисията по превоз в СОС, добавя, че задачата е превозът да стане по-удобен за отдалечените квартали.
Нашата цел е да създадем градския превоз освен по-удобен, само че и по-редовен, тъй като една от аргументите изключително от по-отдалечените места и квартали е да употребяват коли е тъкмо тази неизправност на градския превоз.
Андрей Зографски – общински консултант от „ Спаси София “, показва страдание за бавното движение на измененията:
Решенията от дълго време са измислени бус ленти и отделени коридори и повече транспортни средства на линия. За голямо страдание единствената бус лента, която се направи в този мандат беше тази на бул. „ Патриарх Евтимий “.
Столичната община възнамерява да влага 6,7 млн. евро за пазаруване на 42 нови рейса със стандарт Евро VI. Въпреки това остава въпросът за финансирането, защото 61 млн. евро от страната не доближават за превоза на София съгласно локалната администрация.
