България е шампион по недостиг на кадри в ЕС: четири от всеки десет работодатели трудно намират квалифицирани служители
Ново изследване на Евробарометър слага България преди всичко в Европейския съюз по проблеми с наемането на квалифицирана работна ръка. Недостигът на квалифицирани фрагменти към този момент не е просто проблем на обособени браншове, а една от най-сериозните структурни закани за конкурентоспособността на българската стопанска система.
Кадровият недостиг се трансформира в най-голямото ограничаване пред бизнеса
Данните са показателни. Цели 40% от българските дребни и междинни предприятия дефинират намирането на квалифицирани фрагменти като „ доста мъчно “, при приблизително едвам 24% за Европейски Съюз. Още 18% показват, че процесът е „ по-скоро сложен “. Така близо шест от всеки 10 български работодатели срещат съществени проблеми при подбора на личен състав.
На другия полюс е Нидерландия, където фирмите регистрират минимум усложнения при намирането на работна мощ.
Изследването, извършено сред 1 и 17 декември 2025 година измежду 12 900 дребни и междинни предприятия в Европейски Съюз, в това число 503 в България, демонстрира, че кадровият недостиг към този момент е общоевропейски проблем. Почти половината от всички европейски МСП – 46% – изпитват компликации при намирането на хора с нужните умения.
България изостава даже при търсенето на фрагменти от чужбина
Парадоксално е, че макар рекордния дефицит на работна ръка българският бизнес остава измежду най-пасивните в Европа при търсенето на чиновници отвън страната.
Само 2% от българските компании са се опитвали да наемат служащи от други страни членки на Европейски Съюз, а едвам 7% са търсили фрагменти от трети страни. Огромните 92% въобще не са предприемали сходни стъпки.
Това контрастира с напъните на редица западноевропейски страни, които интензивно притеглят експерти от Азия, Латинска Америка и Африка, с цел да компенсират демографските проблеми и дефицита на умения.
Сред българските работодатели, които въпреки всичко са наемали хора отвън Европейски Съюз, повече от половината – 51% – дефинират процеса като сложен. Средно за Европейския съюз този дял доближава 54%.
Най-големият недостиг е при инженери, ИТ експерти и механически специалности
Проучването обрисува ясно и специалностите, в които неналичието на фрагменти е най-остра.
Най-често българските работодатели търсят експерти отвън Европейски Съюз за водопроводни, отоплителни, вентилационни и железни действия (18%), водачи и транспортни оператори (14%), ИТ експерти (12%), квалифицирани строителни служащи (12%) и инженери по електротехника и електроника (11%).
Това са точно специалностите, които са в основата на индустриалната промяна, енергийния преход, дигитализацията и модернизацията на стопанската система.
Недостигът на такива фрагменти към този момент оказва директно въздействие върху вложенията, продуктивността и способността на фирмите да уголемяват активността си.
Демографията се трансформира в стопански риск
Според икономисти и анализатори главната причина България да оглавява отрицателната ранглиста е демографската рецесия.
Страната е измежду страните в Европейски Съюз с най-бързо намаляващо население и най-силен напън от застаряването на работната мощ. Всяка година пазарът на труда губи повече хора посредством пенсиониране, в сравнение с съумява да притегли посредством новозавършили експерти.
Проблемът се задълбочава и от продължаващото приключване на квалифицирани фрагменти към по-развитите стопански системи на Европейски Съюз. Особено мощно наранени остават инженерните специалности, ИТ секторът, медицината и научноизследователската активност.
Образованието и бизнесът не престават да приказват на разнообразни езици
Другият огромен проблем е така наречен „ skills mismatch “ – разминаването сред уменията, които просветителната система създава, и тези, които бизнесът търси.
Работодателските организации от години предизвестяват, че образователните стратегии се актуализират прекомерно постепенно, а университетите постоянно приготвят експерти в посоки с лимитирано търсене, до момента в който промишлеността изпитва изострен дефицит на инженери, техници и цифрови специалисти.
Според специалисти решението не може да бъде само във вноса на работна мощ. По-важно е основаването на устойчива връзка сред образованието и бизнеса.
Германия и Австрия демонстрират работещия модел
Проучванията на Европейската комисия и практиките в Германия и Австрия демонстрират, че най-успешни са системите, при които фирмите вземат участие директно в образованието на бъдещите фрагменти.
Германският модел на дуално обучение разрешава учениците да прекарват до 70% от времето си в действителна работна среда, до момента в който в Австрия браншовите организации вземат участие интензивно в създаването на професионалните стандарти и изпити.
Подобни модели към този момент дават резултати и в България посредством начинания като плана ДОМИНО в професионалното обучение и редица стратегии на ИТ бранша, в това число образованията за програмисти, подкрепени от бизнеса.
Административните спънки стопират и задграничните експерти
Дори когато фирмите търсят фрагменти отвън Европейски Съюз, те се сблъскват със съществени трудности.
Най-често посочваните проблеми са комплицираните имиграционни процедури, компликациите при намирането на подобаващи претенденти, езиковите бариери и признаването на квалификациите.
Според бизнеса актуалните режими за издаване на разрешителни за работа и престояване постоянно са прекомерно мудни и непредвидими, което прави България по-малко привлекателна спрямо други европейски страни.
Какво решение предлага бизнесът
Проучването демонстрира ясно какво чакат работодателите.
Най-предпочитаните ограничения са финансови тласъци и дотации, подпомагане за намиране на подобаващи претенденти, информация и съвещания за интернационално набиране на личен състав, помощ при имиграция и пренасяне, както и поддръжка за интеграцията на новонаетите чиновници.
Според специалисти обаче това няма да бъде задоволително без по-дълбоки промени.
Три промени, без които кадровата рецесия няма да бъде решена
Бизнесът и просветителните специалисти все по-често упорстват за три основни законодателни промени.
Първата е основаването на ускорена процедура за актуализиране на образователните стратегии и разкриване на нови специалности, когато има потвърден дефицит на фрагменти.
Втората е въвеждането на статут на преподаватели-практици от бизнеса, които да могат да преподават в университетите и професионалните гимназии без тежките университетски условия.
Третата е основаването на данъчни тласъци за фирмите, които влагат в образование, стажове и дуално обучение.
Европа търси гении отвън границите си
На европейско равнище Брюксел към този момент подхваща стъпки за справяне с дефицита на работна мощ.
Европейската комисия развива така наречен „ Резерв на гении на Европейски Съюз “ – първата общоевропейска платформа за интернационално набиране на личен състав, която би трябвало да свързва работодатели от страните членки с квалифицирани претенденти от трети страни.
Паралелно с това се работи по опростяване на визовите процедури и признаването на квалификации посредством новата Визова тактика на Европейски Съюз и Стратегията за ръководство на миграцията и убежището.
Недостигът на фрагменти към този момент е въпрос на конкурентоспособност
Данните от Евробарометър демонстрират, че кадровият недостиг последователно се трансформира в един от най-големите стопански проблеми както за България, по този начин и за целия Европейски съюз.
За България залогът е още по-висок. Ако страната не успее да преодолее разминаването сред обучение и бизнес, да притегли повече експерти и да задържи личните си гении, дефицитът на фрагменти може да се трансформира в съществена спирачка пред вложенията, индустриалната рационализация и икономическия напредък през идващото десетилетие.
