Коя е най-умната порода кучета
Ново изследване, което подлага редица породи кучета на набор от проби, на които да печелят точки, откри коя от тях има най-високи когнитивни качества.
Второто място отива при бордър колитата – кучета, които постоянно се отличават в изследвания за просветеност. Но първото място е в лапите на белгийската овчарка.
Белгийската овчарка
Оценяването на интелигентността е сложна задача, защото има разнообразни типове просветеност, даже при кучетата. За да се опита да тества всичките типове, изследването ползва на 1002 кучета когнитивния тест smartDOG, който преглежда потенциала им за решение на проблеми, основаване на тактики за деяние, надзор върху импулсите, дарба да разпознават човешки жестове, дарба да копират човешко държание, паметта им, както и тяхната логичност.
Това разкрива разлики сред породите в няколко тестови условия.
„ Повечето породи имат свои лични мощни и слаби страни “, споделя пред The Telegraph създателят на проучването Сара Джунтила, лекар по когнитивни качества на кучетата в университета в Хелзинки. „ Например, лабрадор ретривърът е доста добър в разчитането на човешки жестове, само че не толкоз добър в способността за решение на пространствени проблеми. Някои породи пък, като шетландската овчарка, реализират много равни резултати в съвсем всички проби. “
Шетландската овчарка
Сред породите има и бордър колита, които реализират положителни резултати в множеството от тестванията. Те обаче са изпреварени с 9 точки от белгийската овчарка, която отбелязва 35 от вероятни 39.
Ако не сте осведомени с породата, белгийските овчарки са известен избор за охранителна работа. Техният афинитет към надушване на закононарушения и разпонзаване и изтъкване кого би трябвало да претърсят служителите на реда може да е обвързван с изключителните им умения да вземат решение проблеми. Те се показват най-добре от всички в тестванията, които карат кучетата да интерпретират човешки жестове и да вземат решение проблеми, до момента в който направляват в околната среда.
Въпреки това, въпреки и общи спечелили, те имат и своите недостатъци. Породата се подрежда до немските овчарки с най-нисък резултат в теста с цилиндъра, при който първо кучетата се научават да извличат лакомство от вътрешността на непрогледен цилиндър, които по-късно е сменен с транспарантен и с цел да извърши теста сполучливо, кучето би трябвало още веднъж да влезе в цилиндъра в профил, с цел да стигне до лакомството, а не да се пробва да го вземе непосредствено през цилиндъра. При този тест кучетата би трябвало да устоят на желанието да вървят непосредствено към задачата и да употребяват своето пространствено схващане, с цел да стигнат до лакомството. Неуспехът на породата тук може да e обвързван с ролята й на охранително куче, защото те имат по-висока степен на сърдечност, която е обвързвана с по-нисък надзор над импулсивността.
Финландски лапхунд
Изследователите заключават, че функционалността на породата може да изясни някои когнитивни мощни страни – като, да вземем за пример, пастирските кучета и ретривърите, които реализират високи резултати в дилемите за държание в синхрон с индивида. Това обаче не може да изясни всички разлики в породата, защото когнитивните резултати на някои кучета са отвън упованията към породата им – като, да вземем за пример, финландския лапхунд, който се оправя зле в задачата, ориентирана към индивида, макар че е пастирско куче…
Изследователите също по този начин акцентират и някои съображения към изследването, като обстоятелството, че тестваните кучета не са представителни за цялата популация от кучета. Но считат, че проучването способства за по-пълна картина на типичното за съответна порода държание. Бъдещи проучвания може да бележит друга порода като най-умната…
Умът и държанието на животните пленяват човешкото въображение от епохи. Много писатели, като Декарт, са спекулирали по отношение на наличието или отсъствието на животинския разсъдък. Тези спекулации водят до доста наблюдения върху държанието на животните, преди актуалната просвета и тестванията да са налични.
В една от басните на Езоп – „ Гарванът и стомната “ – гарван пуска камъчета в съд с вода, до момента в който тя не се повишава задоволително, че да може да пие. Това е относително тъкмо отражение на способността на семейство вранови да схващат изместването на водата. Римският натуралист Плиний Стари пък е първият, който свидетелства, че упоменатата история отразява държанието на тези птици в действителния живот.
Аристотел в своята „ Биология “ изрича догадка за причинно-следствена верига, при която сетивните органи на животните предават информация на орган, кадърен да взема решения, и по-късно на двигателен орган. Въпреки кардиоцентризма на Аристотел (погрешно поверие, че познанието се случва в сърцето), изказванията му се приближават до някои модерни разбирания за обработка на информация.
Ранните изводи не са безусловно точни или правилни. Независимо от това, ползата към умствените качества на животните и сравнението им с хората нарастват с ранната мирмекология – просвета за държанието на мравките – както и класификацията на хората като примати.
