Държавата ми е длъжна: Психологията да искаме без да даваме
Ново проучване сочи, че над 90% от българите считат, че образованието и опазването на здравето би трябвало да са изцяло безвъзмездни , а 86% са на мнение, че би трябвало да се подсигурява най-малък приход на всеки човек и че страната е длъжна да обезпечи работа на всеки, който желае да работи. Българинът отчетливо изисква сериозна роля на страната в живота си, само че в това време не е податлив против това да бъдат нараснали налозите. Нещо повече - той избира страната да понижи налозите и дружно с това да отделя по-малко за обществени помощи и услуги, в сравнение с противоположното.
У нас е необятно публикувана философията, че би трябвало да мислим в посока какво страната може да ни даде, а не какво ние можем да дадем на страната.
Същата тази страна се възприема като някакво огромно митично създание, задоволително далечно, с цел да е нещо настрана, само че задоволително близко, с цел да подвластен изцяло от него и надлежно - да му слагаме условия, с цел да живеем по-добре.
За мнозина страната е една мистериозна машина, която взима и дава, в случай че, когато и както реши, и е въпрос просто на гледище да получим това, което ни е нужно. Не са доста хората, които осъзнават дейно и на процедура, че ние сме страната и нейното благоденствие е свързан съд с нашето държание.
У нас битува доста едностранчиво виждане за обществената страна, която процъфтява в чужбина , само че която все не ни се получава на нас. Всеки има по някой образец по какъв начин в Германия ДЪРЖАВАТА ремонтира улици при появяването на най-малкия проблем, по какъв начин във Великобритяния ДЪРЖАВАТА поддържа градинките, мие прозорците на жилищните здания и чисти входовете, и по какъв начин в Естония ДЪРЖАВАТА е решила градският превоз да е безвъзмезден.
Това са все образци на ДЪРЖАВИ, които дават. Дават доста, дават задоволително - опазване на здравето, обучение, обществени помощи, с цел да могат жителите й да живеят добре. Само че има една измама. Всичко това се случва с изключение на с готовност и ред, и с пари.
И тъкмо тук идва повратната точка при нас.
Изследването сочи, че българите желаят всичко да е гратис, само че без да дават нищо от себе си. Не желаят повишение на налозите, даже това да значи повече обществени услуги. Напротив - те желаят още по-ниски налози, въпреки това да направи България още по-лоша обществена страна. Изобщо, ние единствено желаеме. Даване - не.
И тъкмо това ни пречи да станем Швейцария на Бълкания. Защото в Швейцария живеят швейцарци, а тук живеем ние. И същите тези швейцарци отхвърлят на референдум без да им мигне окото предложенията за гратис опазване на здравето за всички и обезпечен месечен приход, тъй като знаят, че в случай че ДЪРЖАВАТА стартира да дава прекомерно доста, прекомерно ларж, стопанската система ще се срути. Защото хората имат реален взор върху финансовите процеси, ръководещи една страна, и знаят, че няма по какъв начин всичко да стане гратис и няма по какъв начин салдото да се резервира, в случай че взимането стане повече от даването. И по тази причина дават.
Дават всички, които желаят да живеят добре. Дават западноевропейците, доста повече от нас, тъй като това е цената на богатата страна.
Сухата стотистика сочи, че България е страната с най-нисък налог върху приходите в Европейски Съюз - закрепените ни 10%. За информация, всички страни, по които ни текат лигите, скубят жителите си доста по-жестоко, с налози, стигащи от над 40% до над 50% - Германия, Австрия, Белгия, Дания, Люксембург, Испания, Франция, Финландия, Норвегия и доста други.
Дори тези страни от Европейски Съюз, възприели нашата идея за плосък налог, го вършат на по-високи равнища - 15 - 16%.
При корпоративния налог е същото - България твърдо стои на своите 10%. На фона на това в Германия той е 15%, във Финландия - 20%, Естония - 20%, Швеция - 22%, Норвегия - 24%, Франция - 33%, и по този начин нататък.
Изобщо, богатите страни са разбрали, че благосъстоянието им зависи от 2 фактора - парите да не се крадат и жителите да заплащат съществено. Докато тук не разберем, че без да дадем нещо на тази страната, няма да има какво да взимаме от нея, постоянно ще сме на опашката.
Автор: Десислава Любомирова
У нас е необятно публикувана философията, че би трябвало да мислим в посока какво страната може да ни даде, а не какво ние можем да дадем на страната.
Същата тази страна се възприема като някакво огромно митично създание, задоволително далечно, с цел да е нещо настрана, само че задоволително близко, с цел да подвластен изцяло от него и надлежно - да му слагаме условия, с цел да живеем по-добре.
За мнозина страната е една мистериозна машина, която взима и дава, в случай че, когато и както реши, и е въпрос просто на гледище да получим това, което ни е нужно. Не са доста хората, които осъзнават дейно и на процедура, че ние сме страната и нейното благоденствие е свързан съд с нашето държание.
У нас битува доста едностранчиво виждане за обществената страна, която процъфтява в чужбина , само че която все не ни се получава на нас. Всеки има по някой образец по какъв начин в Германия ДЪРЖАВАТА ремонтира улици при появяването на най-малкия проблем, по какъв начин във Великобритяния ДЪРЖАВАТА поддържа градинките, мие прозорците на жилищните здания и чисти входовете, и по какъв начин в Естония ДЪРЖАВАТА е решила градският превоз да е безвъзмезден.
Това са все образци на ДЪРЖАВИ, които дават. Дават доста, дават задоволително - опазване на здравето, обучение, обществени помощи, с цел да могат жителите й да живеят добре. Само че има една измама. Всичко това се случва с изключение на с готовност и ред, и с пари.
И тъкмо тук идва повратната точка при нас.
Изследването сочи, че българите желаят всичко да е гратис, само че без да дават нищо от себе си. Не желаят повишение на налозите, даже това да значи повече обществени услуги. Напротив - те желаят още по-ниски налози, въпреки това да направи България още по-лоша обществена страна. Изобщо, ние единствено желаеме. Даване - не.
И тъкмо това ни пречи да станем Швейцария на Бълкания. Защото в Швейцария живеят швейцарци, а тук живеем ние. И същите тези швейцарци отхвърлят на референдум без да им мигне окото предложенията за гратис опазване на здравето за всички и обезпечен месечен приход, тъй като знаят, че в случай че ДЪРЖАВАТА стартира да дава прекомерно доста, прекомерно ларж, стопанската система ще се срути. Защото хората имат реален взор върху финансовите процеси, ръководещи една страна, и знаят, че няма по какъв начин всичко да стане гратис и няма по какъв начин салдото да се резервира, в случай че взимането стане повече от даването. И по тази причина дават.
Дават всички, които желаят да живеят добре. Дават западноевропейците, доста повече от нас, тъй като това е цената на богатата страна.
Сухата стотистика сочи, че България е страната с най-нисък налог върху приходите в Европейски Съюз - закрепените ни 10%. За информация, всички страни, по които ни текат лигите, скубят жителите си доста по-жестоко, с налози, стигащи от над 40% до над 50% - Германия, Австрия, Белгия, Дания, Люксембург, Испания, Франция, Финландия, Норвегия и доста други.
Дори тези страни от Европейски Съюз, възприели нашата идея за плосък налог, го вършат на по-високи равнища - 15 - 16%.
При корпоративния налог е същото - България твърдо стои на своите 10%. На фона на това в Германия той е 15%, във Финландия - 20%, Естония - 20%, Швеция - 22%, Норвегия - 24%, Франция - 33%, и по този начин нататък.
Изобщо, богатите страни са разбрали, че благосъстоянието им зависи от 2 фактора - парите да не се крадат и жителите да заплащат съществено. Докато тук не разберем, че без да дадем нещо на тази страната, няма да има какво да взимаме от нея, постоянно ще сме на опашката.
Автор: Десислава Любомирова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ