Защо гъбите стават психеделични
Ново проучване разкрива, че халюциногенните гъби са съществували още преди динозаврите да изчезнат. Но за какво тъкмо са развили способността да създават психеделични съединения беше мистерия.
Проследявайки историята на гените, които дават началото на псилоцибина – изменящото съзнанието съединяване – създателите на проучването откриват, че гъбите от рода Psilocybe за първи път са развили ензимите, нужни за синтезирането му, преди съвсем 70 милиона години.
По света са разпознати към 165 разнообразни типа гъби Psilocybe, като множеството от тях са психоактивни. Въпреки известността им като опиати, а в последно време и като лечебно средство, чак през 2017 година се разпознават гените, които са в основата на биосинтезата на дейното вещество.
Оказва се, че съединението се синтезира от квартет ензими, които трансформират аминокиселината триптофан в псилоцибин и чиито гени са групирани в така наречен биосинтетичен генен клъстер (BGC). Досега обаче откривателите бяха разпознали този клъстер единствено в 5 разнообразни типа Psilocybe, което затрудняваше следенето на еволюционната история на тези гени.
За да разрешат този проблем, създателите на проучването съпоставят геномите на 71 разнообразни гъби от рода, като проучват разпределението на 2983 гена, с цел да основат един тип генетично родословие, известно като филогения. Разкривайки къде в еволюционната история на гъбите са се появили другите гени, получената филогения демонстрира, че клъстерът се е появил за първи път преди към 67 милиона години.
Това значи, че гъбите са съществували през последните към милион години от епохата на динозаврите, която е завършила трагично по време на Кредно-палеогенското измиране. Въз основа на анализите на откривателите псилоцибинът се е появил за първи път във типовете гъби, растящи в гниеща дървесина, само че по-късно се е трансферирал в такива, които порастват в почвата и в животинските изпражнения.
Въпреки дълбокото влияние на псилоцибина върху човешкото схващане, от това проучване излиза наяве, че гъби са се развили доста преди даже най-ранните ни предшественици да се появят. Следователно е доста малко евентуално екологичната му функционалност да има нещо общо с нас – тъй че за какво е еволюирало това съединяване?
Като се има поради рядкостта, с която безчовечен животни са виждани да употребяват гъби, създателите на проучването споделят, че псилоцибинът евентуално в никакъв случай не е бил предопределен за огромни животни.
Така, за жалост, вероятността Т. Рекс и неговите другари да изживеят последните си дни в психеделична мъгла е малка…
От друга страна, „ взаимоотношенията сред гъби и инсекти са антични и необятно публикувани и по тази причина дават по-логична догадка за развиването на псилоцибина като химическа отбрана “, пишат откривателите. „ Към днешна дата това е най-често лансираната догадка за екологичната роля на веществото, само че към момента липсват емпирични проучвания. “
Макар и правдоподобна, тази доктрина е ненапълно подкопана от обстоятелството, че насекомите постоянно налитат на гъби Psilocybe или снасят яйца в тях. Което навежда на мисълта, че или буболечките са развили известна степен на имунитет, или съединението въобще не е било предопределено да ги възпира.
В последна сметка откривателите не са в положение да обяснят за какво гъбите са станали психеделични, макар че, каквато и да е повода, тези открития демонстрират, че веществото е извънредно остаряло.
