Египетските йероглифи са родени от звуците на птици
Ново проучване наблюдава по какъв начин звуците от природата се трансформират в йероглифи и прекатурва разбирането за произхода на писмеността
В ера, в която гласовите известия и късите видеа се борят за вниманието ни, писмеността остава, към този момент хилядолетия, главният притежател на културната памет. Тя съхранява познание, споделя истории и трансформира обикновени знаци в комплицирани мисловни вселени - съвсем като кино, само че без пуканки.
Изписани или издялани в камък, надписите имат удивителна резистентност във времето. Без тях познанието ни за предишното би било фрагментарно. Още преди хората да се научат да четат в актуалния смисъл, те към този момент са " разчитали " света - следите на животните, придвижването на звездите, ситуацията на слънцето.
Именно този дълъг път към писмеността наблюдава египтологът проф. Лудвиг Моренц от Бонския университет в новата си книга " Vom langen Weg zur Schrift " ( " Дългият път към писмеността " ).
Произходът на писмеността датира отпреди повече от пет хилядолетия. Писмените знаци възникват съвсем редом в долината на Нил и в Месопотамия. Моренц обаче отхвърля концепцията за еднократен акт на " раждане " на писмеността.
" Развитието на писмеността не е единично събитие, а развой, разгръщал се в продължение на към половин хилядолетие, с присъединяване на голям брой хора, чиито имена в никакъв случай няма да узнаем ", акцентира той, представен от .
Вместо линейна еволюция, графичните знаци се развиват посредством поредност от дребни, практични стъпки, ориентирани към решаването на съответни задания, да вземем за пример точното фонетично записване на персонални имена. С течение на времето тези решения разпростират капацитет, който последователно води до оформянето на цялостна писмена система.
Докато обичайните проучвания търсят един-единствен фактор за възникването на писмеността, Моренц приказва за преплитане на голям брой обществени и културни мотори - проява на власт, административни потребности, както и връзка с боговете и мъртвите.
Книгата му съставлява повсеместен културно-исторически прочит на египетската книжовност, в който въпросите на " медийната археология " се преглеждат през съответни находки и техния исторически подтекст.
" Реконструирам дребни стъпки с огромно значение - от изображение като смисъл, през изображение като дума, до изображение като тон ", изяснява откривателят.
Едно от най-изненадващите открития за самия Моренц е, че част от едносъгласните йероглифни знаци, които дълго време остават необяснени, могат да бъдат разчетени като фалшификати на скотски звуци.
Най-ясният образец е йероглифът, изобразяващ пъдпъдък. Повтарящият се тон " уи-уи-уи " се свързва със съгласния тон " w ". Сред постоянно срещаните сходни знаци са и бухалът, който отбелязва " m ", както и лешоядът, който показва така наречен " алеф " - глотална съгласна (звук, произнасян в гърлото). Тъкмо тази силна " птича " изразност кара някои обичаи отвън Египет, изключително в арабския свят, да назовават йероглифното писмо " птиче писмо ".
Според Моренц тези едносъгласни знаци са ключът към процеса на " фонетизация " на изображението. Те въплъщават принципа " един тон - една съгласна ", въвеждайки езиково измерение в образните знаци. В началото обаче този развой е непостоянен и подбуден от чисто практични потребности.
Създаването на цялостен набор от съгласни, отразяващи звуковата конструкция на езика, изисква висока степен на абстракция. Тя се оформя като система едвам към три века след първите опити за фонетично записване, почти към 2950 година прочие Хр.
Археологическите проучвания през последните десетилетия, в това число работата на Моренц в региони северно от Асуан и в югозападен Синай, трансформират значително вероятността. Вместо да се концентрира само върху огромните центрове като Абидос или Хиераконполис, ученият насочва внимание към културните периферии. Така се оформя изводът, че точно тези " периферни " зони играят по-значима роля в еволюцията на йероглифните знаци, в сравнение с се е считало до момента.
В дълготраен проект Моренц предлага амбициозна история на писмеността - от началото на египетските йероглифи като смесена система от облици и звуци, през развиването на писмеността като най-вече фонетична система, до завръщането на образността в актуалната връзка, посредством числа, емотикони и пиктограми.
" Да се доближи до корените на толкоз фундаментална информационна технология като писмеността е извънредно вълнуващо ", споделя проф. Моренц.
Така неговото проучване обрисува карта от дребни, само че решаващи стъпки, почнали от звука на една птица и довели до основаването на един от стълбовете на човешката цивилизация.
В ера, в която гласовите известия и късите видеа се борят за вниманието ни, писмеността остава, към този момент хилядолетия, главният притежател на културната памет. Тя съхранява познание, споделя истории и трансформира обикновени знаци в комплицирани мисловни вселени - съвсем като кино, само че без пуканки.
Изписани или издялани в камък, надписите имат удивителна резистентност във времето. Без тях познанието ни за предишното би било фрагментарно. Още преди хората да се научат да четат в актуалния смисъл, те към този момент са " разчитали " света - следите на животните, придвижването на звездите, ситуацията на слънцето.
Именно този дълъг път към писмеността наблюдава египтологът проф. Лудвиг Моренц от Бонския университет в новата си книга " Vom langen Weg zur Schrift " ( " Дългият път към писмеността " ).
Произходът на писмеността датира отпреди повече от пет хилядолетия. Писмените знаци възникват съвсем редом в долината на Нил и в Месопотамия. Моренц обаче отхвърля концепцията за еднократен акт на " раждане " на писмеността.
" Развитието на писмеността не е единично събитие, а развой, разгръщал се в продължение на към половин хилядолетие, с присъединяване на голям брой хора, чиито имена в никакъв случай няма да узнаем ", акцентира той, представен от .
Вместо линейна еволюция, графичните знаци се развиват посредством поредност от дребни, практични стъпки, ориентирани към решаването на съответни задания, да вземем за пример точното фонетично записване на персонални имена. С течение на времето тези решения разпростират капацитет, който последователно води до оформянето на цялостна писмена система.
Докато обичайните проучвания търсят един-единствен фактор за възникването на писмеността, Моренц приказва за преплитане на голям брой обществени и културни мотори - проява на власт, административни потребности, както и връзка с боговете и мъртвите.
Книгата му съставлява повсеместен културно-исторически прочит на египетската книжовност, в който въпросите на " медийната археология " се преглеждат през съответни находки и техния исторически подтекст.
" Реконструирам дребни стъпки с огромно значение - от изображение като смисъл, през изображение като дума, до изображение като тон ", изяснява откривателят.
Едно от най-изненадващите открития за самия Моренц е, че част от едносъгласните йероглифни знаци, които дълго време остават необяснени, могат да бъдат разчетени като фалшификати на скотски звуци.
Най-ясният образец е йероглифът, изобразяващ пъдпъдък. Повтарящият се тон " уи-уи-уи " се свързва със съгласния тон " w ". Сред постоянно срещаните сходни знаци са и бухалът, който отбелязва " m ", както и лешоядът, който показва така наречен " алеф " - глотална съгласна (звук, произнасян в гърлото). Тъкмо тази силна " птича " изразност кара някои обичаи отвън Египет, изключително в арабския свят, да назовават йероглифното писмо " птиче писмо ".
Според Моренц тези едносъгласни знаци са ключът към процеса на " фонетизация " на изображението. Те въплъщават принципа " един тон - една съгласна ", въвеждайки езиково измерение в образните знаци. В началото обаче този развой е непостоянен и подбуден от чисто практични потребности.
Създаването на цялостен набор от съгласни, отразяващи звуковата конструкция на езика, изисква висока степен на абстракция. Тя се оформя като система едвам към три века след първите опити за фонетично записване, почти към 2950 година прочие Хр.
Археологическите проучвания през последните десетилетия, в това число работата на Моренц в региони северно от Асуан и в югозападен Синай, трансформират значително вероятността. Вместо да се концентрира само върху огромните центрове като Абидос или Хиераконполис, ученият насочва внимание към културните периферии. Така се оформя изводът, че точно тези " периферни " зони играят по-значима роля в еволюцията на йероглифните знаци, в сравнение с се е считало до момента.
В дълготраен проект Моренц предлага амбициозна история на писмеността - от началото на египетските йероглифи като смесена система от облици и звуци, през развиването на писмеността като най-вече фонетична система, до завръщането на образността в актуалната връзка, посредством числа, емотикони и пиктограми.
" Да се доближи до корените на толкоз фундаментална информационна технология като писмеността е извънредно вълнуващо ", споделя проф. Моренц.
Така неговото проучване обрисува карта от дребни, само че решаващи стъпки, почнали от звука на една птица и довели до основаването на един от стълбовете на човешката цивилизация.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ