Обезлесяване е ускорило ерозията на почвата преди 4000 години
Ново проучване навежда на мисълта, че човешка активност е ускорила ерозията на почвата преди 4000 години, заяви Юнайтед прес интеренешънъл, представена от Българска телеграфна агенция.
Когато става въпрос за хилядолетен преиод, ерозията на почвата се диктува от придвижването на тектонски плочи и климатични промени. Но в случай че става дума за по-кратък интервал, локалното влияние на човешката активност върху ерозията може да бъде преценено.
Учени се поинтересували дали повлияната от човешката активност ерозия може да бъде изследвана в световни мащаби. За задачата анализирали проби от пластове седименти от 632 езера в целия свят.
" Езерните седименти са считани за самобитни архиви на динамичността на ерозията - съобщи Жан-Филип Жени от института " Макс Планк " за биогеохимия в Германия. - Всички процеси, свързани с пренасяне на почва и скали, оставят следи в хронологично подредените пластове седименти, които са се натрупали и съхранили на дъното на езерата. "
Като употребявали радиовъглеродно датиране, експертите датирали другите пластове езерни седименти и изследвали измененията в темповете на натрупването им.
" Събирайки данни за толкоз доста езера, за пръв път открихме обща наклонност, обвързвана с увеличено струпване на седименти през холоцена, т.е. през последните 10 хиляди години ", означи Пиер Франкюс от Френския народен институт за научни проучвания.
Като анализирали фосилизиран полен, уловен като в капан в антични езерни седименти, учените свързали ускоряването на ерозията през холоцена с промени в горската растителност, по-специално с обезлесяване.
" Бяхме разчувствани, когато констатирахме, че увеличеното струпване на седименти преди 4000 години съответствува с понижаване на дървесния полен - разясниха учените. - То свидетелства за промени в горската растителност, които на собствен ред евентуално водят до деградация на почвата и ерозия. "
Резултатите от проучването са оповестени в сп. " Протоколи на Американската академия на науките ". /БТА
Когато става въпрос за хилядолетен преиод, ерозията на почвата се диктува от придвижването на тектонски плочи и климатични промени. Но в случай че става дума за по-кратък интервал, локалното влияние на човешката активност върху ерозията може да бъде преценено.
Учени се поинтересували дали повлияната от човешката активност ерозия може да бъде изследвана в световни мащаби. За задачата анализирали проби от пластове седименти от 632 езера в целия свят.
" Езерните седименти са считани за самобитни архиви на динамичността на ерозията - съобщи Жан-Филип Жени от института " Макс Планк " за биогеохимия в Германия. - Всички процеси, свързани с пренасяне на почва и скали, оставят следи в хронологично подредените пластове седименти, които са се натрупали и съхранили на дъното на езерата. "
Като употребявали радиовъглеродно датиране, експертите датирали другите пластове езерни седименти и изследвали измененията в темповете на натрупването им.
" Събирайки данни за толкоз доста езера, за пръв път открихме обща наклонност, обвързвана с увеличено струпване на седименти през холоцена, т.е. през последните 10 хиляди години ", означи Пиер Франкюс от Френския народен институт за научни проучвания.
Като анализирали фосилизиран полен, уловен като в капан в антични езерни седименти, учените свързали ускоряването на ерозията през холоцена с промени в горската растителност, по-специално с обезлесяване.
" Бяхме разчувствани, когато констатирахме, че увеличеното струпване на седименти преди 4000 години съответствува с понижаване на дървесния полен - разясниха учените. - То свидетелства за промени в горската растителност, които на собствен ред евентуално водят до деградация на почвата и ерозия. "
Резултатите от проучването са оповестени в сп. " Протоколи на Американската академия на науките ". /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ