Директорът на Народния театър Мариус Донкин пред „Труд“: Кълбото със змии в театъра не ме интересува
Ново издание на “Театър пред театъра ” стартира в края на юни. Девет спектакъла ще привлекат вниманието на столичани и гостите на града на особено построена за това открита сцена. Какви пиеси ще могат да гледат феновете, каква е равносметката от изминаващия сценичен сезон, по какъв начин се оправя с егото на актьорите – по всички тези въпроси беседваме с шефа на Народния спектакъл Мариус Донкин.
– В края на юни стартира ново издание на формата “Театър пред театъра ”, на който ще бъдат показани спектакли на сцена под звездите. Какво ново ще има в амбициозния ви план, който бе показан за първи път предходната година, господин Донкин?
– Първото издание на формата “Театър пред театъра ” предходната година бе доста сполучливо. Самата самодейност е прелестна и видях, че на софиянци доста им харесва. Коментарите на доста от феновете бяха: “Чувствам се все едно не съм в България ”. Бил съм на доста такива фестивали и чувството в действителност е друго. Не инцидентно се вършат и Ти си под небето в един миг, а не под полюлей със златни колони в профил. Свободата и усещането е друго, артистите също се усещат изключително – мои сътрудници са споделяли какъв брой по-различно е на открито.
– С какво ще стартира откритата сцена в пространството пред Народния спектакъл, какви пиеси ще могат да видят феновете?
– Откриването на “Театър пред театъра ”, който още веднъж е с цялостното подпомагане на Столична община, ще бъде на 30 юни с концерт-спектакъла “България – благословена земя ”. Това е наша самодейност и ще осъществявам една своя фантазия, която сънувам от години. Този концерт е по-особен род – театрализиран театър, ориентиран е към духовността, а не към примитива на деня. Искам да опиша всичко за страната си – даже се стартира хиляди години преди новата епоха, т.е да приказваме и за Орфей, и за траките ни, и за цялата ни история.
– Явно, историята е част от вас. Спомням си ви, когато преди години изиграхте цар Симеон във кино лентата “Златният век ”. Оттогава ли имате тази тръпка към българската история?
– Не, ползата ми към историята е много по-рано. Може би е някакво възприятие и страст в избрана посока, в избран интервал от време, към избрани нещастия. За мен цар Симеон е бил извънредно драматичен човек, тъй като не инцидентно е изпратен да учи в Магнаурската школа с концепцията да бъде нравствен глава… Но не бих желал и нямам желание да връщам нещата към себе си. Все отново кълбото змии непрекъснато се търкаля по улиците, има го и в театъра.
– Голямо ли и кълбото със змии в театъра?
– Не зная какво е, само че значимото е, че не ме интересува. Казал съм и на сътрудниците ми от екипа. Не се занимавайте с безумията на хората и всекидневието – вие имате цели, вървете към тях. И би трябвало да стигнете там. И в това има смисъл.
– Достатъчно време сте в театъра като шеф. Каква е равносметката ви за миналия сезон?
– Радвам се доста за оценките на сътрудниците. Имахме толкоз доста номинации за Икарите тази година – 11 на брой. Никога не сме получавали и толкоз доста театрални награди “Аскеер ”. Промяната на атмосферата в театъра, готовността на сътрудниците да бъдат по-добри между тях, да бъдат подготвени да ти оказват помощ, да бъдат взаимни даже и в живота, освен на сцената. И това е доста хубаво.
– Има ли статистика за представленията кое от тях е събрало най-вече аудитория?
– Миналия сезон успяхме да вдигнем доста високо летвата – изиграхме 586 представления, имаме общо 120 000 души фенове. Много съм благополучен, тъй като и в сегашния сезон не свалихме тази летва. За мен е доста значимо, че не преставам да извършвам програмата, с която завоювах този пост – идването на наша сцена на двама българи, които направиха прелестни креативен и административни кариери отвън България. Първият е Галин Стоев, той направи постановката “Танцът Делхи ”, която взе много награди на Икарите.
– Той беше сложил пиеса в Комеди Франсез в Париж, нали?
– Да и тя имаше голям триумф на тази сцена, която е една от най-престижните в света. Франция е образец за република, само че сякаш монархическото отношение в някои направления си е на доста високо равнище – изключително в културата. От основаването му още по времето на Молиер нито един непознат спектакъл не е допускан на сцената му с едно изключение – един път по време на последната война, когато там играе немски спектакъл. А в този момент те позволяват човек чужденец да направи режисура. След това Галин стана шеф на театъра в Тулуза и едно от първите ни излизания беше на спектакъла “Танцът Делхи ”, изиграхме осем представления при претъпкани салони! Оценката за нас беше доста висока, там се говореше за висотата на българската актьорска школа. Малко по-късно – тази зима, отидохме в Париж, където изиграхме с доста огромен триумф “Богът на касапницата ”.
– Споменахте за двама българи, които гостуват на вашата сцена, вторият кой е?
– Вторият е Иван Пантелеев, който направи “NEOдачници ” на Максим Горки. Иван има страхотни триумфи в Германия, почнал е да работи с Митко Гочев, а сега едни от най-хубавите представления в Дойчес спектакъл и “Фолксбюне ” са негови. Той гостува на наша сцена през 2016-а с “Очакване на Годо ”. Тези момчета – Галин и Иван, първо бяха безумно щастливи, тъй като попаднаха във въздуха и водите, където са се родили и възпитали. Те предложиха и нова динамичност, друга организация и дисциплинираност – нещо, което желаех да се случи. Допринесоха за това чувство за обич сред хората и по едно и също време внесоха и различен метод на мислене.
– Не е ли мъчно да се случи това, тъй като на първата ни сцена въпреки всичко има и консерватизъм. Особено пък при по-старото потомство артисти? Или не съм права…
– Консерватизмът естествено, че съществува в Народния спектакъл, който е институция, задължена да пази класиката на българската драматургия. Но актьорът е еластичен психически и новото постоянно му прави усещане, по тази причина той може да го схване. Колегите, които работиха с двамата режисьори, доста бързо се приспособиха. Ние обаче сме създали доста и на другите две подиуми в театъра. Имаме да вземем за пример 3-4 представления от предходната година, които са с доста огромен зрителски и креативен триумф. Това са “Майстори ” на Петринел Гочев, “Чаровно лято ” по “Чудаци ” на Краси Спасов, “Лисичета ” на Бина Харалампиева, за което и в този момент не могат да се намерят билети. Не желая да изпусна спектакъла “Калигула ” – едно извънредно зрелище – като театрална визия и сила. Всичките представления си имат своето мощно влияние, а трупата артисти показват качества, те умеят във всички жанрови форми да бъдат просто на върха.
– Актьори от други театри гостуват на ваша сцена, това затруднява ли ви по някакъв метод?
– Това в действителност ужасно доста ме затруднява. Всеки спектакъл би трябвало да има своята натрупа – тя е сърцето и духа на тялото, наречено Народен спектакъл, със своята си сила и дух основават физиономията му. Нямам нищо срещу нужен род или човек да влезе в този спектакъл за някаква работа, само че да идват ужасно доста актьори, които затрудняват цикличността на работата по другите представления, е извънредно мъчно. Така се нарушават и човешките взаимоотношения.
– Има ли я ревността тук, по какъв начин се справяте с нея?
– Е, има я, тя тече тайно, само че не споделям, че това е проблем. Обикновено се прави оценка кой е най-хубавият спектакъл на 27 март, когато е Денят на театъра. Тогава бяха оценени сътрудниците от Театър 199 – те са с традиция отдавна и всяка година приготвят високо художествени спектакли. Тези числа, които споделих доскоро, стартират да се бият с сходна оценка, само че ми споделиха, че Народният спектакъл няма еднакъв старт с всички други театри. Има повече подиуми, повече места и така нататък Добре. Но в случай че нямаш добра продукция, тези салони няма да са цялостни. Затова не разбирам равния старт. А когато няма подобен, за какво да се съпоставяме? Не е заслужено по отношение на сътрудниците и по отношение на театрите и за мен това е несериозно. Основният блян в нашия спектакъл желая да бъде близко и до това, което е споделил проф. Иван Шишманов по време на откриването на тази постройка: “Това е най-красивата постройка в България. Но той ще стане спектакъл тогава, когато създателите в него станат обществени възпитатели ”.
– Създава ли спънки на театъра това, че част от актьорите са заети и с участия в малкия екран, в разнообразни филми?
– Пречките са в учредителен аспект. Аз съм един от тези, които е създавал сходни спънки преди време. Първото, с което би трябвало да се съобразяваш, е, че тук е твоето работно място с неговия работен режим. Това са креативен нужди, ето – някои от сътрудниците като Жоро Мамалев пишат и книги, други следват постановка и стартират да вършат постановки като Владо Пенев и Вальо Танев. Това е едно креативно благосъстояние. Моята молба към всички е да знаят къде работят и къде е работното им място. И че преди всичко би трябвало да е този спектакъл. В противоположен случай не одобрявам обвинявания като това, че някоя режисура не се играе циклично или нещо сходно. И сътрудниците се преценяват с това.
– Ще издадете ли най-малко някоя от постоянно строго защитаваните секрети какво да чакаме през идващия сезон?
– (Смее се) Ооо, ние имаме съвсем подготвена стратегия за два сезона напред. На огромната сцена следващата година ще бъдат пиеси, които ще са по-различни по род от отиващия си сезон. Защото би трябвало да мислим и по-широк кръг от публиката ни. По-следващата година ще бъде годината на задгранични режисьори, които за в този момент са четири и са задоволителни за една година – единият е македонец, другият руснак, третият словак, а четвъртият е американец. Няма да приказвам с имена, тъй като с двама от тях завършваме връзките си. Следващите два сезона за половината на 2020 и 2021 година, ще бъде отдадена на Вазов. Търсим нови и разнообразни неща, с цел да потвърдим с съображение, че той в действителност е именуван патриарх на българската литература. Но… почти и с това съм подготвен – концепциите и главните екипи.
– Кои ще бъдат първите министър председатели?
– В края на септември ще бъде първата премиера за идващия сезон – това е “Един безразсъден ден – Сватбата на Фигаро ” на Бо Марше – режисьор е Михаил Петров. В началото на октомври ще бъде пък премиерата на “Опит за хвърчене ” по Радичков – 25 години по-късно, режисьор Стоян Радев. Следващата година ще има четири нови български пиеси – в тях е с изключение на Радичков, и Стефан Цанев, може би и Яворов или Станислав Стратиев. В края на октомври ще бъде третата премиера на огромната сцена – “Бащата ” на Флориан Зелер, с режисьор Диана Добрева. Явор Гърдев ще работи на Камерната сцена “Наблюдатели ” на Константин Илиев – още една българска пиеса. Предстоят ни и гостувания в идващите години на открито в страни и на Изток, и на Запад. Създадохме асоциация на Балканските национални театри, имаме меморандуми с националните театри на Грузия и Азербайджан, предложения за фестивали и т. н.
– Преди много години постановката “Сборен пункт ” по Душан Ковачевич беше безспорен възторг на сцената на Народния спектакъл. Не мислите ли да й извършите нов прочит?
– Не, няма повтаряне на креативния артикул. Постановката на режисьора Бранко Плеша в действителност беше събитие. Но в този момент времето е друго, динамичността, връзките, артистите са други в визиите си. Но театър по Душан Ковачевич ще има и той ще стартира да се репетира от януари месец – ще бъде доста забавна пиеса с музика на Горан Брегович.
– Как върви продажбата на билетите за формата “Театър пред театъра ”, има ли към този момент задоволително интерес?
– Продажбите вървят доста добре, към 40% от билетите към този момент са продадени. Все отново има повече от три седмици до началото, уповавам се да се получи като предходната година – феновете да търсят билети. Цялата естрада за публиката, която ще бъде построена пред Народния спектакъл, е за малко повече от 1100 души, размера й е 14/12 метра, ще се издига на 90 сантиметра над земята.
– Имате ли подготвеност, в случай че времето ви изиграе неприятна смешка?
– Звънях на Дядо Боже, само че той не ми подвига телефона (смее се). Това няма по какъв начин да се планува. Но желая да ви споделя още нещо за програмата на сцената под звездите в София. Различното тази година е, че взехме решение да поканим и сътрудници, т. е. да не е единствено Народният спектакъл. На 1 и 2 юли играем “Калигула ”, като ще има и надписи на британски език, на 3-ти ще гостува спектакъл “София ” с “Госпожа министерша ”, на 4 и 5 юли е нашата режисура “Животът е прелестен ” на Александър Морфов, на 6 юли ще изиграем “Сако от велур ”, а на 7 юли още веднъж ще има посетител – Театърът на армията ще показа 100-тното зрелище на своя “Швейк ”. Ще закрием театъра навън със спектакъла-хепънинг “Опит за хвърчене ” – с присъединяване на Теодосий Спасов и неговият оркестър. Той написа и музиката към спектакъла.
– Имате ли концепция за първия театър “България – благословена земя ” Само един път – на 30 юни, ли ще бъде игран той?
– Е, ще ви издам една наша загадка, която не съм споделял – този театър си е наш, с наши актьори – поканили сме единствено Ансамбъл “Българе ”, и ще го запазим. Ще го употребяваме като наш артикул целогодишно. Ще го играем на празници като Деня на будителите, да вземем за пример. Но режимът на този театър ще бъде по-особен…
Нашият посетител
Мариус Донкин е роден на 13 февруари 1950 година във Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. Става част от екипа на Народния спектакъл през 1979 година Играе в доста постановки, както и в много филми. Сред тях са “Петимата от Моби Дик ”, “Дом за нашите деца ”, “Бащи и синове ”, “Знакът на българина ”, както и в 11-серийния тв филм “Златният век ”. От лятото на 2016 година е шеф на Народния спектакъл.
– В края на юни стартира ново издание на формата “Театър пред театъра ”, на който ще бъдат показани спектакли на сцена под звездите. Какво ново ще има в амбициозния ви план, който бе показан за първи път предходната година, господин Донкин?
– Първото издание на формата “Театър пред театъра ” предходната година бе доста сполучливо. Самата самодейност е прелестна и видях, че на софиянци доста им харесва. Коментарите на доста от феновете бяха: “Чувствам се все едно не съм в България ”. Бил съм на доста такива фестивали и чувството в действителност е друго. Не инцидентно се вършат и Ти си под небето в един миг, а не под полюлей със златни колони в профил. Свободата и усещането е друго, артистите също се усещат изключително – мои сътрудници са споделяли какъв брой по-различно е на открито.
– С какво ще стартира откритата сцена в пространството пред Народния спектакъл, какви пиеси ще могат да видят феновете?
– Откриването на “Театър пред театъра ”, който още веднъж е с цялостното подпомагане на Столична община, ще бъде на 30 юни с концерт-спектакъла “България – благословена земя ”. Това е наша самодейност и ще осъществявам една своя фантазия, която сънувам от години. Този концерт е по-особен род – театрализиран театър, ориентиран е към духовността, а не към примитива на деня. Искам да опиша всичко за страната си – даже се стартира хиляди години преди новата епоха, т.е да приказваме и за Орфей, и за траките ни, и за цялата ни история.
– Явно, историята е част от вас. Спомням си ви, когато преди години изиграхте цар Симеон във кино лентата “Златният век ”. Оттогава ли имате тази тръпка към българската история?
– Не, ползата ми към историята е много по-рано. Може би е някакво възприятие и страст в избрана посока, в избран интервал от време, към избрани нещастия. За мен цар Симеон е бил извънредно драматичен човек, тъй като не инцидентно е изпратен да учи в Магнаурската школа с концепцията да бъде нравствен глава… Но не бих желал и нямам желание да връщам нещата към себе си. Все отново кълбото змии непрекъснато се търкаля по улиците, има го и в театъра.
– Голямо ли и кълбото със змии в театъра?
– Не зная какво е, само че значимото е, че не ме интересува. Казал съм и на сътрудниците ми от екипа. Не се занимавайте с безумията на хората и всекидневието – вие имате цели, вървете към тях. И би трябвало да стигнете там. И в това има смисъл.
– Достатъчно време сте в театъра като шеф. Каква е равносметката ви за миналия сезон?
– Радвам се доста за оценките на сътрудниците. Имахме толкоз доста номинации за Икарите тази година – 11 на брой. Никога не сме получавали и толкоз доста театрални награди “Аскеер ”. Промяната на атмосферата в театъра, готовността на сътрудниците да бъдат по-добри между тях, да бъдат подготвени да ти оказват помощ, да бъдат взаимни даже и в живота, освен на сцената. И това е доста хубаво.
– Има ли статистика за представленията кое от тях е събрало най-вече аудитория?
– Миналия сезон успяхме да вдигнем доста високо летвата – изиграхме 586 представления, имаме общо 120 000 души фенове. Много съм благополучен, тъй като и в сегашния сезон не свалихме тази летва. За мен е доста значимо, че не преставам да извършвам програмата, с която завоювах този пост – идването на наша сцена на двама българи, които направиха прелестни креативен и административни кариери отвън България. Първият е Галин Стоев, той направи постановката “Танцът Делхи ”, която взе много награди на Икарите.
– Той беше сложил пиеса в Комеди Франсез в Париж, нали?
– Да и тя имаше голям триумф на тази сцена, която е една от най-престижните в света. Франция е образец за република, само че сякаш монархическото отношение в някои направления си е на доста високо равнище – изключително в културата. От основаването му още по времето на Молиер нито един непознат спектакъл не е допускан на сцената му с едно изключение – един път по време на последната война, когато там играе немски спектакъл. А в този момент те позволяват човек чужденец да направи режисура. След това Галин стана шеф на театъра в Тулуза и едно от първите ни излизания беше на спектакъла “Танцът Делхи ”, изиграхме осем представления при претъпкани салони! Оценката за нас беше доста висока, там се говореше за висотата на българската актьорска школа. Малко по-късно – тази зима, отидохме в Париж, където изиграхме с доста огромен триумф “Богът на касапницата ”.
– Споменахте за двама българи, които гостуват на вашата сцена, вторият кой е?
– Вторият е Иван Пантелеев, който направи “NEOдачници ” на Максим Горки. Иван има страхотни триумфи в Германия, почнал е да работи с Митко Гочев, а сега едни от най-хубавите представления в Дойчес спектакъл и “Фолксбюне ” са негови. Той гостува на наша сцена през 2016-а с “Очакване на Годо ”. Тези момчета – Галин и Иван, първо бяха безумно щастливи, тъй като попаднаха във въздуха и водите, където са се родили и възпитали. Те предложиха и нова динамичност, друга организация и дисциплинираност – нещо, което желаех да се случи. Допринесоха за това чувство за обич сред хората и по едно и също време внесоха и различен метод на мислене.
– Не е ли мъчно да се случи това, тъй като на първата ни сцена въпреки всичко има и консерватизъм. Особено пък при по-старото потомство артисти? Или не съм права…
– Консерватизмът естествено, че съществува в Народния спектакъл, който е институция, задължена да пази класиката на българската драматургия. Но актьорът е еластичен психически и новото постоянно му прави усещане, по тази причина той може да го схване. Колегите, които работиха с двамата режисьори, доста бързо се приспособиха. Ние обаче сме създали доста и на другите две подиуми в театъра. Имаме да вземем за пример 3-4 представления от предходната година, които са с доста огромен зрителски и креативен триумф. Това са “Майстори ” на Петринел Гочев, “Чаровно лято ” по “Чудаци ” на Краси Спасов, “Лисичета ” на Бина Харалампиева, за което и в този момент не могат да се намерят билети. Не желая да изпусна спектакъла “Калигула ” – едно извънредно зрелище – като театрална визия и сила. Всичките представления си имат своето мощно влияние, а трупата артисти показват качества, те умеят във всички жанрови форми да бъдат просто на върха.
– Актьори от други театри гостуват на ваша сцена, това затруднява ли ви по някакъв метод?
– Това в действителност ужасно доста ме затруднява. Всеки спектакъл би трябвало да има своята натрупа – тя е сърцето и духа на тялото, наречено Народен спектакъл, със своята си сила и дух основават физиономията му. Нямам нищо срещу нужен род или човек да влезе в този спектакъл за някаква работа, само че да идват ужасно доста актьори, които затрудняват цикличността на работата по другите представления, е извънредно мъчно. Така се нарушават и човешките взаимоотношения.
– Има ли я ревността тук, по какъв начин се справяте с нея?
– Е, има я, тя тече тайно, само че не споделям, че това е проблем. Обикновено се прави оценка кой е най-хубавият спектакъл на 27 март, когато е Денят на театъра. Тогава бяха оценени сътрудниците от Театър 199 – те са с традиция отдавна и всяка година приготвят високо художествени спектакли. Тези числа, които споделих доскоро, стартират да се бият с сходна оценка, само че ми споделиха, че Народният спектакъл няма еднакъв старт с всички други театри. Има повече подиуми, повече места и така нататък Добре. Но в случай че нямаш добра продукция, тези салони няма да са цялостни. Затова не разбирам равния старт. А когато няма подобен, за какво да се съпоставяме? Не е заслужено по отношение на сътрудниците и по отношение на театрите и за мен това е несериозно. Основният блян в нашия спектакъл желая да бъде близко и до това, което е споделил проф. Иван Шишманов по време на откриването на тази постройка: “Това е най-красивата постройка в България. Но той ще стане спектакъл тогава, когато създателите в него станат обществени възпитатели ”.
– Създава ли спънки на театъра това, че част от актьорите са заети и с участия в малкия екран, в разнообразни филми?
– Пречките са в учредителен аспект. Аз съм един от тези, които е създавал сходни спънки преди време. Първото, с което би трябвало да се съобразяваш, е, че тук е твоето работно място с неговия работен режим. Това са креативен нужди, ето – някои от сътрудниците като Жоро Мамалев пишат и книги, други следват постановка и стартират да вършат постановки като Владо Пенев и Вальо Танев. Това е едно креативно благосъстояние. Моята молба към всички е да знаят къде работят и къде е работното им място. И че преди всичко би трябвало да е този спектакъл. В противоположен случай не одобрявам обвинявания като това, че някоя режисура не се играе циклично или нещо сходно. И сътрудниците се преценяват с това.
– Ще издадете ли най-малко някоя от постоянно строго защитаваните секрети какво да чакаме през идващия сезон?
– (Смее се) Ооо, ние имаме съвсем подготвена стратегия за два сезона напред. На огромната сцена следващата година ще бъдат пиеси, които ще са по-различни по род от отиващия си сезон. Защото би трябвало да мислим и по-широк кръг от публиката ни. По-следващата година ще бъде годината на задгранични режисьори, които за в този момент са четири и са задоволителни за една година – единият е македонец, другият руснак, третият словак, а четвъртият е американец. Няма да приказвам с имена, тъй като с двама от тях завършваме връзките си. Следващите два сезона за половината на 2020 и 2021 година, ще бъде отдадена на Вазов. Търсим нови и разнообразни неща, с цел да потвърдим с съображение, че той в действителност е именуван патриарх на българската литература. Но… почти и с това съм подготвен – концепциите и главните екипи.
– Кои ще бъдат първите министър председатели?
– В края на септември ще бъде първата премиера за идващия сезон – това е “Един безразсъден ден – Сватбата на Фигаро ” на Бо Марше – режисьор е Михаил Петров. В началото на октомври ще бъде пък премиерата на “Опит за хвърчене ” по Радичков – 25 години по-късно, режисьор Стоян Радев. Следващата година ще има четири нови български пиеси – в тях е с изключение на Радичков, и Стефан Цанев, може би и Яворов или Станислав Стратиев. В края на октомври ще бъде третата премиера на огромната сцена – “Бащата ” на Флориан Зелер, с режисьор Диана Добрева. Явор Гърдев ще работи на Камерната сцена “Наблюдатели ” на Константин Илиев – още една българска пиеса. Предстоят ни и гостувания в идващите години на открито в страни и на Изток, и на Запад. Създадохме асоциация на Балканските национални театри, имаме меморандуми с националните театри на Грузия и Азербайджан, предложения за фестивали и т. н.
– Преди много години постановката “Сборен пункт ” по Душан Ковачевич беше безспорен възторг на сцената на Народния спектакъл. Не мислите ли да й извършите нов прочит?
– Не, няма повтаряне на креативния артикул. Постановката на режисьора Бранко Плеша в действителност беше събитие. Но в този момент времето е друго, динамичността, връзките, артистите са други в визиите си. Но театър по Душан Ковачевич ще има и той ще стартира да се репетира от януари месец – ще бъде доста забавна пиеса с музика на Горан Брегович.
– Как върви продажбата на билетите за формата “Театър пред театъра ”, има ли към този момент задоволително интерес?
– Продажбите вървят доста добре, към 40% от билетите към този момент са продадени. Все отново има повече от три седмици до началото, уповавам се да се получи като предходната година – феновете да търсят билети. Цялата естрада за публиката, която ще бъде построена пред Народния спектакъл, е за малко повече от 1100 души, размера й е 14/12 метра, ще се издига на 90 сантиметра над земята.
– Имате ли подготвеност, в случай че времето ви изиграе неприятна смешка?
– Звънях на Дядо Боже, само че той не ми подвига телефона (смее се). Това няма по какъв начин да се планува. Но желая да ви споделя още нещо за програмата на сцената под звездите в София. Различното тази година е, че взехме решение да поканим и сътрудници, т. е. да не е единствено Народният спектакъл. На 1 и 2 юли играем “Калигула ”, като ще има и надписи на британски език, на 3-ти ще гостува спектакъл “София ” с “Госпожа министерша ”, на 4 и 5 юли е нашата режисура “Животът е прелестен ” на Александър Морфов, на 6 юли ще изиграем “Сако от велур ”, а на 7 юли още веднъж ще има посетител – Театърът на армията ще показа 100-тното зрелище на своя “Швейк ”. Ще закрием театъра навън със спектакъла-хепънинг “Опит за хвърчене ” – с присъединяване на Теодосий Спасов и неговият оркестър. Той написа и музиката към спектакъла.
– Имате ли концепция за първия театър “България – благословена земя ” Само един път – на 30 юни, ли ще бъде игран той?
– Е, ще ви издам една наша загадка, която не съм споделял – този театър си е наш, с наши актьори – поканили сме единствено Ансамбъл “Българе ”, и ще го запазим. Ще го употребяваме като наш артикул целогодишно. Ще го играем на празници като Деня на будителите, да вземем за пример. Но режимът на този театър ще бъде по-особен…
Нашият посетител
Мариус Донкин е роден на 13 февруари 1950 година във Варна. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. Става част от екипа на Народния спектакъл през 1979 година Играе в доста постановки, както и в много филми. Сред тях са “Петимата от Моби Дик ”, “Дом за нашите деца ”, “Бащи и синове ”, “Знакът на българина ”, както и в 11-серийния тв филм “Златният век ”. От лятото на 2016 година е шеф на Народния спектакъл.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ