„Преди да се родя и след смъртта ми” от Ивайло Петров – животът, смъртта и чувството за хумор
Ново издание на българската модерна класика „ Преди да се родя и след гибелта ми” от Ивайло Петров излиза по книжарниците в точния момент за Алеята на книгата в София. Двадесетте години на предишния век, пречупени не през призмата на града, а на българското село, оживяват по страниците като удостоверение за една изгубена ера.
Историята е разказана под формата на автобиография и стартира с комичните старания на бабата и дядото на героя да намерят снаха, задоволително склонна да се ожени за татко му. Животът на разказвача, заобиколен от членовете на пъстрото му семейство, броди надлъж и нашир през световете на човешката природа.
Българското село от първата половина на XX век оживява в доста друг облик от носталгичните краски на Елин Пелин и Йордан Йовков.
Чувството за комизъм на героя – остро и искрено – рисува свят на обичаи и преобърнати показа, в които жителите на страниците са надалеч от светци. Понякога гротескни, постоянно умилителни, те живеят, ненавиждат, обичат, правят положително и зло, реализират небеса и вършат неточности в търсене на огромната, непозната загадка на живота.
Ивайло Петров е една от знаковите фигури в българската литература на ХХ век, мъчно определим, непринадлежащ на канона на социалистическия натурализъм, притежател на редица награди, в това число Голямата премия за повсеместен принос за българската просвета „ Христо Г. Данов” и „ Златен век”. Неговият несравним жанр – по едно и също време фантасмагоричен и занимателно реален, гарниран с хапливото му възприятие за комизъм – оставя дълбока следа в българската литература.
„ Преди да се родя и след гибелта ми” е безконечна игра на противодействия сред носталгия и присмиване, комизъм и покруса, край, който предхожда началото и дава обещание бъдещето.
Бях чел, че някои племена посрещат раждането на индивида с дълбока тъга, а гибелта му – с наслада и забавление.
Най-мъдрото отношение към човешкото съществуване.
Ивайло Петров
Историята е разказана под формата на автобиография и стартира с комичните старания на бабата и дядото на героя да намерят снаха, задоволително склонна да се ожени за татко му. Животът на разказвача, заобиколен от членовете на пъстрото му семейство, броди надлъж и нашир през световете на човешката природа.
Българското село от първата половина на XX век оживява в доста друг облик от носталгичните краски на Елин Пелин и Йордан Йовков.
Чувството за комизъм на героя – остро и искрено – рисува свят на обичаи и преобърнати показа, в които жителите на страниците са надалеч от светци. Понякога гротескни, постоянно умилителни, те живеят, ненавиждат, обичат, правят положително и зло, реализират небеса и вършат неточности в търсене на огромната, непозната загадка на живота.
Ивайло Петров е една от знаковите фигури в българската литература на ХХ век, мъчно определим, непринадлежащ на канона на социалистическия натурализъм, притежател на редица награди, в това число Голямата премия за повсеместен принос за българската просвета „ Христо Г. Данов” и „ Златен век”. Неговият несравним жанр – по едно и също време фантасмагоричен и занимателно реален, гарниран с хапливото му възприятие за комизъм – оставя дълбока следа в българската литература.
„ Преди да се родя и след гибелта ми” е безконечна игра на противодействия сред носталгия и присмиване, комизъм и покруса, край, който предхожда началото и дава обещание бъдещето.
Бях чел, че някои племена посрещат раждането на индивида с дълбока тъга, а гибелта му – с наслада и забавление.
Най-мъдрото отношение към човешкото съществуване.
Ивайло Петров
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ