Ново чудо има България. Проф. Иван Христов, заместник-директор на НИМ,

...
Ново чудо има България. Проф. Иван Христов, заместник-директор на НИМ,
Коментари Харесай

Древна карта разкри крепост край български плаж

Ново знамение има България. Проф. Иван Христов, заместник-директор на НИМ, разкри крепостта Ерите до устието на Камчия.

След сполучливата подводна експедиция до устието на р. Камчия Националният исторически музей организира първите археологически разкопки на крепостта Ерите/Ерета в землището на с. Близнаци Община Аврен. Проучванията се организираха под управлението на проф. доктор Иван Христов (НИМ) и теоретичен съветник проф. доктор Сергей Торбатов (НАИМ при БАН) през месеците септември и октомври 2025 година на повърхност от 281 кв. м, написа Стандарт.

За първи път името на укреплението (oppidum) до устието на р. Камчия под формата Ерета (Ereta) се загатва в „ Естествена История “ на Плиний Стари, приключена към 77 година сл. Хр. Следващото по време сведение за крепостта е в сегмент VII на Пойтингеровата карта, чийто оригинал се датира в III или IV в. сл. Хр. Най-късното споменаване на топонима е в така наречен Анонимна Равенска космография, основана през VII в. сл. Хр. въз основа на по-ранни източници. В нея Ерета/Ерите (Erite) се загатва два пъти при описания на западнопонтийските градове, най-вероятно взети от карти, сходни на Пойтингеровата, или от пътеводители.

Детайл от Пойтингеровата карта

Първото споменаване на Ерите в актуалната историография е дело на Ф. Каниц. По-точно укрепеното населено място до устието на река Камчия се локализира от братя Шкорпил в края на XIX век. Локализацията на Eрите/ Eрете е препотвърдена от С. Покровски през 1943  година, когато са оповестени резултатите от изследването на раннохристиянска базилика наоколо до устието на реката. Той допуска, че крепостта е обновена при ръководството на император Юстиниан.

Официални археологически разкопки на крепостта Ерета до момента не са провеждани. През годините обектът е бил подложен на застрояване от страна на българската войска, която има тук бдителен пост още през при започване на XX век с прилежащата инфраструктура. През 1942 година в най-южната част на обекта е издигнат огромен бетонен бункер.

По самодейност на управлението на Национален исторически музей са подхванати ограничения за придобиване правото на прилагане на парцел в чиито лимити се допуска, че  има остатъци от крепостта. Съгласно член 69 и 70 от Закона за горите, Постановление на Министерски съвет и Разрешение за теренно изследване от страна на министъра на културата започват археологически разкопки.

Разкрити са: зидове на калова заварка, 30 метра от крепостна стена с ширина 1, 90 м, елементи от ъглова кула, 12 питоса непокътнати в друга височина и положение. Идентифицирани са две правоъгълни пространства прилепени до вътрешното лице на крепостната стена. Откритите са: монети на императорите Аркадий (383 - 408 г.), Хонорий (393 - 402 година ), Теодосий II (402 - 450 г.), Лъв I (457 - 474 г.), Юстиниян I (527 - 565 г.), Тиберий Константин (578 - 582 г.) Фока (602-610 г.) и Ираклий (отсечена сред 610 - 615 г); фрагменти от керамични съдове; керамични лампи и амфори присъщи за интервала VI-VII век.

Податки за известни преустройства на крепостта ни дават резултатите  от разкопките до основите на кулата. Открит е дувар от по-ранна крепостта стена  в направление изток - запад с ширина 2, 20 м. Тази стена е разрушена през Късната древност за което свидетелства горял слой изобилен с керамични материали присъщи за епохата и монети от които най-късната е на император Ираклий (начало на VII век). Описаната обстановка потвърждава разрушение на северната стена на укреплението и създаване на кула и евентуално нова западна стена. Проведените археологически разкопки до устието на р. Камчия маркират едно късноантично барикада – евентуален квадрибургиум построен през VI век, само че наследил по-ранна цитадела. Прави усещане съществуването на голям брой питоси от вътрешна страна на крепостната стена обстановка присъща за продоволствените бази на морския бряг издигнати в административната област под името Квестура екзерцитус (Quaestors exercitus) след 536 година Предвид съществуването на друго барикада ситуирано тъкмо над устието на р. Камчия, което евентуално е било издигнато преди проучваното проф. Христов предлага разкопавания обект да бъде наименуван Ерите 2. Така на процедура в едва проучения регион до устието на р. Камчия са локализирани цели три замъци чиито секрети предстоят да бъдат разкривани. Археолозите от НИМ напомнят, че към този момент са локализирали и пристанището на крепостите.

Източник: petel.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР