Новият военен сблъсък между Армения и Азербайджан е най-тежкият от

Новият боен конфликт сред Армения и Азербайджан е най-тежкият от 2016 година насам. И от двете страни се приказва за убити и ранени. Армения разгласи военно състояние и активизира мъжкото население. Военното състояние важи от среднощ насам и за редица райони на Азербайджан. Същите ограничения разгласи и президентът на района Нагорни Карабах.

Преди това в Нагорни Карабах имаше тежки сражения, за които двете страни взаимно се упрекват. Армения упрекна Азербайджан, че е подложил на въздушен и артилерийски обстрел района на Нагорни Карабах, а Азербайджан на собствен ред изясни, че единствено е реагирал на арменското нахлуване.

Премиерът на Армения Никол Пашинян предизвестява, че спорът може да обхване и други райони. " Авторитарният азербайджански режим още веднъж разгласи война на арменския народ ", сподели той в послание по арменската телевизия. " Изправени сме пред огромна война в Южен Кавказ, която може да има непредвидими последствия за района, само че и отвън него ", подчерта Пашинян. От министерството на защитата на Азербайджан оповестиха от своя страна, че са стартирали  " ответна атака ", с цел да спрат " арменските военни интензивности " в района и да подсигуряват сигурността на популацията.

Поглед обратно в историята

От позиция на интернационалното право следеният от Армения район Нагорни Карабах, чието 145-хилядно население е най-вече арменско-християнско, принадлежи към ислямски Азербайджан. Конфликтът за региона се развихри след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през 1991 година. Дотогава районът имаше самостоятелен статут в границите на Съветския Съюз. През 1992 Армения и Азербайджан подеха и военни дейности, оспорвайки си взаимно правото над района.

В сраженията, водени през идващите две години, починаха близо 30 000 души, от родните им места бяха прокудени стотици хиляди хора. По това време Азербайджан загуби контрола над региона. През 1994 година беше реализирано помирение, което обаче постоянно се нарушава. За последно спорът се възпламени през 2016 година.

Ролята на Русия и Турция

Русия и Турция играят значима роля в спора сред Армения и Азербайджан. Турция изрично застава на страната на Азербайджан, в това число и с военна помощ. Неясно остава дали турските въоръжени сили ще осъществят проектите си да основат турски военни бази в азербайджанския анклав Нахичеван. Военни съглашения и обещания за помощ сред Турция и Азербайджан имаше и преди години, само че Турция дълго време се въздържаше от дейни военни и дипломатически дейности, съобразявайки се с претенциите на Москва в района.

Русия гледа на Южен Кавказ като на буферна зона за сигурност южно от своите граници. Ръководството в Москва обаче от години играе двойна игра в района, доставяйки оръжия както на Армения, по този начин и на Азербайджан. В същото време Русия се показва като бранител на Армения. Хиляди съветски бойци и граничари са ситуирани в страната.

Русия употребява нерешения спор за Нагорни Карабах, с цел да уголемява въздействието си в района. Само че в случай на открита война Русия би могла да загуби контрола си над него, с което да открие нови благоприятни условия освен за Турция, а и за Иран, както и за Китай, който също демонстрира все по-активен интерес към региона.

Сега от Москва призовават за незабавно прекратяване на огъня. Беше оповестено, че външният министър Сергей Лавров води активни диалози, призовавайки двете страни в спора да сложат завършек на сраженията. Организация на обединените нации и Европейски Съюз, както и обособени страни като Германия и Франция също приканиха за неотложно преустановяване на военните дейности. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел съобщи, че двете страни в спора би трябвало веднага да се върнат на масата за договаряния.