Новият треньор на Ботев (Пловдив) Желко Петрович даде интервю за

Новият треньор на Ботев (Пловдив) Желко Петрович даде изявление за " Тема Спорт " ведна­га след контролата с Етър в Сливен. Спираме черногор­ския експерт на пистата на стадион " Хаджи Димитър " с молба да отдели 10 минути. " Цели 10! Хайде да са две и да завършваме, че би трябвало да се видя със своя другар Балъков ", споделя Петрович, защото националният ни селекционер изгледа провер­ката в Сливен и чакаше чер­ногореца. Въпреки първона­чалния " митинг " Петрович фактически беседва 10 минути, като показа впе­чатленията си от Ботев, а описа и забавни елементи към богатата си състеза­телна и треньорска кариера. Водим изявлението на британски, а Петрович приказва доста бързо, въодушевено и даже прочувствено на моменти. След края на изявлението чер­ногорецът най-сетне се поз­драви с Балъков: " Трябва да платиш вечерята, твоят от­бор загуби ", споделя Петрович. Но националният селекционер дава отговор: " А, не, бъркаш се -ти завоюва, значи ще чер­пиш ".

Г-н Петрович, спечелихте трета поредна контрола с 1:0. Какви са усещанията ви от тима дотук?

- Най-хубавото е, че се подоб­ряваме физически. Това е и идея­та на предсезонната подготов­ка. Но би трябвало да играем доста по-добре и доста по-бързо.

Видяхме дебюта на новия нападател Тайлон. В какво съ­стояние е?

- Той е единствено на 6-7 дни трени­ровки. Постепенно ще му дава­ме от ден на ден минути за изява. Когато е в положително физическо съ­стояние, тогава ще видите същинския Тайлон.

Свиквате ли с Ботев и по какъв начин се чувствате в клуба?

- Свиквам, да. Клубът е супер, а градът е приказен. Хора­та са доста приятни. От друга страна, още не сме изгубили мач под мое управление. След ка­то паднем, тогава хората мо­же би няма да са толкоз при­ятни (смее се). Важното е, че вътре в тима се разбираме добре. Когато пристигна нов тре­ньор, постоянно има нещо друго. Това не значи, че предиш­ният треньор е работил едва, просто всеки си има специфич­ни условия, футболистите схващат това, което желая, а заниманията им харесват. До­пада им и методът, по който искам да играем. Разбира се, би трябвало да сме по-бързи и остри. Но към този момент ситуацията е окей.

А по какъв начин желаете да играете? В контролата с Етър видяхме много дълги подавания към крилата и към централния на­падател...

- Да вземем Неделев - той е футболист екстра класа. Той може да прави каквото си желае, тъй като е доста интелигентен състезател. Трябва да одобряваме всяко реше­ние на Неделев. Той може да диктува темпото, да обръща фланговете... Срещу Етър ми хареса и Крис Добрев, който ра­боти сносно в продълже­ние на 90 минути. Младите момчета в никакъв случай не са го прави­ли преди, тъй като не са имали въздух. Пуснахме и Станислав Шопов в последните 10 минути, за­щото също има та­лант. Не беше неприятен мач.

Да чакаме ли доста про­мени в тактически проект спря­мо предходния треньор?

- Не, не. Може би ще има ня­кои по-различни тренировки. Евентуално част от футболи­стите може да работят на други позиции. Но тактически не мисля, че ще променим нещо съществено. Повечето клубове в България играят в 4-2-3-1. Аз съ­що одобрявам тази скица, а също и 4-3-3. Допада ми и 4-3-2-1. Ако трансформира по-сериозно схемата, тогава трима-четирима играчи ще ни станат ненужни, ще би трябвало да ги пращаме във почивка. Няма да създадем такова нещо.

Видяхме Антонио Вутов на върха на офанзивата и като дяс­но крило. На коя позиция смя­тате да го употребявате?

- На тези две позиции. Вутов не е типичен центра­лен нападател, само че ние не разполагахме с различен. Той е по-скоро дясно крило или плеймейкър. Може да играе и като фалши­ва деветка, само че не е ти­пичен нападател.

А за какво избрахте тъкмо Тайлон за ново попълнение на върха на офанзивата?

- Защото е вкарал доста голове в Малта. В 28 мача той има 24 по­падения. Разбира се, там шампионата не е на високо равнище, само че пък е ре­ализирал. Гледахме му и виедоклипове от Брази­лия, където също се е разписвал непрекъснато и то на терени като ниви - без трева, без нищо. Но той е вкарвал. Про­блемът с него е, че не е в добра физическа фор­ма. Очакваме доста от него. Е да, той не е Ромарио, само че за нашето ни­во, в случай че ни даде 50 про­цента от това, което е посочил до момента, ще сме удовлетворени. Но не е елементарно да намериш нападател, който желае да пристигна в България. Те не схващат какъв брой хубава страна е това, не знаят какъв град е Пловдив. Аз постоянно споделям - живял съм в Токио, в Москва, в Лондон, в Амстердам, само че Плов­див е на същото равнище. Един­ствената разлика е, че е по-малък като население. България има огромна просвета, страхотни хора и климат. Е, малко е горещо през лятото, само че... Зимата ще е нашето вре­ме, когато е по-хладно (смее се).

Как се отнасяте към играчи­те - по-скоро като военачалник или като другар?

- Винаги би трябвало да има уваже­ние и граница сред играчите и треньора. Обичам да оказвам помощ на футболистите, само че когато сме на терена или в трениров­ка, тогава няма другарство. Трябва да работиш. Ако ти не бягаш, аз ли да вляза на терена и да го направя вместо теб? Или пък Балъков да влезе и да по- дава? Ние към този момент не можем да бя­гаме, тъй като сме остарели. Така че играчите би трябвало да тичат и да се раздават. Ако загубим не е проблем, само че желая да съм видял усърдие. Нужно е да даваме всичко от себе си във всеки един ден. Трябва да тренираш самостоятелно, да се подлагаш на разтривки, физически да се подго­твяш. И без майтапчета! Това не е смешка работа. След като си свършат отговорностите, тогава към този момент мога да им оказа помощ.

Защо в нито един клуб като треньор не сте се задържали най-малко две години?

-Това е по този начин. За кой клуб иска­те да ви обясня?

Да кажем за последния, в който сте били старши тре­ньор - АДО Ден Хааг.

- Започнах отпред през лято­то (б.р. - на 2016 г.), само че напуснах през февруари, тъй като синът ми беше ужасно болен. В пър­вия ми клуб - Боависта, пък не ни даваха заплати в продължение на 7 месеца. След няколко мача напуснах, макар че победихме Бенфика. Винаги нещо такова се случваше. Да бъда почтен - лип­сваше ми и шанс с клубовете. Друг образец ще дам със саудит­ския Ал Шааб. Задържах се пет месеца. Което в България е еднакво на пет години тъй като в тази страна, когато загубиш три мача, и те изгон­ват. Аз изгубих повече, само че харе­сваха метода ми на работа. Ко­гато аз поех тима, имахме три точки. Ръководството ис­каше да реорганизираме всичко и аз се съгласих. Или пък в япон­ския Урава - там стигнахме фи­нал за купата. Но тогава още бях прекомерно млад и емоционален. Не можех да приема някои неща. Във Валвайк пък се задържах ед­на година. Това си е моят клуб, там приключих кариерата си, а общо играх към шест години за Валвайк. Там изпуснахме първо­то място във втора дивизия за­ради две попадения по-лоша го- лова разлика. Да вземем в този момент Бо­тев - в последните години от­борът се движи към 4-5-0 мя­сто в шампионата, което ми харесва. Ако беше 10-11-и, тога­ва нямаше да дойда, тъй като, на всяко място, където отивам, желая да имам шансове да по­стигна триумф. За мен сполучлив се­зон ще е да изведем тима до евроучастие, а хората да се радват, като ни гледат. А и съ­що по този начин да помогнем на някои по-млади играчи да си покачат равнището. Разбира се, няма да станем първенци, това ми е ясно, не съм малоумен. Но задачата ни е да приключим в петицата

Работили сте дълго с Адвокаат като негов асистент, само че пък като състезател сте имали проблем с него. Той ви е бил треньор в ПСВ през 1996/97 година, само че ви се ядосва, тъй като сте пушили...

- Така беше (смее се). Това не беше огромен проблем. Имаше още 4-5 играчи, които пушеха. Това си беше обикновено по това време (смее се). Да не мислите, че българите не пушеха. Наско­ро описах историята за Три­фон Иванов, когато аз бях в Се­виля, а той в Бетис. Та тогава изпихме дружно освен доста бири, само че и доста цигари изпу­шихме. Беше фантастично вре­ме. Но в наши дни е невероятно да го правиш. Навремето обаче доста огромни футболисти пу­шеха. А и при вашата златна ге­нерация е било същото, несъмнено половината са имали нездравословния табиет. Но пък са били най-успеш­ните във вашата история.

Кой е най-хубавият, с който сте играли, и кой е най-доб­рият, на който сте били треньор?

- Мога да ви напиша лист, който ще е дълъг половин метър. Бил съм треньор на Eтоо, на Роберто Карлос на Вилиан, Боатенг от Байерн, Ван дер Ваарт, Найджъл де Йонг, Диара от Реал Мадрид, Ивица Олич, на най-хубавия пе-руанец в историята Гереро. Толкова доста са, много от тях са печелили и Шампионската ли­га. Но отношението към всеки би трябвало да е едно и също, както ви споделих доскоро - да има почитание сред играчите и треньорите. И това изисквам от футболистите. Аз съм ше­фът в тима и най-голямата отговорност я нося аз. Когато печелим - го вършим дружно. Ко­гато загубим - отговорен е тре­ньорът (смее се). А най-добри­те, с които съм играл - Миятович, Шукер, Марадона за малко в Севиля, Иван Саморано, Диего Симеоне, Савичевич, Пикси Стойкович - все огромни футболисти.