Китай постигна ядрен пробив със забравена от САЩ технология
Новият ториев реактор може да обезпечи сила за 20 000 години
Китай реализира основен софтуерен пробив в създаването на нуклеарен реактор с разтопена сол (MSR), който употребява торий вместо уран. Преди броени дни учени от Шанхайския институт за приложна физика (SINAP) съумяха за първи път в света да осъществят самоподдържащ се цикъл на " размножаване " на гориво – преобразяване на торий-232 в уран-233 непосредствено в работещия реактор.
Този триумф, реализиран в пробния реактор TMSR-LF1 в пустинята Гансу, съживява революционна технология, изобретена и по-късно изоставена от Съединени американски щати през 60-те години на предишния век. Според китайските учени, технологията има капацитет да обезпечи енергийната самостоятелност на страната за над 20 000 години.
Революция в нуклеарната енергетика
Реакторите с разтопена сол се разграничават радикално от стандартните атомни електроцентрали. Вместо твърди горивни пръти с уран, те употребяват течно гориво – торий, разперен в разтопени соли. Тази идея взема решение няколко от най-големите проблеми на нуклеарната сила:
Абсолютна сигурност: Тъй като горивото към този момент е течно, няма какво да се " разтопи " (meltdown). Реакторите работят при атмосферно налягане, елиминирайки риска от детонации, каквито са вероятни при реакторите под високо налягане.
Изобилие от гориво: Торият е доста по-разпространен от урана, а Китай разполага с едни от най-големите ресурси в света, задоволителни за хилядолетия напред.
Драстично по-малко боклук: Технологията разрешава извличането на над 99% от силата на горивото, спрямо 1-3% при стандартните реактори. Това значи 30-50 пъти по-малко боклук, който остава рисков единствено за 300-500 години, вместо за десетки хиляди.
Без потребност от вода: Новите реактори могат да се охлаждат с въздух или посредством турбини с въглероден диоксид (CO2), което разрешава построяването им в пустинни и безводни региони, като Гансу.
Американските корени на китайския пробив
Иронията на този пробив е, че технологията е напълно американско откритие. През 60-те години Националната лаборатория в Оук Ридж, Тенеси, под управлението на визионера Алвин Уайнбърг, сполучливо експлоатира подобен реактор (MSRE) в продължение на четири години.
Въпреки потвърдения триумф, администрацията на президента Никсън взема решение да приключи програмата през 1969 година поради политически битки и лобиране в интерес на друга, в последна сметка несполучлива, технология. Разсекретените проекти остават забравени в архивите в продължение на десетилетия.
Китайската стратегия, стартирала през 2011 година, е построена непосредствено върху тези обществено налични американски документи. " Съединени американски щати оставиха своите разработки обществено налични, в очакване на подобаващия правоприемник. Ние бяхме този правоприемник ", съобщи по-рано Сю Хунджие, водещ академик в китайския план.
Какво следва?
Успешният тест в 2-мегаватовия реактор TMSR-LF1 е единствено първата стъпка. Китай към този момент е почнал построяването на по-голям, 10-мегаватов реактор на същото място, който ще употребява новаторски CO2 турбини за произвеждане на електричество.
" Над 90% от съставените елементи на реактора се създават в страната, като основните елементи са 100% локално произвеждане ", акцентира Кай Сянчжоу, заместник-директор на SINAP. Той добави, че задачата е " да се приключи построяването... на 100-мегаватов първообраз до 2035 година и да се реализира приложението му в комерсиален мащаб ".
Ако Китай успее, това ще му даде освен цялостна енергийна самостоятелност, само че и голямо преимущество в международната промишленост – от по-евтино произвеждане на стомана и алуминий до задвижването на търговски кораби и произвеждане на водород с напълно нова, безвредна и чиста нуклеарна технология.
Китай реализира основен софтуерен пробив в създаването на нуклеарен реактор с разтопена сол (MSR), който употребява торий вместо уран. Преди броени дни учени от Шанхайския институт за приложна физика (SINAP) съумяха за първи път в света да осъществят самоподдържащ се цикъл на " размножаване " на гориво – преобразяване на торий-232 в уран-233 непосредствено в работещия реактор.
Този триумф, реализиран в пробния реактор TMSR-LF1 в пустинята Гансу, съживява революционна технология, изобретена и по-късно изоставена от Съединени американски щати през 60-те години на предишния век. Според китайските учени, технологията има капацитет да обезпечи енергийната самостоятелност на страната за над 20 000 години.
Революция в нуклеарната енергетика
Реакторите с разтопена сол се разграничават радикално от стандартните атомни електроцентрали. Вместо твърди горивни пръти с уран, те употребяват течно гориво – торий, разперен в разтопени соли. Тази идея взема решение няколко от най-големите проблеми на нуклеарната сила:
Абсолютна сигурност: Тъй като горивото към този момент е течно, няма какво да се " разтопи " (meltdown). Реакторите работят при атмосферно налягане, елиминирайки риска от детонации, каквито са вероятни при реакторите под високо налягане.
Изобилие от гориво: Торият е доста по-разпространен от урана, а Китай разполага с едни от най-големите ресурси в света, задоволителни за хилядолетия напред.
Драстично по-малко боклук: Технологията разрешава извличането на над 99% от силата на горивото, спрямо 1-3% при стандартните реактори. Това значи 30-50 пъти по-малко боклук, който остава рисков единствено за 300-500 години, вместо за десетки хиляди.
Без потребност от вода: Новите реактори могат да се охлаждат с въздух или посредством турбини с въглероден диоксид (CO2), което разрешава построяването им в пустинни и безводни региони, като Гансу.
Американските корени на китайския пробив
Иронията на този пробив е, че технологията е напълно американско откритие. През 60-те години Националната лаборатория в Оук Ридж, Тенеси, под управлението на визионера Алвин Уайнбърг, сполучливо експлоатира подобен реактор (MSRE) в продължение на четири години.
Въпреки потвърдения триумф, администрацията на президента Никсън взема решение да приключи програмата през 1969 година поради политически битки и лобиране в интерес на друга, в последна сметка несполучлива, технология. Разсекретените проекти остават забравени в архивите в продължение на десетилетия.
Китайската стратегия, стартирала през 2011 година, е построена непосредствено върху тези обществено налични американски документи. " Съединени американски щати оставиха своите разработки обществено налични, в очакване на подобаващия правоприемник. Ние бяхме този правоприемник ", съобщи по-рано Сю Хунджие, водещ академик в китайския план.
Какво следва?
Успешният тест в 2-мегаватовия реактор TMSR-LF1 е единствено първата стъпка. Китай към този момент е почнал построяването на по-голям, 10-мегаватов реактор на същото място, който ще употребява новаторски CO2 турбини за произвеждане на електричество.
" Над 90% от съставените елементи на реактора се създават в страната, като основните елементи са 100% локално произвеждане ", акцентира Кай Сянчжоу, заместник-директор на SINAP. Той добави, че задачата е " да се приключи построяването... на 100-мегаватов първообраз до 2035 година и да се реализира приложението му в комерсиален мащаб ".
Ако Китай успее, това ще му даде освен цялостна енергийна самостоятелност, само че и голямо преимущество в международната промишленост – от по-евтино произвеждане на стомана и алуминий до задвижването на търговски кораби и произвеждане на водород с напълно нова, безвредна и чиста нуклеарна технология.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ