Вашингтон обърка “Седмицата” с “Двадесетица”
Новият свят към този момент е настъпил - само че не и за американското управление, което избира да остане в плен на остарелия международен ред. В навечерието на заминаването на Джо Байдън за Европа, неговият консултант по националната сигурност Джейк Съливан съобщи, че Съединени американски щати желаят да изключат Русия от Г-20, клуба на най-големите стопански системи в света.
„ По въпроса за Г-20 просто ще кажа следното: ние имаме вяра, че Русия към този момент не може, както нормално, да прави бизнес в интернационалните институции и в интернационалната общественост “, сподели Съливан, добавяйки, че Вашингтон към момента изследва въпроса и Съединени американски щати желаят да се съветват със съдружниците " преди да направи каквито и да било спомагателни изказвания ". Въпросът за присъединяване на Русия в клуба ще бъде прегледан на срещите на върха на Европейски Съюз и Г-7, които ще се проведат в четвъртък в Брюксел с присъединяване на Байдън.
Тази вест съвършено характеризира цялостния мащаб на откъсването на американската администрация от действителността, просто тъй като никой не може да бъде изключен от Г-20. Лидерите на 20-те най-големи (по отношение на БВП) страни в света се събират един път годишно, с цел да разискват разнообразни въпроси на международната стопанска система - макар че политическите въпроси, несъмнено, също се разискват, основно в коридорите и на двустранни срещи.
Да, официално Г-20 израсна от Г-8 — т.е. асоциация на водещите западни страни с присъединяване на Русия, която след 2014 година се върна към формата на Г-7 — само че от дълго време го надрасна и се трансформира в самостоятелен и главен международен клуб. Срещите на високо ниво на Г-20 започнаха през 2008 година, откакто международната финансова рецесия разкри минусите на световната финансова система, построена от Запада, и нейния гибелен резултат върху международната стопанска система. Ерата на западното владичество в действителност завърши тъкмо тогава - и самите англосаксонци бяха принудени да приканват за взаимни дейности за избавяне на международната стопанска система основните страни в света. Г-20 сплотява Запада и Изтока, Севера и Юга, като им дава опция освен да търсят общи решения, само че и да беседват между тях.
Нещо повече, втората опция стана доста по-важна от първата, тъй като неуспехът на англосаксонския модел на глобализация (от който и финансовата система е част) става все по-очевиден всяка година. Така международните водачи имаха най-малко опция да се събират един път годишно - до момента в който коронавирусът не ги лиши и от това.
Последният път срещата на Г-20 беше през юни 2019 година в Осака, Япония. Следващите две срещи се организираха във видео формат, т.е. бяха просто условност. Но в края на октомври тази година Г-20 ще се срещне в Бали – физически, а не виртуално. Сама по себе си тази среща ще бъде най-важната среща за годината - тъй като три години нямаше срещи, а светът се промени повече от съществено.
Между другото, индонезийският остров към този момент беше хазаин на огромна интернационална среща на върха - Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие което сплотява апропо Китай, Русия и Съединени американски щати. Тогава, през 2013 година, срещата на високо ниво се организира на 7 октомври - и сутринта Владимир Путин беше поздравен за рождения си ден от Си Цзинпин, който напълно неотдавна беше станал ръководител на КНР (а вечерта даже седяха дружно над бутилка водка, както се оказа по-късно).
А безусловно месец преди този момент самият Путин беше хазаин на посетители – срещата на Г-20 в Санкт Петербург. И Си, и Обама бяха там, само че още тогава Русия беше минала Рубикон в връзките със Съединени американски щати. Все още нямаше завой на Украйна към Русия (след отхвърли на Янукович да подпише съглашение за европейска интеграция), само че към този момент имаше съглашение сред Путин и Обама за премахването на сирийските химически оръжия, което предотврати съвсем оповестения удар на Съединени американски щати по Сирия. Отхвърлянето на удара коства на Съединени американски щати остатъците от репутацията им в Близкия изток (саудитците бяха доста възмутени), а Вашингтон не елементарни на Путин за стореното от него.
Но още по-важно беше даването на леговище в Русия през лятото на 2013 година на Едуард Сноудън, избягал чиновник на АНС, чиято екстрадиция беше поискана от американските управляващи. Именно тогава в връзките сред Съединени американски щати и Русия беше премината точката без връщане – и всички следващи събития, в това число Майдана в Украйна, бяха единствено разследване от реакцията на Вашингтон на „ възмутителното държание “ на Путин през лятото на 2013 година
На идната година Г-20 се срещна в Бризбейн, Австралия, а през ноември 2014 година Съединени американски щати се пробваха да изолират Путин на тази среща. Не се получи, макар че нашият президент напусна събитието малко по-рано от плануваното.
Самото основаване на Г-20 се трансформира в знак на неуспеха на атлантическия план – и в този момент, през 2022 година, опитите на Запада да го манипулира са изцяло нелепи. Кой ще поддържа Запада в устрема му да изключи Русия?
Г-20 е разграничена навръх две елементи: западния свят и не-западния свят. Западът включва Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция, Италия, Канада, Австралия, Япония, Южна Корея и Европейския съюз (той също е включен в клуба). Тоест това е познатата ни " Голяма седморка " с англосаксонска Австралия и подвластна от американцитеЮжна Корея.
Другата половина на Г-20 са Китай, Русия, Индия, мюсюлманските страни (Саудитска Арабия, Турция, Индонезия), латиноамериканските страни (Мексико, Аржентина и Бразилия) и Южна Африка. Тоест онази незападна част от човечеството, която не се е включила към опитите на Запада да накаже Русия и да изтръгне страната ни от международната стопанска система. Защото тя доста добре схваща, че Русия работи като водач в реорганизацията на международния ред и в случай че не ѝсе помогне, то на следващия ден Западът ще се опита да се оправи с останалите последователи на смяната на международния ред, с тези, които не са удовлетворени от претенциите за надмощие на атлантистите. Никой от не-западната половина на Г-20 няма да последва образеца на Съединени американски щати и да изолира Русия - в противен случай, те виждат по какъв начин Западът нанася големи вреди на цялата международна стопанска система и избива носещите греди на международната финансова система.
Още повече, че нещата не са толкоз елементарни в самия западен лагер. Ако англосаксонските страни са единни в импулса си (по-точно Канада и Австралия чинно следват Съединени американски щати и Великобритания), то с останалите има огромни проблеми. Континенталните европейски сили (Германия, Франция и Италия) към този момент изпадат в доста огромна геополитическа взаимозависимост от Щатите – и по всевъзможен метод ще се опълчват на опитите на англосаксонците да смъкват дефинитивно желязната завеса сред Европа и Русия. А Япония и Южна Корея въобще не желаят да се изолират от Русия – осъзнавайки, че зависимостта им от американците не е безконечна. За разлика от съседството с нашата страна.
Защо тогава Щатите, разбирайки всичко това, като цяло повдигат тематиката за изключване на Русия от Г-20? Да вдигнат бойния дух, т.е. да покажат, че няма да спрат пред нищо в устрема си да санкционират Русия? За да сменят тематиката – осъзнавайки, че наборът от действителни наказания против Русия е съвсем привършен, искатда се съсредоточат върху невероятното, само че шумно обсъждано изключване от Г-20 ли?
Всъщност нещата са доста по-лоши: те в действителност имат вяра, че имат късмет да „ изключат “ Русия. И това удостоверява, че Вашингтон едва схваща какво се случва в света, мислейки, че може да повлияе на това, на което в реалност към този момент не е в положение да повлияе.
Г-20 е единствено първообраз на бъдещия многополюсен свят. Ще бъде по-сложно и с по-голяма роля на районните интеграционни сдружения (като АСЕАН), само че не зависещо от волята и въздействието на атлантистите. Само в света на своето въображение те могат да „ изключат “ Русия – в действителния свят всеки сходен опит в последна сметка удря личните им позиции, намалявайки въздействието им.
Това поражда подозрения в адекватността както на англосаксонците, по този начин и на техните най-активни съратници. Полша да вземем за пример към този момент предложи да размени Русия в Г-20 – само че това е толкоз общо за действителността, колкото и предлагането на Украйна да заеме мястото на Русия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Ако обаче англосаксонците желаят да продължат да живеят в фиктивен свят, това са техни проблеми. Това ни е в изгода, тъй като толкоз по-болезнен ще бъде конфликтът им с действителността. Нова действителност – както в света, по този начин и в самите Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
„ По въпроса за Г-20 просто ще кажа следното: ние имаме вяра, че Русия към този момент не може, както нормално, да прави бизнес в интернационалните институции и в интернационалната общественост “, сподели Съливан, добавяйки, че Вашингтон към момента изследва въпроса и Съединени американски щати желаят да се съветват със съдружниците " преди да направи каквито и да било спомагателни изказвания ". Въпросът за присъединяване на Русия в клуба ще бъде прегледан на срещите на върха на Европейски Съюз и Г-7, които ще се проведат в четвъртък в Брюксел с присъединяване на Байдън.
Тази вест съвършено характеризира цялостния мащаб на откъсването на американската администрация от действителността, просто тъй като никой не може да бъде изключен от Г-20. Лидерите на 20-те най-големи (по отношение на БВП) страни в света се събират един път годишно, с цел да разискват разнообразни въпроси на международната стопанска система - макар че политическите въпроси, несъмнено, също се разискват, основно в коридорите и на двустранни срещи.
Да, официално Г-20 израсна от Г-8 — т.е. асоциация на водещите западни страни с присъединяване на Русия, която след 2014 година се върна към формата на Г-7 — само че от дълго време го надрасна и се трансформира в самостоятелен и главен международен клуб. Срещите на високо ниво на Г-20 започнаха през 2008 година, откакто международната финансова рецесия разкри минусите на световната финансова система, построена от Запада, и нейния гибелен резултат върху международната стопанска система. Ерата на западното владичество в действителност завърши тъкмо тогава - и самите англосаксонци бяха принудени да приканват за взаимни дейности за избавяне на международната стопанска система основните страни в света. Г-20 сплотява Запада и Изтока, Севера и Юга, като им дава опция освен да търсят общи решения, само че и да беседват между тях.
Нещо повече, втората опция стана доста по-важна от първата, тъй като неуспехът на англосаксонския модел на глобализация (от който и финансовата система е част) става все по-очевиден всяка година. Така международните водачи имаха най-малко опция да се събират един път годишно - до момента в който коронавирусът не ги лиши и от това.
Последният път срещата на Г-20 беше през юни 2019 година в Осака, Япония. Следващите две срещи се организираха във видео формат, т.е. бяха просто условност. Но в края на октомври тази година Г-20 ще се срещне в Бали – физически, а не виртуално. Сама по себе си тази среща ще бъде най-важната среща за годината - тъй като три години нямаше срещи, а светът се промени повече от съществено.
Между другото, индонезийският остров към този момент беше хазаин на огромна интернационална среща на върха - Азиатско-тихоокеанското икономическо съдействие което сплотява апропо Китай, Русия и Съединени американски щати. Тогава, през 2013 година, срещата на високо ниво се организира на 7 октомври - и сутринта Владимир Путин беше поздравен за рождения си ден от Си Цзинпин, който напълно неотдавна беше станал ръководител на КНР (а вечерта даже седяха дружно над бутилка водка, както се оказа по-късно).
А безусловно месец преди този момент самият Путин беше хазаин на посетители – срещата на Г-20 в Санкт Петербург. И Си, и Обама бяха там, само че още тогава Русия беше минала Рубикон в връзките със Съединени американски щати. Все още нямаше завой на Украйна към Русия (след отхвърли на Янукович да подпише съглашение за европейска интеграция), само че към този момент имаше съглашение сред Путин и Обама за премахването на сирийските химически оръжия, което предотврати съвсем оповестения удар на Съединени американски щати по Сирия. Отхвърлянето на удара коства на Съединени американски щати остатъците от репутацията им в Близкия изток (саудитците бяха доста възмутени), а Вашингтон не елементарни на Путин за стореното от него.
Но още по-важно беше даването на леговище в Русия през лятото на 2013 година на Едуард Сноудън, избягал чиновник на АНС, чиято екстрадиция беше поискана от американските управляващи. Именно тогава в връзките сред Съединени американски щати и Русия беше премината точката без връщане – и всички следващи събития, в това число Майдана в Украйна, бяха единствено разследване от реакцията на Вашингтон на „ възмутителното държание “ на Путин през лятото на 2013 година
На идната година Г-20 се срещна в Бризбейн, Австралия, а през ноември 2014 година Съединени американски щати се пробваха да изолират Путин на тази среща. Не се получи, макар че нашият президент напусна събитието малко по-рано от плануваното.
Самото основаване на Г-20 се трансформира в знак на неуспеха на атлантическия план – и в този момент, през 2022 година, опитите на Запада да го манипулира са изцяло нелепи. Кой ще поддържа Запада в устрема му да изключи Русия?
Г-20 е разграничена навръх две елементи: западния свят и не-западния свят. Западът включва Съединени американски щати, Англия, Германия, Франция, Италия, Канада, Австралия, Япония, Южна Корея и Европейския съюз (той също е включен в клуба). Тоест това е познатата ни " Голяма седморка " с англосаксонска Австралия и подвластна от американцитеЮжна Корея.
Другата половина на Г-20 са Китай, Русия, Индия, мюсюлманските страни (Саудитска Арабия, Турция, Индонезия), латиноамериканските страни (Мексико, Аржентина и Бразилия) и Южна Африка. Тоест онази незападна част от човечеството, която не се е включила към опитите на Запада да накаже Русия и да изтръгне страната ни от международната стопанска система. Защото тя доста добре схваща, че Русия работи като водач в реорганизацията на международния ред и в случай че не ѝсе помогне, то на следващия ден Западът ще се опита да се оправи с останалите последователи на смяната на международния ред, с тези, които не са удовлетворени от претенциите за надмощие на атлантистите. Никой от не-западната половина на Г-20 няма да последва образеца на Съединени американски щати и да изолира Русия - в противен случай, те виждат по какъв начин Западът нанася големи вреди на цялата международна стопанска система и избива носещите греди на международната финансова система.
Още повече, че нещата не са толкоз елементарни в самия западен лагер. Ако англосаксонските страни са единни в импулса си (по-точно Канада и Австралия чинно следват Съединени американски щати и Великобритания), то с останалите има огромни проблеми. Континенталните европейски сили (Германия, Франция и Италия) към този момент изпадат в доста огромна геополитическа взаимозависимост от Щатите – и по всевъзможен метод ще се опълчват на опитите на англосаксонците да смъкват дефинитивно желязната завеса сред Европа и Русия. А Япония и Южна Корея въобще не желаят да се изолират от Русия – осъзнавайки, че зависимостта им от американците не е безконечна. За разлика от съседството с нашата страна.
Защо тогава Щатите, разбирайки всичко това, като цяло повдигат тематиката за изключване на Русия от Г-20? Да вдигнат бойния дух, т.е. да покажат, че няма да спрат пред нищо в устрема си да санкционират Русия? За да сменят тематиката – осъзнавайки, че наборът от действителни наказания против Русия е съвсем привършен, искатда се съсредоточат върху невероятното, само че шумно обсъждано изключване от Г-20 ли?
Всъщност нещата са доста по-лоши: те в действителност имат вяра, че имат късмет да „ изключат “ Русия. И това удостоверява, че Вашингтон едва схваща какво се случва в света, мислейки, че може да повлияе на това, на което в реалност към този момент не е в положение да повлияе.
Г-20 е единствено първообраз на бъдещия многополюсен свят. Ще бъде по-сложно и с по-голяма роля на районните интеграционни сдружения (като АСЕАН), само че не зависещо от волята и въздействието на атлантистите. Само в света на своето въображение те могат да „ изключат “ Русия – в действителния свят всеки сходен опит в последна сметка удря личните им позиции, намалявайки въздействието им.
Това поражда подозрения в адекватността както на англосаксонците, по този начин и на техните най-активни съратници. Полша да вземем за пример към този момент предложи да размени Русия в Г-20 – само че това е толкоз общо за действителността, колкото и предлагането на Украйна да заеме мястото на Русия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.
Ако обаче англосаксонците желаят да продължат да живеят в фиктивен свят, това са техни проблеми. Това ни е в изгода, тъй като толкоз по-болезнен ще бъде конфликтът им с действителността. Нова действителност – както в света, по този начин и в самите Съединени американски щати.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ