Новият проектобюджет е свит с 2 млрд. лв.
Новият проектобюджет е сгънат с 2 милиарда лева спрямо този, препоръчан по рано от служебния кабинет “Главчев ”. Правителството на Росен Желязков разгласява държавния бюджет тази нощ, а от цифрите излиза наяве, че промени не са правени с огромен обсег. Нещо повече - скептиците позволяват, че по този начин пътят на България към еврозоната остава все по-неясен.
При състояние че в ГЕРБ одобриха като реалистични оценките за дупка в държавните финанси за 2025 година в размер на към 18 милиарда лева (8.3% от БВП), която трябваше да се свие на 6.4 милиарда лева (3%), с цел да се извърши критерият за еврозоната, Петкова е съумяла да свие разноските единствено с 2.2 милиарда лева (1% от БВП), а не с към 12 милиарда лева (към 6%), колкото беше належащо, демонстрират сметките, показва Медиапул.
Пенсиите
Очертава се, че главният спор ще е с плануваното увеличение на пенсиите. Вместо с предстоящите 8-9 %, пенсиите през тази година ще се вдигнат с 5%. Минималната пенсия от 1 юли ще стане 609, 60 лева, а не 630 лв., каквито бяха предварителните планове.
Със законопроекта е планувано, че през 2025 година пенсиите няма да се осъвременяват по " швейцарското предписание ", а по нова формула, която действително свива нарастването.
Максималната пенсия остава както и до момента 3400 лева, макар че е заложено повишение на оптималния застрахователен приход.
Осигурителен приход
Предвижда се минималният застрахователен приход да се вдигне на 1077 лева от първи април от сегашните 933 лева, заяви Капитал. Така той ще се изравни с минималната работна заплата, която влезе в действие от началото на годината, каквато е и практиката по принцип. Тази смяна ще засегне най-много самоосигуряващите се.
От същата дата се усилва и оптималният застрахователен приход - с 380 лева до 4130 лева или растеж от 10%. И двете оферти бяха част от проектобюджета на служебния кабинет " Главчев " от края на декември предходната година, който след това беше отдръпнат от държавното управление на Росен Желязков, напомня Капитал. Тогава плановете на финансовото министерство посочваха, че от по-високия оптимален застрахователен приход може да се чакат към 300 млн. лева повече доходи през тази година, само че сумата евентуално ще е по-ниска, защото смяната ще влезе в действие по-късно. Ако предлагането оптималният застрахователен приход да се усили до 4130 лева бъде гласувано и от Народното събрание, от април общият разход за осигуровки на хората с високи приходи ще се вдигне със 124 лева на месец.
Прагът ще продължи да пораства като за 2026 година се загала да стане на 4430 лева, за 2027 година - 4730 лева и за 2028 година - 5030 лева
Практически финансовият министър Теменужка Петкова е запазила в огромна степен мощно повишените доходи, заложени от предшественичката ѝ на поста Людмила Петкова, акцентира Медиапул. В новия план са записани 90.3 милиарда лева общи доходи, което е с 2.2 милиарда лева по-малко от заложените в плана " Главчев ". Спрямо действителните приходи през 2024 година обаче това е нарастване с 18.3 милиарда лева, което още веднъж слага въпроса до каква степен сходна прогноза е реалистична.
От сметките е извадена и нереалистично високата вноска от 1 милиарда лева от Българска народна банка, като тя е свита на 550 млн. лева, откакто управата на банката се оплака, че Министерството на финансите желае да декапитализира Българска народна банка. Помощите и даренията са непокътнати на 7.4 милиарда и в двата проектобюджета.
20% Данък добавена стойност за ресторантьорите, хляба и брашното
Правителството е заложило опазване на общоприетата ставка от 20% Данък добавена стойност за ресторантьорите, хляба и брашното. Правителство предлага връщането на наложителната регистрация по Данък добавена стойност при годишен оборот от 100 000 лв. (50 000 евро), а не при 166 000 лв., както е в този момент.
До 2028 година България няма да излезе от политиката на дефицитите и трупането на нови задължения, като " дупката " ще бъде свита минимално - до 2.2% през 2028 година, планува прогнозата на Министерството на финансите, която ще се прави оценка за присъединението на България към еврозоната, напомня Медиапул.
Годишната инфлация се превижда да бъде в размер на 2.4% през 2025 година, а по-късно да варира към 2%.
Брутният вътрешен артикул е плануван да нарасне с 2.8% тази година, с 3% - през 2026 година, а по-късно с по 2% годишно.
Максималният размер на държавния дълг към края на 2025 година не може да надвишава 59.8 милиарда лева, а новопоетите отговорности би трябвало да са в границите на 16.9 милиарда лева, се показва в разбор на Медиапул.
При състояние че в ГЕРБ одобриха като реалистични оценките за дупка в държавните финанси за 2025 година в размер на към 18 милиарда лева (8.3% от БВП), която трябваше да се свие на 6.4 милиарда лева (3%), с цел да се извърши критерият за еврозоната, Петкова е съумяла да свие разноските единствено с 2.2 милиарда лева (1% от БВП), а не с към 12 милиарда лева (към 6%), колкото беше належащо, демонстрират сметките, показва Медиапул.
Пенсиите
Очертава се, че главният спор ще е с плануваното увеличение на пенсиите. Вместо с предстоящите 8-9 %, пенсиите през тази година ще се вдигнат с 5%. Минималната пенсия от 1 юли ще стане 609, 60 лева, а не 630 лв., каквито бяха предварителните планове.
Със законопроекта е планувано, че през 2025 година пенсиите няма да се осъвременяват по " швейцарското предписание ", а по нова формула, която действително свива нарастването.
Максималната пенсия остава както и до момента 3400 лева, макар че е заложено повишение на оптималния застрахователен приход.
Осигурителен приход
Предвижда се минималният застрахователен приход да се вдигне на 1077 лева от първи април от сегашните 933 лева, заяви Капитал. Така той ще се изравни с минималната работна заплата, която влезе в действие от началото на годината, каквато е и практиката по принцип. Тази смяна ще засегне най-много самоосигуряващите се.
От същата дата се усилва и оптималният застрахователен приход - с 380 лева до 4130 лева или растеж от 10%. И двете оферти бяха част от проектобюджета на служебния кабинет " Главчев " от края на декември предходната година, който след това беше отдръпнат от държавното управление на Росен Желязков, напомня Капитал. Тогава плановете на финансовото министерство посочваха, че от по-високия оптимален застрахователен приход може да се чакат към 300 млн. лева повече доходи през тази година, само че сумата евентуално ще е по-ниска, защото смяната ще влезе в действие по-късно. Ако предлагането оптималният застрахователен приход да се усили до 4130 лева бъде гласувано и от Народното събрание, от април общият разход за осигуровки на хората с високи приходи ще се вдигне със 124 лева на месец.
Прагът ще продължи да пораства като за 2026 година се загала да стане на 4430 лева, за 2027 година - 4730 лева и за 2028 година - 5030 лева
Практически финансовият министър Теменужка Петкова е запазила в огромна степен мощно повишените доходи, заложени от предшественичката ѝ на поста Людмила Петкова, акцентира Медиапул. В новия план са записани 90.3 милиарда лева общи доходи, което е с 2.2 милиарда лева по-малко от заложените в плана " Главчев ". Спрямо действителните приходи през 2024 година обаче това е нарастване с 18.3 милиарда лева, което още веднъж слага въпроса до каква степен сходна прогноза е реалистична.
От сметките е извадена и нереалистично високата вноска от 1 милиарда лева от Българска народна банка, като тя е свита на 550 млн. лева, откакто управата на банката се оплака, че Министерството на финансите желае да декапитализира Българска народна банка. Помощите и даренията са непокътнати на 7.4 милиарда и в двата проектобюджета.
20% Данък добавена стойност за ресторантьорите, хляба и брашното
Правителството е заложило опазване на общоприетата ставка от 20% Данък добавена стойност за ресторантьорите, хляба и брашното. Правителство предлага връщането на наложителната регистрация по Данък добавена стойност при годишен оборот от 100 000 лв. (50 000 евро), а не при 166 000 лв., както е в този момент.
До 2028 година България няма да излезе от политиката на дефицитите и трупането на нови задължения, като " дупката " ще бъде свита минимално - до 2.2% през 2028 година, планува прогнозата на Министерството на финансите, която ще се прави оценка за присъединението на България към еврозоната, напомня Медиапул.
Годишната инфлация се превижда да бъде в размер на 2.4% през 2025 година, а по-късно да варира към 2%.
Брутният вътрешен артикул е плануван да нарасне с 2.8% тази година, с 3% - през 2026 година, а по-късно с по 2% годишно.
Максималният размер на държавния дълг към края на 2025 година не може да надвишава 59.8 милиарда лева, а новопоетите отговорности би трябвало да са в границите на 16.9 милиарда лева, се показва в разбор на Медиапул.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ