Като на война
Новият филм (Dunkirk) на Кристофър Нолън е пробен до степен, позволена единствено в авторското кино. Което не му пречи да е епично представление, оправдаващо вложените студийни милиони. Но холивудски са единствено парите, американци не са ангажирани, авторският дух и актьорските лица са европейски. В изявление за сп. " Тайм " () Нолън сподели, че филмът му е за груповите добродетели, той смята, че самостоятелните са надценени в наше време. " Дюнкерк " е портрет на човешкия дух в миг на рецесия и оцеляване, изпълнен със средствата на тоталното кино, владени до съвършенство.
Героите нямат мирни биографии. За тях знаем колкото свидетел, спуснат през окото на камерата в това време, виждащ ги за пръв път в сърцето на борбата. Привичните военни филми описват какво те са оставили вкъщи, прикачени са любовни истории, има щабове и генералски тактики. Баталните подиуми са кулминационната точка, в която се вземат решение и интимните, и военните въпроси. " Дюнерк " целият е една кулминационна точка. Актове на подвиг или проваляне се случват в мимолетно, постоянно настрана и за секунди, на епичното платно (операторът Хойте ван Хойтема върху широкоформатна лента). В действителните местоположения на френския бряг на 10 км от Белгия, с взети от музеите същински самолети " Спитфайър ". И в нито един миг образните резултати нямат сюжетно значение.
Оценка:
5 от 5
Още от същото:
" Тънка алена линия ".
Без трикове с монтажа, съспенсът е през лицата и очите. Камерата е единствено там, където съответното деяние я слага – по улиците на градчето, на пясъка и вълнолома; в кабината на изтребителя в пердах с месершмитите; на цивилната дребна яхта, една от над 700-те " лодки за разходка ", обезпечили " евакуацията, граничеща с знамение " (по думите на Чърчил). Диалогът е функционален, с нулев възторг. Уловените прочувствени елементи вършат описа. Във въздуха Том Харди е единствено очи и жестове. В морето Марк Райлънс е стоицизмът на елементарния човек с възприятие за дълг. Адът на сушата е през зениците и новото лице на младия Фион Уайтхед – той сме всички ние, със страха, егоизма, вярата за знамение и освобождение.
Героите нямат мирни биографии. За тях знаем колкото свидетел, спуснат през окото на камерата в това време, виждащ ги за пръв път в сърцето на борбата. Привичните военни филми описват какво те са оставили вкъщи, прикачени са любовни истории, има щабове и генералски тактики. Баталните подиуми са кулминационната точка, в която се вземат решение и интимните, и военните въпроси. " Дюнерк " целият е една кулминационна точка. Актове на подвиг или проваляне се случват в мимолетно, постоянно настрана и за секунди, на епичното платно (операторът Хойте ван Хойтема върху широкоформатна лента). В действителните местоположения на френския бряг на 10 км от Белгия, с взети от музеите същински самолети " Спитфайър ". И в нито един миг образните резултати нямат сюжетно значение.
Оценка:
5 от 5
Още от същото:
" Тънка алена линия ".
Без трикове с монтажа, съспенсът е през лицата и очите. Камерата е единствено там, където съответното деяние я слага – по улиците на градчето, на пясъка и вълнолома; в кабината на изтребителя в пердах с месершмитите; на цивилната дребна яхта, една от над 700-те " лодки за разходка ", обезпечили " евакуацията, граничеща с знамение " (по думите на Чърчил). Диалогът е функционален, с нулев възторг. Уловените прочувствени елементи вършат описа. Във въздуха Том Харди е единствено очи и жестове. В морето Марк Райлънс е стоицизмът на елементарния човек с възприятие за дълг. Адът на сушата е през зениците и новото лице на младия Фион Уайтхед – той сме всички ние, със страха, егоизма, вярата за знамение и освобождение.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ