Първолаците в кварталното училище, но не и в гетата
Новите правила за банкет на децата в първи клас, които задължават съвсем всички да бъдат записвани в кварталните учебно заведение, се оказва, че няма да важат за безусловно всяко дете. За българчетата – да, само че за тези от фамилии на малцинства, които живеят в кварталите вид гета, ще се практикува по различен метод. И по-конкретно те ще бъдат записвани в първи клас в други учебни заведения, които са отвън квартала, в който живеят. Целта е да бъде разрушен моделът на на напълно ромски паралелки и даже напълно ромски учебни заведения. Които не оказват помощ на децата от този етнос да се интегрират. А дори в противен случай, в допълнение ги отделят от обществото, защото те поддържат връзка единствено с ромчета и даже не съумяват да научат български език.
Тази тактика може и хипотетично да докара до мечтаните резултати, само че не се посреща еднопосочно от всички родители. " Ние сме обезпокоени от позиция на това, че се основава непрекъснато напрежение и разнообразни линии на опълчване сред другите родители, без значение дали те са родители на деца от ромски генезис, от български, деца със специфични потребности и така нататък Изпаднахме в обстановка, в която за началното учебно заведение родителите се състезават въз основа на неразбираеми критерии за няколко елитни учебни заведения в София и в по-големите градове ", разяснява пред бТВ Пламена Николова от Национална мрежа за децата.
" В закона остана едно състояние, в което не се позволява сегрегация на паралелки. Но в него по този начин и не беше признато, че не би трябвало да се позволява сегрегацията на цели учебни заведения. Затова тези учебни заведения, за жалост, не престават да съществуват. Уседналостта ще го бетонира, а няма да реши проблема”, счита още тя. " Ромските общности са доста разнообразни, в някои елементи на България децата даже не приказват български, родителите не приказват в фамилията. При тях е съвсем наложително, с цел да се реализира интеграция, те да стартират да учат в българско учебно заведение и още от предучилищните групи да се изведат от тази среда”, сподели още Пламена Николова.
" Тези хора, които живеят в кв. " Христо Ботев”, могат да избират освен моето, само че и останалите квартални учебни заведения или пък учебните заведения от цяла София. Никой не задължава родителя да записва детето си там, където живее в ромския квартал. Те и сега избират и се класират със съответните точки. Например предходната година при нас в подготвителните класове са се обучавали 46 деца, само че 7 от тях са отпътували и са се записали в други квартални училища”, означи Латинка Ковачева, шеф на 94-то СУ " Димитър Страшимиров” във въпросния столичен квартал, който е един от тези с най-многобройно ромско население. " При нас паралелките са 100% ромски, тъй като децата, които се образоват в това учебно заведение, живеят в кв. " Христо Ботев” ", добави тя.
По думите на Ковачева в доста ромски учебни заведения качеството на образованието е много високо. " Наблюдава се и противоположната обстановка – възпитаници, приключили главно обучение в общински учебни заведения, се връщат при нас и не престават образованието си до XII клас ", разясни тя.
Според Теодора Дачева, заместник-изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), в предлагането не става въпрос за привилегии, а за политика, която към този момент се осъществя над 10 година Говорим за основаване на опция, не за обвързване на общината или за даване на спомагателни права, акцентира тя.
Тази тактика може и хипотетично да докара до мечтаните резултати, само че не се посреща еднопосочно от всички родители. " Ние сме обезпокоени от позиция на това, че се основава непрекъснато напрежение и разнообразни линии на опълчване сред другите родители, без значение дали те са родители на деца от ромски генезис, от български, деца със специфични потребности и така нататък Изпаднахме в обстановка, в която за началното учебно заведение родителите се състезават въз основа на неразбираеми критерии за няколко елитни учебни заведения в София и в по-големите градове ", разяснява пред бТВ Пламена Николова от Национална мрежа за децата.
" В закона остана едно състояние, в което не се позволява сегрегация на паралелки. Но в него по този начин и не беше признато, че не би трябвало да се позволява сегрегацията на цели учебни заведения. Затова тези учебни заведения, за жалост, не престават да съществуват. Уседналостта ще го бетонира, а няма да реши проблема”, счита още тя. " Ромските общности са доста разнообразни, в някои елементи на България децата даже не приказват български, родителите не приказват в фамилията. При тях е съвсем наложително, с цел да се реализира интеграция, те да стартират да учат в българско учебно заведение и още от предучилищните групи да се изведат от тази среда”, сподели още Пламена Николова.
" Тези хора, които живеят в кв. " Христо Ботев”, могат да избират освен моето, само че и останалите квартални учебни заведения или пък учебните заведения от цяла София. Никой не задължава родителя да записва детето си там, където живее в ромския квартал. Те и сега избират и се класират със съответните точки. Например предходната година при нас в подготвителните класове са се обучавали 46 деца, само че 7 от тях са отпътували и са се записали в други квартални училища”, означи Латинка Ковачева, шеф на 94-то СУ " Димитър Страшимиров” във въпросния столичен квартал, който е един от тези с най-многобройно ромско население. " При нас паралелките са 100% ромски, тъй като децата, които се образоват в това учебно заведение, живеят в кв. " Христо Ботев” ", добави тя.
По думите на Ковачева в доста ромски учебни заведения качеството на образованието е много високо. " Наблюдава се и противоположната обстановка – възпитаници, приключили главно обучение в общински учебни заведения, се връщат при нас и не престават образованието си до XII клас ", разясни тя.
Според Теодора Дачева, заместник-изпълнителен шеф на Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ), в предлагането не става въпрос за привилегии, а за политика, която към този момент се осъществя над 10 година Говорим за основаване на опция, не за обвързване на общината или за даване на спомагателни права, акцентира тя.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ