МВР: Лошите пътища не са причина за катастрофите
Новите по-строги наказания и санкции, които влязоха в действие от 7 септември тази година, не понижиха жертвите на пътя, а парадоксално – те са се нараснали. Това демонстрира черната статистика на Министерство на вътрешните работи за интервала от 7 септември до 31 октомври 2025 година. Шестима българи повече са изгубили живота си в съпоставяне със същия интервал на предходната година, макар репресивните ограничения против водачите.
В същото време формалните данни на вътрешното министерство рисуват картина, в която страната и общините са на практика безгрешни във връзка с пътната инфраструктура. Според написаните актове, в 99.9% от случаите виновността за произшествията е на жителите – водачи и пешеходци. Едва 0.1% от злополуките са приписани на неприятните пътни условия.
Причина номер едно за злополуките у нас за 2025 година не е превишената, а по този начин наречената " несъобразена скорост ". Това е юридическият термин, който разрешава на Пътна полиция да глоби водачите даже когато те се движат в границите на закона, само че попадат в необезопасени сектори.
" Идва пътният служител на реда, желае му документите. Господине, карали сте с несъобразена скорост? Човек си има автокаско на автомобила и желае да си получи от застрахователя. Застрахователят споделя - би трябвало ми протокол за пътнотранспортно произшествие. Най-лесната работа е пътният служител на реда да напише, че се е движил с несъобразена скорост. Никой не споделя, че на пътя има проблем ", съобщи някогашният шеф на " Пътна полиция " Тенчо Тенев, представен от bTV.
Според специалиста, за служителите на реда е административно най-лесно да сформират акт на водача, вместо да влизат в комплицирани процедури по разказване на инфраструктурни дефицити, които биха заели отговорността на общината или Агенция " Пътна инфраструктура " (АПИ).
Потърпевш от тази процедура е Мирослав Иванов. Инцидентът с него става на бул. " Челопешко шосе " в София, единствено ден след влизането в действие на новите законови промени.
" Беше 16:00 часа, карах с 60 км/ч със съобразена скорост. И както карах, внезапно ме смъкна от самото платно, напряко в банкета. Гръмнаха гумите. Слязох, видях предната гума, видях задната, че са спукани. Джантите са доста изкривени ", споделя пострадалият пред bTV.
Въпреки че не е нарушил правила, Мирослав избира да не вика полиция, знаейки, че евентуално ще бъде глобен за " несъобразена скорост ". Причината за случая са неизрязани шубраци, които изтласкват колите към дясното платно, където зее 50-сантиметрова дупка.
Два месеца след случая и подадения сигнал, дупката към момента не е запълнена, а храстите не са изрязани. От Столична община са декларирали за bTV, че ремонт се планува чак за следващата година.
Докато водачите са обект на непрекъснати инспекции и наказания, отговорността на институциите остава на назад във времето. Бюджетът за пътища на АПИ за 2025 година е над 1.6 милиарда лв., само че положението на пътната мрежа в доста райони остава сериозно.
Данните на Евростат удостоверяват връзката сред неприятната инфраструктура и смъртността. Северозападният район на България е с най-вече починали на глава от популацията в целия Европейски съюз.
" Преди една седмица писахме до министъра на районното развиване. Пътищата, особено Лом – Брусарци – Динково, са в окаяно положение. Писах особено до министъра с молба да бъде обърнато внимание, тъй като в нашето село Василовци имаме страшни отворени дупки. Вече са ями, които вършат непрекъсната причина за ПТП ", разяснява Александър Борисов, кмет на село Василовци.
Статистиката е безапелационна – от 7 септември до 31 октомври 987 тежки произшествия са станали по българските пътища. Загиналите са 74, с шестима повече по отношение на интервала преди стягането на ограниченията.
